има и свестни мерки но тази е върха
Предложения на Вестник Банкеръ
1. Държавата емитира външен дългосрочен еврооблигационен заем за 2 млрд. евро (4 млрд. лв.) (сумата е посочена като пример за по-удобно онагледяване на предложенията)
до средата на май
привличат се външни капитали, които влизат в българската икономика. Не се ангажират свободните пари на българските банки, както би станало при една вътрешна емисия на ДЦК. Така банките ще продължат да разполагат със средства, с които да кредитират.
1.1. С половината от парите от емисията - 1 млрд. евро (2 млрд. лева), правителството плаща всички просрочия на бюджета и най-вече дълговете към фирмите.
1.2. Фирмите получават ликвидни средства. Разплащат се с кредитори, доставчици и със служители. Съживява се производството, увеличава се покупателната способност. Всичко това води до увеличаване на данъчните постъпления от ДДС и от осигурителни вноски и на потребителското търсене. 1.3. Намаляват се разходите на държавата за помощи при безработица.
2. С 500 млн. евро (1 млрд. лв.), получени от облигационната емисия, държавата финансира бизнеса през Българска банка за развитие по следната схема:
2.1. ББР ползва 350-400 млн. евро (700-800 млн. лв.) получени от облигационната емисия за закупуване на облигации на търговски дружества, емитирани на Българска фондова борса при строго определени условия - не повече от 10 млн. лв. и не повече от една трета от емисията. Тази мярка е алтернативен източник на финансиране за бизнеса, като създава условия за либерализиране на кредитирането и намаляване на лихвените равнища. Участието на държавата чрез ББР в облигационните емисии ще привлече интереса на други инвеститори, в това число и чуждестранни. Няма да се ангажира пряк ресурс на банките, които могат да го насочат към предоставянето на кредити. Облигациите носят доход на ББР и увеличават печалбата й, която банката или разпределя като дивидент към Министерството на финансите, или увеличава капитала си, за да отпуска нови кредити. Облигациите биха могли да бъдат продадени преди падежа и ресурса да бъде използван отново.
2.2. ББР ползва 100-150 млн. евро (200-300 млн. лв.), които предоставя на търговските банки за пряко финансиране, с които те кредитират бизнеса при строго определени условия. Такива кредити са необходими за бизнеса, който не може да емитира облигации, например земеделските производители.
2.3. Останалите 500 млн. евро (1 млрд. лв.), получени от облигационната емисия, остават на разположение на държавната хазна. Те могат да се ползват по следния начин:
2.4. Част от средствата остават във фискалния резерв (пасивите на управление ""Емисионно"" на БНБ), което автоматично води до увеличаване на валутния резерв
(активите на управление ""Емисионно"" на БНБ). " "веднага след
пласирането на емисията" Повишава се стабилността на валутния борд и доверието на външните инвеститори в България. Създават се резерви, които държавата може да ползва при крайна необходимост.
2.5. Част от средствата могат да бъдат заделени за финансиране на компаниите, които работят по големи общественозначими инфраструктурни проекти, които ще им бъдат предоставени през ББР под формата на кредити. при одобряването на съответните проекти Това ще осигури финансиране за фирмите, спечелили проектите, което те ще ползват до идването на средствата от еврофондовете по същите тези проекти. Ще облекчи дружествата, защото трудно се осигуряват банкови кредити и ще се ускори осъществяването на проектите, които ще носят заетост за служителите. Резултатът ще е внасянето на допълнителни данъци и социални осигуровки.
3. Временно (до приключване на кризата) правителството увеличава данъка върху дивидента от сегашните 5% на 90 процента април-ма ]По този начин осигурява оставането на натрупаната от фирмите печалба в България.
4. Задължително условие към достачиците на стоки при изпълнението на държавните поръчки е да представят сертификат за произхода им от държава в ЕС. април-май Защитават се потребителите и производителите на български продукти от навлизането на некачествени стоки, произведени в държави извън ЕС.
5. Да се забрани вносът на автомобили, чиято възраст е над седем години. април-май Стимулиране на вносителите на нови автомобили. Косвени ефекти: постъпления от данъци, опазване на околната среда, намаляване на възможностите за измами при вноса на стари автомобили.
6. Драстично вдигане на митата на вносни селскостопански продукти, които не са произведени в държави от ЕС. Изключение да се направи за стоките, които по принцип не се произвеждат в страните от ЕС - екзотични плодове и други. април-май Защита на земеделските производители у нас. Опазване на пазара от стоки с ГМО.
7. Създаване на правен и финансов механизъм, която да позволява срещу държавните и общинските активи да се емитират дългосрочни облигации, обезпечени с тези активи. май Емитирането на обезпечени с имоти облигации ще привлече свежи пари, в това число и от чужбина. За периода до пълното погасяване на облигациите се очаква имотите да носят доходи, с които да се плащат лихвите по дълговите ценни книжа. В момента, в който кризата отмине и цените на имотите се повишат, държавата ще може да продаде част от тях (а не всичките) и ако пожелае, да погаси предсрочно облигациите.
