От: Какво губим докато печелим?
Губим много, адски много. Може би повече, отколкото можем да си позволим. Парите са хубаво нещо, но ние хората просто не знаем насита. Все си мисля, че ако правя по 500 лева на месец ще ми е добре, ще са ми достатъчни. Да бе, ама съм почти на 23. Утре ще завърша и ще трябва да търся работа (да бе, да, ей сега... аз защо съм станал интернет предприемач, да се моля на някого ли?!). Ще трябва да се задомя и да имам деца. Ами тия деца? С 500 лева не можеш да купиш памперси за един месец само. Значи трябва да са по 1500 на месец. И почвам да търся, да ровя, да мисля, да чета, да се въртя, да не спя, да не ям. Отвратително е!!!
А имаше време, дето казват по-горе - с 2 лева в джоба и бяхме царе! Е*и му майката... Още си спомням как с 2 лева играехме по 4-5 часа в компютърните зали и нямаше по-щастливи от нас... А сега? Сега лаптопът да е от 2 бона, телефонът да е от 1000 лева, колата да е BMW, обувките да са такива, ризката да е такава...
Изключително много се радвам, че онлайн бизнесът ми дава финансова свобода, а това е много за наши дни. Но на моменти ми е толкова кофти, че тоя бизнес и това мислене изтриха безгрижието ми. Все по-рядко ми се случва да пия бира с приятели, без да мисля какво ще правя после или утре, за да може да намеря още един начин, по който
да изкарвам пари.
Да не говорим, че искам да събера 500 000 лева и да почна самостоятелен бизнес. Малката лъжица съм лапнал, а?
Стойнев, що ти трябваше да я пускаш тая тема бе, човек
едит:
между другото и до ден днешен не мога да обясня на повечето хора с какво се занимавам и все като ме питат "работиш ли нещо?" и аз отговарям "не, не работя" и ми става супер криво. Пък то е защото не го имам за работа това, пък и наистина почти нищо не правя като поддръжка по моите проекти... Бахти сбъркания тип дето съм
