Не разбирам, защо е толкова важно да сложите някакви етикети на обикновени човешки отношения.
Нека ви разкажа една кратка история. Имам приятелка в Америка, която е там вече 17 години. Скоро пихме кафе и ми сподели, че последните 2 години фирмата за която работи, я вика за по 6 месеца и следващите 6 месеца е без работа. Разказа ми нещо, което ме шокира. Когато не ходи на работа, си намира ангажименти, които да са в помощ на обществото. Няколко месеца е работила в библиотека, без да и се заплаща. А в момента, защото отново е освободена, работи в една болница, като въвежда данните на новопостъпили пациенти. Пак без да и се заплаща. Аз я гледах като тръба! Казва, че в Америка има една тенденция, мислене, възпитание, че когато не работиш, когато не си сред хора, мозъка ти се уврежда. Започваш да ставаш асоциален и може да се разболееш от депресия, а и за да не губиш ритъма. За това много хора, когато останели без работа, намирали институции или фирми, където могат да работят безплатно, за да поддържат психическото си здраве. Другото, което ми каза е, че в Америка се работи до края на живота. Мисленето е, че ако се пенсионираш и спреш да работиш, може да се разболееш и да умреш.
Дали са прави, не знам. Нито ги съдя, нито им се радвам. Стори ми се, че историята с моята приятелка има връзка с темата, за това я споделих. В Европа ми се струва, че хората гледат доста по-различно на пенсионирането.
