Помня го. Давах си малкото джобни, които по принцип бяха предназначени за училище, за карти с пароли за интернет достъп и се радвах, че все още сме с аналогов телефон и цената на разговора е една и съща, независимо от продължителността на връзката. И аз бях почнал да разпознавам по звука колко качествена е връзката. По времето на dial-up-а най-хубавите сайтове бяха на английски, за Google още никой не беше чувал, а директориите със сайтове бяха върха на сладоледа. За цяла нощ висене в интернет можеше да изтеглиш само 2-3 MP3 с песни.