harkon
New Member
Пазарувате онлайн?
Ето какво трябва да направите, за да си освободите пратка от (столичната) митница. От 1 януари 2010 стойността, над която се плаща ДДС за пратки извън ЕС, е €15. Това означава, че трябва да преживеете долното за всяка покупка, по-скъпа от чифт чорапи.
Мястото, където пристигат пратките от чужбина (в моя случай пакет тениски), се намира на "разменна пощенска станция при митницата" на ул. "Веслец" №84. До гарата. И така, на бележката от пощата пише да отида на…
Гише 23
Въпреки че сградата на митницата е реновирана и що-годе прилична, гишета от 23 до 31 се намират в пристройка, която прилича на декор от "Досиетата Х". Едно към едно е със склада където американското правителство съхранява доказателствата за извънземен живот. Покрай вас преминават хора с колички с кашони, облепени с добре познати марки като състезател от Tour De France - Еbay, Аmazon, USPS, UPS и т.н.
В идеален случай на гише 23 трябва да платите мистериозната "такса ценности" от 4 лева и да си вземете пратката. Моят случай обаче не е идеален, защото съм си поръчал тениски от САЩ.
Жената на гишето ме поглежда недоверчиво и казва - "ще трябва колетът да ви се прегледа. Аз ще звънна." Речено-сторено. Тя звънна.
След малко дойде човек, без униформа, който ми казва, "Вие ли сте?"
"Ами аз съм."
"Ще извиакм инспектор."
"Ами добре."
Изчезна и се появи след малко и с жест с ръка ме привиква през 1 тайна врата към...
Гише 30, но отвътре
Това е нещо като вътрешна колибка в която се помещават гишета от 26 до 31. Тя е озвучена от печки-духалки, защото в тази сграда няма парно.
Вече съм на територията на митничарите и виждам хората пред гишетата. Изведнъж пристига митнически служител и заедно с човека, който ме "взе" от гише 23, извадиха моя кашон с тениски. Извадиха и макетни ножчета, с които го разпориха.
Вътре, разбира се, имаше тениски, фактура и няколко значки подарък от онлайн магазина.
"Какво е това?" Попита митничарят.
"Тениски," отговарям аз, "трябваше да са коледни подаръци, но..." Старая се да предизвикам близост у митничарите.
"Тези значки какви са?"
"Ами значки. Подарък. Магазинът ги дава с всяка покупка."
"Защо не са фактурирани? Те имат някаква стойност."
"Сигурно имат," казвам аз, "но са подарък. Не съм ги поръчвал." и усещам, че влизам в някакъв безумен спор, защото служителите предполагат, че аз бясно контрабандирам значки от Калифорния.
"Ще трябва да си изкарате EORI номер и да си попълните декларация за мито и ДДС," отсече митничаря строго.
"Но стойността не надвишава 150 евро" казвам аз, знаейки си правата.
"От нова година, ДДС за пратки към частни лица, се плаща на суми над 15 евро."
"Но пакетът е дошъл тук преди нова година?" казвам аз с надежда.
"Вижте какво, не мога да ви го освободя ако не платите ДДС."
"ОК", казвам аз, предусещайки че предстои нещо страшно.
"Идете на гише 17 и си изкарайте EORI номер, после елате тук за декларация."
"Какво е EORI?"
"Там ще ви кажат..."
Гише 17 - деловодството
На гише 17 никой не иска да ми каже какво е EORI, но попълвам 1 формуляр по образец с всички мои лични данни, които можете да си представите. Жената от гишето ги поглежда и на всичко отгоре казва "Сега отидете и си снимайте личната карта."
"Защо да я снимам?" питам аз, знаейки правата си според Закона за защита на личните данни. "Всички данни са тук, вие може да се убедите, че са верни като сравните с личната ми карта."
"Не спорете с мен. Така се изисква."
"Къде се изисква така. В кой закон?" Питам аз.
"Вижте, ние сме минали специално обучение за обработка на лични данни" казва жената.
"Това е прекрасно, но според коя законна разпоредба пише, че трябва да ми снимате личната карта?"
Жената махна с ръка и остави на друга жена да се занимава с мен. Другата жена почука на прозореца на гишето, с което ми посочи изрезка от някакво списание, снимано на стената. В него пише, че според наредба №4 от 3 юни 2009 на финансовия министър, трябва да се изгради EORI регистър за всички лица в Общонстта. Под последното сигурно имат предвид ЕС. Предполагам, че това е нещо като ЕГН, ама за митници. Страхотно.
"Но това е изрезка от списание, не е закон", казвам аз.
"Това е Митническа хроника, господине!" Казва жената възмутена.
"Безспорно това е списание Митническа хроника," казвам аз, "но не е закон и не е гласувано в парламента. Не можете да ми снимате личната карта."
Тук жената с камшично движение извади някаква квитанция с нейното име, която удостоверяваше, че е завършила курс по боравене с лични данни.
"Защо ви е да знаете, че съм с кафяви очи?" Казвам аз. "В ЗЗЛД има клауза, че не трябва да събирате повече данни от необходимите ви."
Тя ме погледна в очите, без да разбере шегата (на личната ми карта пише с какъв цвят очи съм), но тук аз разбрах, че каузата ми за защита на личните ми данни е загубена, и че ще трябва да позволя на държавата да наруши закона спрямо мен, за да мога да си взема тениските.
И така, учтиво насочен се отправих към мястото, което се слави с това, че има "ксерокс", а именно...
Гише 21
Ксероксът на митницата не е евтин. Услугата струва 50 стотинки за лист и 40 стотинки за страница. След като машината сдъвка 2 пъти листа на жената с ксерокса, трябваше да платя 2 лева за копирни услуги, които на всичкото отгоре са в нарушение на закона, защото ми снимат картата.
Попитах жената "защо толкова скъпо" и тя ми отговори "е не виждате ли че сдъвка листа!" Така схванах, че неизправността на техниката на митницата не е проблем на митницата, а на този, който ползва услугите й. Аз.
И така, с попълненият ръчно формуляр за EORI номер и сниманата неправомерно лична карта, аз се отправих към…
Стая 13 - EORI номерът
Стая 13 не е гише. Тя се намира на третия етаж на митницата - в администрацията. Целта на тази стая е един човек, който вероятно е с висше образование, да въведе ръчно попълнения от вас EORI формуляр в компютър и да разпечата листа на принтер.
"За какъв номер сте?" Попита той.
"Какви са опциите?" Попитах аз.
"Като ви гледам - за временен." Каза той без опция за коментар и хлопна вратата.
По-късно разбрах, че може да имам постоянен и да спестя тези глупости, но това беше като се разрових в няколко форума.
Следващите 30 минути прекарвате във фоайе, където има пълни пепелници, стари компютри и врати, подпряни със купчини CD-та. Мирише ужасно на цигари, но законът за обществените места явно не важи тук.
След 30 минути чакане пред стая 13 вече имах същия формуляр, но разпечатан на принтер и малко по-красив. Плюс едно листче с номера, който представлява нещо такова:
АХХХХХХХХХХZZZ001
където десетте "х" са моето ЕГН. Връчвайки ми документите, човекът от стая 13 съзаклятнически ми обясни, че трябва да отида до управителя на митницата за подпис.
"Управителят? Сигурни ли сте? Къде е той."
"Тя е на първия етаж, под колоните"
"Кое гише или стая е това?" Питам аз.
"Няма номер. Щото още не са сменили табелата."
Предчувствайки някакво преструктуриране, аз се отправих към…
Управителя на митницата
Там няма номер на стаята или гише. Управителят е заета жена. Толкова заета, че има 2 секретарки. Попадам в нещо като чакалня, в която няма столове за чакане. Давам на секретарките документите за подпис. И те чакат и не смеят да влязат в стаята на Управителя. Управителя излиза карайки се на друга жена и секретарките плахо пристъпват към нея, молейки я молят да подпише моя EORI номер.
Без да ги чете, тя подписа документите с бърз жест в коридора, леко ядосана, че я занимават с това. По начина по който се извърши действието разбрах, че тук все още няма пътека, която EORI номерата да се подписват, въпреки че това нещо е от 6 месеца.
Недоумявайки защо шеф на митницата трябва да подписва временен документ за няколко тениски, аз се отправям обратно към…
17 гише
Добре познатото деловодство вече ме гледаха строго заради нано-скандала с личните данни, който произведох преди час. Но бяха горди, че им предавам свидната жертва - моята снимана лична карта. Така те удариха още 1 печат на моя EORI номер и аз с бодра стъпка се отправих към…
28 гише
Където трябва се попълва самата митническа декларация. След представянето на временния EORI номер, някаква служителка ми бутва в ръцете митническата декларация с тарифи и т.н. С нея трябва да се върна в новата част. Декларацията идва, забележете, с флопи дискета от края на 90-те, която трябва да представя на гише "9 или 10". Плащам 8 лева за услугата.
Съдейки по всичко, което преживявам до момента, в софийска митница още не са чували за чудесата на локалната мрежа. Отправям към новата част, а по-точно…
Гише 9
Тук всичко е лъскаво и с нови компютри. Толкова са нови, че нямат флопита. А аз стискам флопи дискета в ръка. Служителката на гише 9 ми взема документите и изненадващо пъхва дискетата във външно USB флопи устройство. Не мога да повярвам, че такава апаратура съществува. Системата изглежда сякаш някой е впрегнал ракета в каруца.
Ето какво трябва да направите, за да си освободите пратка от (столичната) митница. От 1 януари 2010 стойността, над която се плаща ДДС за пратки извън ЕС, е €15. Това означава, че трябва да преживеете долното за всяка покупка, по-скъпа от чифт чорапи.
Мястото, където пристигат пратките от чужбина (в моя случай пакет тениски), се намира на "разменна пощенска станция при митницата" на ул. "Веслец" №84. До гарата. И така, на бележката от пощата пише да отида на…
Гише 23
Въпреки че сградата на митницата е реновирана и що-годе прилична, гишета от 23 до 31 се намират в пристройка, която прилича на декор от "Досиетата Х". Едно към едно е със склада където американското правителство съхранява доказателствата за извънземен живот. Покрай вас преминават хора с колички с кашони, облепени с добре познати марки като състезател от Tour De France - Еbay, Аmazon, USPS, UPS и т.н.
В идеален случай на гише 23 трябва да платите мистериозната "такса ценности" от 4 лева и да си вземете пратката. Моят случай обаче не е идеален, защото съм си поръчал тениски от САЩ.
Жената на гишето ме поглежда недоверчиво и казва - "ще трябва колетът да ви се прегледа. Аз ще звънна." Речено-сторено. Тя звънна.
След малко дойде човек, без униформа, който ми казва, "Вие ли сте?"
"Ами аз съм."
"Ще извиакм инспектор."
"Ами добре."
Изчезна и се появи след малко и с жест с ръка ме привиква през 1 тайна врата към...
Гише 30, но отвътре
Това е нещо като вътрешна колибка в която се помещават гишета от 26 до 31. Тя е озвучена от печки-духалки, защото в тази сграда няма парно.
Вече съм на територията на митничарите и виждам хората пред гишетата. Изведнъж пристига митнически служител и заедно с човека, който ме "взе" от гише 23, извадиха моя кашон с тениски. Извадиха и макетни ножчета, с които го разпориха.
Вътре, разбира се, имаше тениски, фактура и няколко значки подарък от онлайн магазина.
"Какво е това?" Попита митничарят.
"Тениски," отговарям аз, "трябваше да са коледни подаръци, но..." Старая се да предизвикам близост у митничарите.
"Тези значки какви са?"
"Ами значки. Подарък. Магазинът ги дава с всяка покупка."
"Защо не са фактурирани? Те имат някаква стойност."
"Сигурно имат," казвам аз, "но са подарък. Не съм ги поръчвал." и усещам, че влизам в някакъв безумен спор, защото служителите предполагат, че аз бясно контрабандирам значки от Калифорния.
"Ще трябва да си изкарате EORI номер и да си попълните декларация за мито и ДДС," отсече митничаря строго.
"Но стойността не надвишава 150 евро" казвам аз, знаейки си правата.
"От нова година, ДДС за пратки към частни лица, се плаща на суми над 15 евро."
"Но пакетът е дошъл тук преди нова година?" казвам аз с надежда.
"Вижте какво, не мога да ви го освободя ако не платите ДДС."
"ОК", казвам аз, предусещайки че предстои нещо страшно.
"Идете на гише 17 и си изкарайте EORI номер, после елате тук за декларация."
"Какво е EORI?"
"Там ще ви кажат..."
Гише 17 - деловодството
На гише 17 никой не иска да ми каже какво е EORI, но попълвам 1 формуляр по образец с всички мои лични данни, които можете да си представите. Жената от гишето ги поглежда и на всичко отгоре казва "Сега отидете и си снимайте личната карта."
"Защо да я снимам?" питам аз, знаейки правата си според Закона за защита на личните данни. "Всички данни са тук, вие може да се убедите, че са верни като сравните с личната ми карта."
"Не спорете с мен. Така се изисква."
"Къде се изисква така. В кой закон?" Питам аз.
"Вижте, ние сме минали специално обучение за обработка на лични данни" казва жената.
"Това е прекрасно, но според коя законна разпоредба пише, че трябва да ми снимате личната карта?"
Жената махна с ръка и остави на друга жена да се занимава с мен. Другата жена почука на прозореца на гишето, с което ми посочи изрезка от някакво списание, снимано на стената. В него пише, че според наредба №4 от 3 юни 2009 на финансовия министър, трябва да се изгради EORI регистър за всички лица в Общонстта. Под последното сигурно имат предвид ЕС. Предполагам, че това е нещо като ЕГН, ама за митници. Страхотно.
"Но това е изрезка от списание, не е закон", казвам аз.
"Това е Митническа хроника, господине!" Казва жената възмутена.
"Безспорно това е списание Митническа хроника," казвам аз, "но не е закон и не е гласувано в парламента. Не можете да ми снимате личната карта."
Тук жената с камшично движение извади някаква квитанция с нейното име, която удостоверяваше, че е завършила курс по боравене с лични данни.
"Защо ви е да знаете, че съм с кафяви очи?" Казвам аз. "В ЗЗЛД има клауза, че не трябва да събирате повече данни от необходимите ви."
Тя ме погледна в очите, без да разбере шегата (на личната ми карта пише с какъв цвят очи съм), но тук аз разбрах, че каузата ми за защита на личните ми данни е загубена, и че ще трябва да позволя на държавата да наруши закона спрямо мен, за да мога да си взема тениските.
И така, учтиво насочен се отправих към мястото, което се слави с това, че има "ксерокс", а именно...
Гише 21
Ксероксът на митницата не е евтин. Услугата струва 50 стотинки за лист и 40 стотинки за страница. След като машината сдъвка 2 пъти листа на жената с ксерокса, трябваше да платя 2 лева за копирни услуги, които на всичкото отгоре са в нарушение на закона, защото ми снимат картата.
Попитах жената "защо толкова скъпо" и тя ми отговори "е не виждате ли че сдъвка листа!" Така схванах, че неизправността на техниката на митницата не е проблем на митницата, а на този, който ползва услугите й. Аз.
И така, с попълненият ръчно формуляр за EORI номер и сниманата неправомерно лична карта, аз се отправих към…
Стая 13 - EORI номерът
Стая 13 не е гише. Тя се намира на третия етаж на митницата - в администрацията. Целта на тази стая е един човек, който вероятно е с висше образование, да въведе ръчно попълнения от вас EORI формуляр в компютър и да разпечата листа на принтер.
"За какъв номер сте?" Попита той.
"Какви са опциите?" Попитах аз.
"Като ви гледам - за временен." Каза той без опция за коментар и хлопна вратата.
По-късно разбрах, че може да имам постоянен и да спестя тези глупости, но това беше като се разрових в няколко форума.
Следващите 30 минути прекарвате във фоайе, където има пълни пепелници, стари компютри и врати, подпряни със купчини CD-та. Мирише ужасно на цигари, но законът за обществените места явно не важи тук.
След 30 минути чакане пред стая 13 вече имах същия формуляр, но разпечатан на принтер и малко по-красив. Плюс едно листче с номера, който представлява нещо такова:
АХХХХХХХХХХZZZ001
където десетте "х" са моето ЕГН. Връчвайки ми документите, човекът от стая 13 съзаклятнически ми обясни, че трябва да отида до управителя на митницата за подпис.
"Управителят? Сигурни ли сте? Къде е той."
"Тя е на първия етаж, под колоните"
"Кое гише или стая е това?" Питам аз.
"Няма номер. Щото още не са сменили табелата."
Предчувствайки някакво преструктуриране, аз се отправих към…
Управителя на митницата
Там няма номер на стаята или гише. Управителят е заета жена. Толкова заета, че има 2 секретарки. Попадам в нещо като чакалня, в която няма столове за чакане. Давам на секретарките документите за подпис. И те чакат и не смеят да влязат в стаята на Управителя. Управителя излиза карайки се на друга жена и секретарките плахо пристъпват към нея, молейки я молят да подпише моя EORI номер.
Без да ги чете, тя подписа документите с бърз жест в коридора, леко ядосана, че я занимават с това. По начина по който се извърши действието разбрах, че тук все още няма пътека, която EORI номерата да се подписват, въпреки че това нещо е от 6 месеца.
Недоумявайки защо шеф на митницата трябва да подписва временен документ за няколко тениски, аз се отправям обратно към…
17 гише
Добре познатото деловодство вече ме гледаха строго заради нано-скандала с личните данни, който произведох преди час. Но бяха горди, че им предавам свидната жертва - моята снимана лична карта. Така те удариха още 1 печат на моя EORI номер и аз с бодра стъпка се отправих към…
28 гише
Където трябва се попълва самата митническа декларация. След представянето на временния EORI номер, някаква служителка ми бутва в ръцете митническата декларация с тарифи и т.н. С нея трябва да се върна в новата част. Декларацията идва, забележете, с флопи дискета от края на 90-те, която трябва да представя на гише "9 или 10". Плащам 8 лева за услугата.
Съдейки по всичко, което преживявам до момента, в софийска митница още не са чували за чудесата на локалната мрежа. Отправям към новата част, а по-точно…
Гише 9
Тук всичко е лъскаво и с нови компютри. Толкова са нови, че нямат флопита. А аз стискам флопи дискета в ръка. Служителката на гише 9 ми взема документите и изненадващо пъхва дискетата във външно USB флопи устройство. Не мога да повярвам, че такава апаратура съществува. Системата изглежда сякаш някой е впрегнал ракета в каруца.
Последно редактирано от модератор:
+1
