От: Cancellation, mister Borisov! [Канселейшън г-н Борисов!
Ще оправдае ли Бойко Борисов народното доверие? Времето за това значително намалява...С всеки изминал ден от управлението на сегашното правителство започвам да си задавам този въпрос все по-често и по-често. При евентуално падане на правителството на г-н Борисов (загуба на предсрочни или редовни избори) как би възприел самият той това и как би се отразило на ГЕРБ като цяло?
Въпреки неговия рязък и твърд стил на изказване, обаче, съм далеч от мисълта, че Б.Борисов би обвинил народа и би го обявил за прост и неразбиращ. Ако това все пак се случи проблемът би дошъл от това, дали когато е спечелил изборите не е управлявал с презрение и надменност?
Независимо от всичко уважението към българската нация налага да й се признае правото на политически избор. На избори не се раздават награди за добра служба. Историята е пълна с примери за това как правителства, които са постигнали значими неща, дори спасителни за държавата, въпреки това са били отстранявани от властта. Разбира се, няма нищо осъдително в това ( колкото и болезнено да е за конкретните политици и държавници). Дори и в действителност да не е точно така, нормално е избирателите да гледат на политиците като на свои служители, от които могат да изискват, но на които не дължат нищо повече от властта, която им предоставят. Всеки път избирателите решават какво е най-подходящо за държавата. Те не изплащат кредит (всъщност повечето хора изплащат, но финансов), натрупан чрез резултатите от управлението. Това е и самият смисъл на властта. Редно ли е тя да се превърне в безкрайна последователност от компенсации? Последното е по-характерно за семейството или приятелските кръгове. Вършенето на полезни, значими дела и завоюването или запазването на народното доверие са две напълно различни неща. Доверието не е някакво право, на което държавниците могат да се позовават и да получават постоянно. То просто е въпрос на чувства. Политиците или успяват да възбудят тези чувства у избирателите, или не. Безсмислено е да се твърди, че едно управление е било безпроблемно, след като изборните резултати показват, че хората са на противоположното мнение. По-разумно е да се изследва какви са проблемите и как би могло да се избегне възникването на подобни в бъдеще.
Разбира се, друг е въпроса дали именно това ще се случи със сегашното правителство. Факт е, че има изключително много очаквания към този кабинет и лично към премиера. От реализирането на тези очаквания или от разочарованието при неизпълнението им зависи съдбата на държавата, курса на политиката в следващите години, бъдещето на ГЕРБ и най-вече общественото доверие и настроенията спрямо личността Б. Борисов. Остава да разберем.
Отделно виждаме липса на ясна и последователно следвана политика, честа промяна на мнението, неориентираност на моменти. На това сме свидетели. Липсата на решителност, политическа воля и най-вече необходимостта от одобрение сред населението (висок рейтинг) и липсата на социално напрежение, на всяка цена, спъва споменатите реформи и промени ( независимо от това правилни в обективен план или не). Наличието дори на леко недоволство от страна на хората, за което и да е решение на сегашното правителство = отбой! От страх рейтинга на правителството и на премиера Борисов, в частност, да не намалее, не се вземат жизненоважни решения.Такова поведение по време на криза е недопустимо. Разчита се на правителството да изведе държавата от кризата, но това няма как да стане когато липса решителност и политическа воля.
Трябват дела, а не думи, както е казал Апостолът Васил Левски.