За една от тъмните страни на дропшипинга...

veda

Active Member
Здравейте, колеги!

Както, предполагам, повечето от Вас знаят или са се досетили, че аз по професия съм счетоводител и имам собствена счетоводна кантора, но също така проявявам и голям афинитет към онлайн бизнеса. Дотолкова, че и аз самият развивам вече като втора дейност продажби чрез интернет на стоки и услуги. Поради горната причина и близо 90% от клиентите на кантората ми са именно онлайн предприемачи, някои от които активни участници в този форум.

От известно време се каня да създам блог, в който да публикувам под формата на статии отговори на въпроси, които често срещам по форумите и които мои клиенти непрестанно ми задават, но така и не ми остава достатъчно време. Попаднах, обаче, преди малко на една тема тук, във форума, и пишейки отговор към нея ми хрумна защо пък да не създам една нова такава. Така или иначе в момента не мога да насмогна с въпросния блог, то поне да пусна една тема, която, надявам се, да бъде в полза на онези колеги, които възнамеряват да стартират свой дропшипинг проект.

Близките ми (лични и професионални) наблюдения на онлайн предприемачи, които проучват възможностите за създаване на система за дропшипинг продажби, показват, че покрай организирането на доставките, начините на плащане и комуникацията със склада, пропускат на пръв поглед един маловажен детайл, който в последствие, оказва се, представлява немалка, да я наречем, спънка при осъществяването на т. нар. триъгълна логистика. И този дребен детайл е наистина "дребен". Но само физически. Става въпрос за касовия бон.

Не е тайна за никого, че може би над 90% от плащанията при онлайн продажбите на стока се извършват под формата на наложен платеж. Издаването на касов бон и предаването му на клиента при този тип разплащане е задължително и неспазването именно на тази разпоредба от страна на продавача може да му създаде куп неприятности с редица държавни институции. В условията на дропшипинг продажби проблемът идва оттам, че за разлика от останалите, придружаващи пратката документи (фактури, стокови разписки, дори и гаранционни карти), които могат да се изпратят на клиента по електронен път, то касовият бон трябва да се предаде в оригинал. Но как да се случи това при положение, че Вие в качеството си на посредник, представител на електронния магазин, и заявител на куриерската услуга реално нямате физически контакт с куриера, за да му предадете касовия бон за разнос. Става така, че Вие правите заявка, в повечето случаи по електронен път, куриерът посещава склада (дропшипъра) взема стоката и я доставя на клиента, а касовият бон остава у Вас. Тоест не се предава на клиента в момента на плащането, както Законът недвусмислено го изисква.

В този случай какви са вариантите пред Вас? Да организирате втора пратка до клиента само с касовия бон? Или пък нещо още по-екзотично - да направите опит да се договорите с куриера първо да минава през Вас, за да вземе касовия бон и да разчитате, че ще го приложи към пратката? Не, не е невъзможно, но със сигурност утежнява значително процедурата, както на организационно ниво, така и чисто финансово, и на практика обезличава голяма част от предимствата, които дропшипингът предлага, като система за продажби и спедиция.

На Вашето внимание предлагам трите най-често използвани варианта за решаването на този проблем:

  1. Наложен платеж чрез пощенски паричен превод - Сигурен съм, че повечето от Вас знаят за какво става въпрос и затова няма да задълбавам. Разковничето тук е, че при този метод на плащане касов апарат не Ви е необходим и проблемът с изпращането на касовия бон се решава по сталинистки - "няма касов апарат - няма проблем". Към момента спедиторът, предлагащ най-качествената подобна услуга е Еконт Експрес. Повече информация можете да откриете ТУК.
  2. Издаване на касовия бон от дропшипъра чрез Ваш касов апарат - Можете да предоставите по надлежния ред Ваш касов апарат на склада (дропшипъра), с който той да оперира. Непременно, обаче трябва да сключите в тази връзка договор с много добре обмислени клаузи по отговорностите и задълженията на стопанисващата Вашия касов апарат страна, както и да бъдат изрично упълномощени конкретни лица, които да работят с него. Имам горчив опит с мои клиенти предоставили ей така, на честна дума, свой касов апарат на склада и не след дълго цялата каша, надробена от складовите служители излезе наяве - маркирани грешни с по няколко нули отзад суми, изгубена книга за дневните финансови отчети (т. нар. касова книга) и т. н. Въобще неща, които не пожелавам на никого, особено след обвързването на тези устройства със системата на НАП. Като цяло, както се досещате, този вариант е приложим може би единствено, ако работите само с един или най-много два склада, тъй като при него разходите по касовия апарат (задължителните договори за сервизно обслужване, абонаментът за GPRS картите и т. н.) са изцяло за Ваша сметка.
  3. Издаване на касовия бон от дропшипъра чрез собствен, препрограмиран, касов апарат - Малцина са чували за този вариант, но истината е, че е широко използвана практика и все повече от големите складове го предлагат като услуга. Законово в общи рамки въпросът е уреден в чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съвсем накратко какво представлява това: Сервизната фирма, обслужваща касовия апарат на дропшипъра го препрограмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. По този начин дропшипърът издава касов бон чрез собствения си касов апарат, но чрез открития т. нар. департамент на Ваше име, и го прикрепя към останалите документи, придружаващи пратката. Така правата и задълженията, касаещи отчитането на плащането в брой, и на трите страни са спазени.

Надявам се, че информацията, споделена по-горе, ще Ви е полезна и ще Ви помогне при по-доброто планиране на Вашия дропшипинг проект. По-нататък ще се постарая да внеса повече яснота и по други теми, касаещи правните и счетоводните специфики при онлайн бизнеса.

Поздрави!
 
Последно редактирано:
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Второто решение за първи път го чувам и звучи интересно, но веднага ми възникват няколко проблема в главата.

1. Как става отчитането чрез този касов апарат за департамент Х?
2. Какво се случва, ако склада, работещ с департаменти N на брой, реши да им набива повече "продажби" от реалното?
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

1. Това е работа на твоя счетоводител.
2. Съставянето на документ с невярно съдържание е престъпление.
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Трябва да направиш този блог , който си замислил . Разбрах всичко, което написа. Контактите , които съм имал със твои колеги винаги са ме оставяли леко замислен :) и тръпнещ в очакване да се добера до комп , за да проверя повечето думи от диалога :)
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Второто решение за първи път го чувам и звучи интересно...

Всъщност вече стана "третото". Реших все пак да вмъкна и варианта, при който дропшипъра оперира с касов апарат, собственост на онлайн магазина, макар че не е много популярен и аз лично не бих го препоръчал.

... но веднага ми възникват няколко проблема в главата.

1. Как става отчитането чрез този касов апарат за департамент Х?
2. Какво се случва, ако склада, работещ с департаменти N на брой, реши да им набива повече "продажби" от реалното?

1. Складът (дропшипърът) в общия случай (освен, ако не попада в хипотезата на чл. 127 от ЗДДС, но това е друга тема на разговор) не отчита маркираните суми по въпросния департамент като продажби, а като задължение по сметка разчети с доверители. От своя страна онлайн магазинът отчита продажбите със съответния документ (фактура или отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС и чл. 112 от ППЗДДС), а вземането - по съответната партида на сметката за разчети с доверители. Между другото съществува поле за дискусия относно идентифицирането на дропшипъра като лице по чл. 3 от горепосочената Наредба Н-18, но за момента смятам за излишно да задълбаваме именно в тази област от темата. Предлагам варианти 2 и 3, като приемлива алтернатива на първия такъв, който все пак, лично аз бих предпочел, като най-чист, погледнато откъм организационна (а и не само) гледна точка.

2. Относно опасенията ти дали дропшипърът не би могъл да "набива повече продажби", happyslacker правилно те е насочил, че подобен род действия представляват нарушение (а ако надхвърлят определени граници и престъпление) и Законът би бил ги преследвал със същата "жестокост", с която би преследвал и всяко друго неспазване на разпоредбите на данъчното законодателство. Честно казано, ако счетоводителят на онлайн магазина, не е някой, извинете за цинизма, "чобанин, хванат от гората", то би засякъл подобен вид разминаване в салдата още на първия месец. В интерес на истината в общия случай дропшипърът няма интерес да прави подобно нещо, защото реално ще "набива" повече задължения от реалните и сам ще си вкарва главата в торбата. Все едно кредитополучател да добави една нула в договора си за кредит с банката. ;)
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Трябва да направиш този блог , който си замислил . Разбрах всичко, което написа. Контактите , които съм имал със твои колеги винаги са ме оставяли леко замислен :) и тръпнещ в очакване да се добера до комп , за да проверя повечето думи от диалога :)

Предполагам, че е взаимно. Представям си подобна картинка и когато повечето колеги - счетоводители чуят дума като афилиейт, например. ;)
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

3. Издаване на касовия бон от дропшипъра чрез собствен, препрограмиран, касов апарат
Този вариант ми се струва най-приемлив..
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Мисля, че по този начин се работи и при някои варианти на франчайз (например при франчаз с Еконт Експрес).
 
Въпрос

Здрасти, прочетох някои от твоите статии относно дропшипинг. Досега не съм се занимавал с това, но много ме дразни мисълта да се пробвам. Ако не е нахално мога ли да те попитам: Може ли да се създаде сайт от физическо лице, което да оперира чрез дропшипинг и ако е възможно как стоят нещата с данъци, документация и други за да е законно всичко. Благодаря предварително!
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Тъмната страна на дропшипинга е че не се издават касови бележки, ама никой няма да си го признае разбира се
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Тъмната страна на дропшипинга е че не се издават касови бележки, ама никой няма да си го признае разбира се

Няма нищо по хубаво от укрити данъци да ти кажа. :)
Но аз цъкам касови бележки въпреки, че не ги пращам в повечето случаи с пратката.
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Наскоро пазарувах от български търговец, платих с ePay.bg и получих стоката заедно с фактура, на която пише, че плащането е по банка. Без касов бон, разбира се.

Да не би ePay.bg да са станали банка или да са намерили друга вратичка в закона, която позволява това? Защото, доколкото ми е известно, ePay.bg е доставчик на платежни услуги, който не е банка. (Въпреки, че предлага и услуги като пощенски паричен превод, в случая нямаше индикации, че съм изпратил такъв.)

Това, че ePay.bg предоставя на някои свои клиенти IBAN за захранване на сметките им в ePay по никакъв начин не доказва, че ePay.bg предлага банкови услуги или банкова сметка. По същата причина наличието на индивидуална банкова сметка при някой голям търговец не доказва, че той ви предоставя банкови услуги (някои търговци имат договор с банка, който им позволява автоматично да откриват огромен брой сметки - по една за всеки клиент, така че когато клиент плати да не се налага да се гледа в описанието на трансфера, защото често стават грешки, а да се определя клиента по номера на сметката, в която е платил).

Напомням на тези, които не знаят - при плащанията с дебитни карти, кредитни карти и други доставчици на платежни услуги, които не са банки (или услугата, която предоставят не е "банков превод" - защото има банки, които въпреки че имат лиценз за банка, предоставят платежни услуги, които не са банкова сметка и банков превод) се издава касов бон.

PayPal например има лиценз за банкова дейност, но услугата, която предоставя нито е „банкова сметка“, нито плащанията към сметка в PayPal е „банков превод“.

Как е възможно това? По същия начин, по който е възможно банката да предоставя услугата „сейф под наем“. Тази услуга не е „банкова сметка“, въпреки че банката има лиценз да бъде банка.

PayPal не предоставя услуга „банкова сметка“, защото това ще усложни обслужването (и ограбването!) на клиентите.

Сигурен съм, че още в следващото мнение някой ще започне да спори, че PayPal е банка и затова касов бон не се изисква. Може и някой „компетентен“ държавен служител (при НАП или друг държавен орган) да се е изказал в подкрепа на тази теза. Това не значи, че е вярно. Изказванията на данъчния служител Сульо Пулев по никакъв начин не отменят данъчните закони.

(Имал съм и още по странен случай - получавам стоката, гледам фактурата - „плащане: в брой“ и касов бон. А аз съм платил по банка...)

А, сетих се и друго - хубаво е счетоводителите да обяснят за териториалния обхват на закона за касовите бонове - защо когато клиентът е извън България не се налага чукане на касов бон.

И също така е интересно какво се прави когато се продава услуга - примерно електронна книга. Купувам си електронна книга с ePay.bg (или директно си въвеждам номера на дебитната карта - не кредитна, а дебитна; защото не искам да се заробвам с кредити - кредитните карти са за бедните) и какво - ще пристигне ли касов бон с пощенски гълъб или по куриер? Електронната книга ми я пращат по електронната поща. Обаче касовият бон не може да се прати по електронната поща...

Големият слон, за който сега се сетих: защо когато плащам сметката си на мобилния оператор, на доставчика на парно и топла вода и т.н. не получавам касов бон? Плащам с ePay.bg.

По същия въпрос писах в тази тема, мнението ми е последното в темата.
 
Последно редактирано:
От: От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Epay не са банкова институция, но имат договор с Банка (ЦКБ ако не се лъжа).
Когато се регистрираш като търговец задължително условие е банката партньор да те одобри за да почнеш да работиш. Реално ти парите ги получаваш в сметката открита от ЦКБ и в края на всеки месец ЦКБ ги превежда по сметката която си посочил. Реално търговеца получава плащането по банков път, въпреки че примерно ти си ги платил в epay, дори да е дебитна картата или от микросметката ти. Затова правилното фактуриране е плащане по Банков път без касова бележка. А разпечатка на движението на парите е достатъчно и пред митница и пред данъчни. IBAN-а който epay ти дава за захранване всъщност е сметка в банката партньор.
Това с фактура и плащане в брой след банков превод е парадокс, но най-вероятно се прави с цел да бъде издадена касова бележка, на базата на която се гледа гаранцията на продукта. Имам предположение, че в този случай сметката на която си платил не е била фирмена е била лична на търговеца.

Относно териториалния обхват и, че не се чука бележка при продажба в чужбина, това не би трябвало да е така (според мен нямам опит ) Защото без документ, че си го продал това нещо стой като актив и при проверка ще изгориш за укриване на доходи.
Относно казуса с електронната книга. Търговеца отново получава плащането по банков път, и с разпечатка на движението по сметката се осчетоводява прихода/ разхода без проблем.

Например : наскоро внесох стока от друга държава. Плащането беше извършено по пейпал предварително. Копие на фактурата и разпечатка от системата на Пейпал за направения превод бяха необходими на митниците и данъчните в първите да обмитят и вторите признаят разходите.




Наскоро пазарувах от български търговец, платих с ePay.bg и получих стоката заедно с фактура, на която пише, че плащането е по банка. Без касов бон, разбира се.

Да не би ePay.bg да са станали банка или да са намерили друга вратичка в закона, която позволява това? Защото, доколкото ми е известно, ePay.bg е доставчик на платежни услуги, който не е банка. (Въпреки, че предлага и услуги като пощенски паричен превод, в случая нямаше индикации, че съм изпратил такъв.)

Това, че ePay.bg предоставя на някои свои клиенти IBAN за захранване на сметките им в ePay по никакъв начин не доказва, че ePay.bg предлага банкови услуги или банкова сметка. По същата причина наличието на индивидуална банкова сметка при някой голям търговец не доказва, че той ви предоставя банкови услуги (някои търговци имат договор с банка, който им позволява автоматично да откриват огромен брой сметки - по една за всеки клиент, така че когато клиент плати да не се налага да се гледа в описанието на трансфера, защото често стават грешки, а да се определя клиента по номера на сметката, в която е платил).

Напомням на тези, които не знаят - при плащанията с дебитни карти, кредитни карти и други доставчици на платежни услуги, които не са банки (или услугата, която предоставят не е "банков превод" - защото има банки, които въпреки че имат лиценз за банка, предоставят платежни услуги, които не са банкова сметка и банков превод) се издава касов бон.

PayPal например има лиценз за банкова дейност, но услугата, която предоставя нито е „банкова сметка“, нито плащанията към сметка в PayPal е „банков превод“.

Как е възможно това? По същия начин, по който е възможно банката да предоставя услугата „сейф под наем“. Тази услуга не е „банкова сметка“, въпреки че банката има лиценз да бъде банка.

PayPal не предоставя услуга „банкова сметка“, защото това ще усложни обслужването (и ограбването!) на клиентите.

Сигурен съм, че още в следващото мнение някой ще започне да спори, че PayPal е банка и затова касов бон не се изисква. Може и някой „компетентен“ държавен служител (при НАП или друг държавен орган) да се е изказал в подкрепа на тази теза. Това не значи, че е вярно. Изказванията на данъчния служител Сульо Пулев по никакъв начин не отменят данъчните закони.

(Имал съм и още по странен случай - получавам стоката, гледам фактурата - „плащане: в брой“ и касов бон. А аз съм платил по банка...)

А, сетих се и друго - хубаво е счетоводителите да обяснят за териториалния обхват на закона за касовите бонове - защо когато клиентът е извън България не се налага чукане на касов бон.

И също така е интересно какво се прави когато се продава услуга - примерно електронна книга. Купувам си електронна книга с ePay.bg (или директно си въвеждам номера на дебитната карта - не кредитна, а дебитна; защото не искам да се заробвам с кредити - кредитните карти са за бедните) и какво - ще пристигне ли касов бон с пощенски гълъб или по куриер? Електронната книга ми я пращат по електронната поща. Обаче касовият бон не може да се прати по електронната поща...

Големият слон, за който сега се сетих: защо когато плащам сметката си на мобилния оператор, на доставчика на парно и топла вода и т.н. не получавам касов бон? Плащам с ePay.bg.

По същия въпрос писах в тази тема, мнението ми е последното в темата.
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

А защо при плащане с дебитна карта се издава касов бон? Търговецът си получава парите по банкова сметка, но плащането не е „по банков път“, а „с дебитна карта“, при което се издава касов бон. Купи нещо от магазина с дебитна карта и ще ти дадат касов бон.
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

А защо при плащане с дебитна карта се издава касов бон? Търговецът си получава парите по банкова сметка, но плащането не е „по банков път“, а „с дебитна карта“, при което се издава касов бон. Купи нещо от магазина с дебитна карта и ще ти дадат касов бон.

Водят го към групата "В брой", иначе по програма си е отделен тип "С карта", но е заложено да печата касов
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Защото при плащане с карта на пост терминал в магазина ти не нареждаш плащането а магазинера го изисква от твоята сметка, така ако не издаде касова бележка ти нямаш документ с който да удостовериш плащане.


А защо при плащане с дебитна карта се издава касов бон? Търговецът си получава парите по банкова сметка, но плащането не е „по банков път“, а „с дебитна карта“, при което се издава касов бон. Купи нещо от магазина с дебитна карта и ще ти дадат касов бон.
 
От: За една от тъмните страни на дропшипинга...

Издава ми освен касов бон и разпечатка от ПОС терминала (с който търговецът удостоверява, че си е дръпнал пари от картата ми).
 

Горе