Unwise
Well-Known Member
От: freelancer.bg и специалистите!
Явно не си запозната с практиките на повечето freelancer-и. Някои приемат, други отказват комуникация по skype (аз съм от вторите по идеологически и сигурност причини). Работил съм с хора с реалновремеви разговори (чат, не аудио разговор) и със съобщения/писма през няколко часа. При работа в международен план често се работи с хора с ужасен говорим ангийски (проблемен акцент или липса на опит с английския) и един аудио разговор би бил само проблем. Затова нещата се ограничават до писмена комуникация по принцип. Името могат да ти го търсят само ако директно искат да те наемат от някоя фирма (нали трябва да си попълнят бумагите), а иначе се работи с посредник и там само ти гледат историята с предишните работодатели и единствено името може да ги заинтересува, за да знаят как да се обръщат към теб в съобщенията/писмата си (т.е. най-често им трябва само малко ти име; това с г-н и фамилията, май, е ретро или поне е така в моята сфера).
А да делим бизнеса на на в България и извън България е ретро разбиране. Бизнес пазарът в световен мащаб чрез мрежата става общ за всички по света. Засичал съм неедин българин работещ на общия световен/международен пазар. Мненията за тези българи, които съм наблюдавал, са почти всички положителни. Не знам какво е това с комуникацията дето го споменаваш.
Явно не си запозната с практиките на повечето freelancer-и. Някои приемат, други отказват комуникация по skype (аз съм от вторите по идеологически и сигурност причини). Работил съм с хора с реалновремеви разговори (чат, не аудио разговор) и със съобщения/писма през няколко часа. При работа в международен план често се работи с хора с ужасен говорим ангийски (проблемен акцент или липса на опит с английския) и един аудио разговор би бил само проблем. Затова нещата се ограничават до писмена комуникация по принцип. Името могат да ти го търсят само ако директно искат да те наемат от някоя фирма (нали трябва да си попълнят бумагите), а иначе се работи с посредник и там само ти гледат историята с предишните работодатели и единствено името може да ги заинтересува, за да знаят как да се обръщат към теб в съобщенията/писмата си (т.е. най-често им трябва само малко ти име; това с г-н и фамилията, май, е ретро или поне е така в моята сфера).
А да делим бизнеса на на в България и извън България е ретро разбиране. Бизнес пазарът в световен мащаб чрез мрежата става общ за всички по света. Засичал съм неедин българин работещ на общия световен/международен пазар. Мненията за тези българи, които съм наблюдавал, са почти всички положителни. Не знам какво е това с комуникацията дето го споменаваш.