Блог-роман

От: Блог-роман

И после феновете на Междузвездни войни ще се изреждат да ме разпъват на кръст, начело със Спилбърг... T_T
Имах в предвид нещо подобно и оригинално за твоето произведение.
 
От: Блог-роман

То имаше, в интерес на истината, но беше толкова... мрачно и безнадеждно, че трябваше да го махна. Стихотворение, ако трябва да съм точна. Но в идеята ти има хляб, ще помисля.
 
От: Блог-роман

добре е според мен :) - имам в предвид и двете предисловия заедно едно след друго, както са в момента

"по-голяма и по-могъща от предишната"

Започнах да чета но се обърках. Липсва действие. Всеки прави нещо много бързо но нищо не се случва.
 
Последно редактирано:
От: Блог-роман

След средата на първа глава мен ме увлече действието и сега очаквам втора глава. Колкото до първият ти роман- не съм го чела все още, но мисля, че можеш да го публикуваш в читанка.
 
От: Блог-роман

slavib - Първа глава е голям трън в задника и винаги е била, но без нея не може, защото... спойлери. Истинското действие започва с втора глава и от там нататък нещата се развиват без подобни двусмислици и неуточнения, недоизяснения и тям подобни неща. Загубих доста читатели заради нея, но няма да я махна.

beni7574 - Благодаря за интереса, ще видим как ще се подреди графика за следващата глава, но тъй като са големи, надали ще излизат начесто. Колкото до първия роман, смятам, че има още работа по него и няма да го пускам засега. Колежката ще го редактира или пренапише, аз само ще координирам и така.
 
От: Блог-роман

ако няма да я махаш тогава убий някой още в началото.
Най добре преди това да прави секс и тогава да го убиеш :)
 
От: Блог-роман

Интересна идея, на мен ми беше хрумнала преди доста време, но бързо се отказах. Не е невъзможно да привлечеш читатели (ако наистина си добър - за жалост не можах да се добера до блога ти) благодарение на социалните мрежи и т.н. Но какво следва оттук нататък? :) Книгоиздаването е специфичен бизнес, а маркетингът е от ключово значение. Това, че е безплатано, не означава, че масовият читател ще хукне да посещава блога ти. Ще те четат ограничен кръг от хора. При наличието на сайта "Читанка" и групите за електронни книги във фейсбук, да се справиш с конкуренцията е почти невъзможно. Читателят, а и издателят, се ориентират към известните имена, към хората, които са си изградили име. Четенето на книги изисква време, а повечето читатели не са склонни да си губят времето с никому неизвестен автор. Истината е сурова, но е такава, понеже от няколко години работя в тази сфера и нещата ми са доста ясни. Ако ще работиш като независим писател, ще ти е нужен сериозен маркетингов план. Познавам писателка, която работи самостоятелно и много сериозно, макар да не съм сигурен какво осъществява откъм продажби. Мисълта ми е , че само си писане не става (колкото и да си добър). Разбира се, ако пишеш само за удоволствие, няма проблем. Ако искаш обаче да си изградиш име и да осъществяваш продажби, ще ти е нужно много повече. Все пак ти пожелавам успех. :)
 
Драсни едно ЛС.Мога да те свържа с един приятел писател фантаст, издал е няколко книги до сега и може да ти даде информация.
 
Винаги се връщам тук, когато нещо важно ми се случи и този път не е изключение. Наскоро грубо ме отхвърлиха от едно реномирано издателство и аз, вместо глупаво да продължа да търся начин, както предни години, реших да пусна цялата книга в нета и да сваля този огромен товар от раменете си най-сетне. На който му се чете, да заповяда :) Затова съм я писала, де! Стига вече главоболия и безсънни нощи ала-чете-ли-ме-рецензентът или ще-се-харесам-ли-в-очите-на-комисията.

Ако някой прояви интерес, това е първият ми не-фантастичен роман, любовен (не натрапчиво, разбира се), комедия, с елементи на трилър. Част от историите са истински, персонажите са с прототипи, място на действието - Созопол, време на действието - лято. Накратко: едно богаташче, лишено от наследство, наема т. н. "богиня на хаоса" - омразно на созополии момиче, което носи лош късмет на всеки срещнат. Условието на договора им е да докара до лудост адвоката на баща му, преди да е взел наследството на богаташкото синче.

Линк

Благодаря, че следите темата :)
 
Винаги се връщам тук, когато нещо важно ми се случи и този път не е изключение. Наскоро грубо ме отхвърлиха от едно реномирано издателство и аз, вместо глупаво да продължа да търся начин, както предни години, реших да пусна цялата книга в нета и да сваля този огромен товар от раменете си най-сетне. На който му се чете, да заповяда :) Затова съм я писала, де! Стига вече главоболия и безсънни нощи ала-чете-ли-ме-рецензентът или ще-се-харесам-ли-в-очите-на-комисията.

Ако някой прояви интерес, това е първият ми не-фантастичен роман, любовен (не натрапчиво, разбира се), комедия, с елементи на трилър. Част от историите са истински, персонажите са с прототипи, място на действието - Созопол, време на действието - лято. Накратко: едно богаташче, лишено от наследство, наема т. н. "богиня на хаоса" - омразно на созополии момиче, което носи лош късмет на всеки срещнат. Условието на договора им е да докара до лудост адвоката на баща му, преди да е взел наследството на богаташкото синче.

Линк

Благодаря, че следите темата :)
Няма място за каквото и да е отчайване, ако си попаднала в тази дупка, но като гледам не си. Малко само си разочарована. Нека си припомним, че Хари Потър също беше на писателка, която е получавала многократно откази за публикуването на книгата си. Англичанката не се е отказала до последно, докато едно издателство е видяло в написаното от нея много смисъл и потенциал. В момента жената е една от най-богатите писателки на нашето време и съм сигурен, че издателствата, които са и отказали в момента малко ги е яд на тях си.

Мисълта ми е, че няма място за отказване, както и няма място за съмнения в творчеството ти. Искрено ти пожелавам да продължаваш все така напред и нагоре и да не се отказваш за нищо на света. Сигурен съм, че някой ден ще ти се отблагодари това търпение и работа. Очакваме скоро да се похвалиш с първата отпусната сума за написването или донаписването на някоя твоя творба. :)
 
Искрено благодаря, Blinky :)
Преди две години ми "отпуснаха сума", в смисъл - спечелих един литературен конкурс, бях на второ място, но паричната награда така и не видях (касиерката била в болничен). Това беше първото ми (не)получено заплащане. И все пак, бях щастлива. Гледах журито, докато четях разказа си, гледах и публиката. Всички ме слушаха, усмихвах се глупаво на себе си и не можех да позная гласа си. Това е мигът, който си спомням, щом изпитам отчаяние. Той ми е по-скъп от всичките "парични поощрения", които някой би ми предложил.
(колкото до Хари Потър... не ги е яд, направо са си изяли подметките :D )
 
Знаеш ли колко пари ще са ти необходими за да издадеш (отпечаташ) книгата сама в тираж от 500бр., да речем?
 

Горе