Хората твърде много се съсредоточават в това да следват съветите на успелите. Но също така може много да се научи от тези, които не са успели.
Проблемът е, че тези, които не са успели обикновено не пишат книги, в които да разказват за грешките, които са направили.
В книгата си "Bad Pharma" (преведена на български като "Капаните на фармацевтиката") Бен Голдейкър критикува непубликуването на резултатите, от изследванията, при които е установено, че някое лекарство не работи. Особено трагична е историята за
TGN1412 (не са знаели, че е имало предишно непубликувано изследване, което показва, че лекарството не работи, дали са конска доза едновременно на няколко човека, вместо да дадат малка доза само на един човек...).
В науката "негативните" резултати са също толкова важни, колкото и "позитивните". Даже в много случаи резултатите, които не съответстват на теорията са особено ценни - защото те показват, че теорията е грешна.
Хората гледат успелите и казват - той е успял, защото си е поставил цели, мислил е позитивно и т.н. Но не питат неуспелите дали имат и те тези качества. Много от неуспелите също са си поставяли цели, също са мислили позитивно. (В "
Противоотрова" е обяснено за опасностите от поставянето на цели и позитивното мислене.)
Проблемът със скоростното четене е, че може да доведе до влошаване на разбирането (
ключова фраза).
