От фейса на един приятел Д. Цолов - Доктора:
"- Има надежда! - изкрещя Хилъри на върха на опустошителния оргазъм.
Изхлузи се от Бил, който недоволно замърда с ръце и крака - същински бръмбар обърнат по гръб. Какво си мисли, че прави тая, още не е свършил! Хилари не го отрази, а трескаво се зарови в дамската чантичка, хвърлена край леглото.
- Тук някъде трябва да е, тук някъде... Ето я! - покритите ѝ с безупречен лак пръсти измъкнаха неугледна визитка, боядисана в европейско-синьо. На нея имаше само един анонимен телефонен номер и надпис на няколко езика, уведомяващ, че:
"Изборните резултати са поправими! Нищо не е загубено!".
Докато набираше цифрите с трепереща ръка, тя се мъчеше да си спомни името, което беше съобщил резидентът, доставяйки ѝ визитката.
- Ало - чу се кремъчно твърд глас от другата страна, в мига щом сателитът осъществи връзката.
- Ъ-ъ-ъ - заекна Хилъри - Ъ-ъ, мистъ Светан Светаноф?"