Сагата с Европейската космическа агенция и възможността за трети български космонавт
България не е член Европейската космическа агенция (ЕКА). Тази констатация не е новост, особено за хората, които следят научното развитие на нашата страна. За същите хора е пределно ясно, че науката у нас е маргинализирана област, без адекватно държавно финансиране и подкрепа. Но когато България е поставена в положението да е единствената държава-членка на Европейския съюз, която не се е присъединила към ЕКА, заключенията стават други.
Наука?!
Българските учени, които имат невероятни постижения в полето на космическите изследвания, получават в пъти по-малко възнаграждение спрямо това на колегите им в Европа. И въпреки това нашите специалисти продължават да работят тук, да просят от всяко управление да отпусне средства, за да не спре електричеството в националната ни обсерватория. Техните български колеги зад граница също ги подкрепят – само ще спомена името на големия проф. Съселов от „Харвард”. Но като че ли научните сътрудници тук повече държат на добрите условия за работа, които да са съпоставими с тези на западните им колеги. А страна, която иска да се развива в най-перспективната област на космическите изследвания, не може да си позволи отсъствие от континенталната космическа агенция, която осигурява невероятната възможност родните изобретения да намерят приложение в реална обстановка – да бъдат инсталирани на космически апарати, които ЕКА често изстрелва в орбита. „Страната ни ще получи не само финансиране за развитието на космическите технологии, но и редица стратегически предимства, свързани с трансфера на високи технологии”, казва директорът на Института за космически изследвания към БАН проф. Петър Гецов в защита на основната им цел – членство на България в ЕКА. Пътят на България към НАСА и подготовката за изпращане на трети български космонавт минават през ЕКА. А възможността да имаме космонавт е голяма – ако сме пълноправни членове на европейската агенция, без проблем ще контактуваме по сериозни научни проблеми и със самата НАСА. В момента ЕКА работи по над 20 проекта – спътници, мисии до Марс и Венера, европейска космическа станция и т. н.
Обещания и реакции.
„Правителството ще направи необходимите постъпки за сключване на споразумение за членство на България в Европейската космическа агенция”, съобщиха още през април 2011 год. от МС. Не само още не сме член на ЕКА, но и по-странно: няма обществен натиск в името на това да се присъединим към агенцията. Всъщност се появи едно писмо, което не получи нужната подкрепа. Светослав Александров – еден от най-големите защитници на присъединяването на България към ЕКА и собственик на най-големия сайт за космически изследвания у нас, го изпрати до тогавашния премиер и партията, от която правителството произхождаше. Но... сит търбух – за наука глух. Често Соломон Паси отправя апели към управляващите за присъединяването ни към ЕКА, но и той все още не е чут. А безспорен е приносът на Атлантическия клуб като цяло...
Какво все пак се случи?
От мой сигурен източник в МС разбрах, че се е стигнало до размяна на кореспонденция между българската страна и ЕКА. Нещо повече: от агенцията са признали постиженията ни в областта на космическите изследвания и са били готови директно да ни приемат за пълноправен член, въпреки изискването преди пълноправието да си бил асоцииран член на организацията за определен период. Членският внос за страната ни като пълноправен член на ЕКА се е изчислявал на около 1.5 млн. евро. Решението на МС е било изготвено от правителството на Бойко Борисов, после подготвено за внасяне от служебния министър Асен Василев. Тук служебният финансов министър Калин Христов го е отхвърлил с мотив „пари няма”. Имайте предвид, че членският ни внос не са пари на вятъра – те после се връщат под формата на инвестиции в научна инфраструктура, обмяна на данни или проекти за реализиране от български учени.
Към ЕКА!
Както ГЕРБ, така и БСП са от едно котило, затова не очаквам да има голяма разлика в политиката. Борисов и Дянков едва не тропнаха вратата на НАО „Рожен”, за Орешарски няма какво да се коментира. Социалистическите/олигархическите правителства пари за наука не отпускат. Принцип. Затова е нужен обществен натиск. Както с астрономите от „Рожен”, Марсианско общество и Космос.БГ направихме кампанията „Да запазим НАО „Рожен”, така може да се случи и още нещо в полза на българските специалисти. Впрочем – на протестите Светльо Александров носеше плакат „Орешарски на Марс”, което не може да се случи, без България да стане член на Европейската космическа агенция.
