А, да бе, виден. Само чакат въвеждането на бутоните "блокиране на потребител" и "бан за идиота" да ме приключат... А и сега, след изчистването на миналото, съм като бито..пардон - трито куче...
Събрала тя, че кой щи повярва?
"...Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал,
тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 2022-а (ако годината беше 2022-а), Лечителя в съюз с Бота воюваше срещу Дизайнера. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин. Всъщност, както Нанди много добре знаеше, само преди няколко месеца Бота беше в съюз с Дизайнера. Но тя знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието й не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Бота беше във война с Дизайнера: следователно Бота винаги е бил във война с Дизайнера. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.
Най-ужасното беше, помисли си тя за десетхиляден път, докато с мъка изпъваше рамене назад (с ръце на хълбоците въртяха телата си от кръста надолу; предполагаше се, че упражнението е полезно за мускулите на гърба) — ужасното беше, че всичко това би могло да бъде истина. Щом като Големия Б. (ГБ) можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвало — не беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?
ГБ казваше, че Бота никога не е бил в съюз с Дизайнера. Тя, Нанди, знаеше, че Бота беше в съюз с Дизайнера само преди няколко месеца. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото й съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от ГБ, ако всички архиви твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото — гласеше лозунгът на форума, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“.
— Свободно! — излая малко по-приветливо инструкторката.
Нанди отпусна ръце и бавно пое въздух. Мисълта й се залута из лабиринта на двумисълта. Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него, да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че партията е пазител на демокрацията; да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след това — и най-вече да прилагаш същия процес към самия процес. Това беше върховната вещина: съзнателно да налагаш безсъзнателното и да не съзнаваш извършената от теб хипноза. Дори за да се разбере понятието двумисъл, трябваше да се приложи двумисъл.
Инструкторката пак им беше наредила да застанат мирно.
— А сега да видим кой може с ръце да докосне пръстите на краката си! — каза бодро тя. — Моля, другари, наведете се. Едно-две! Едно-две!…
Нанди мразеше това упражнение, защото от него я пронизваха болки от петите до хълбоците и често получаваше пристъп на кашлица. Относителното удоволствие от размишленията й се стопи.
Миналото, каза си тя, не само бе променено, всъщност то бе унищожено. Та нима можеш да възстановиш и най-очевидния факт, когато той не е документиран никъде, а съществува само в собствената ти памет? Помъчи се да си спомни кога за пръв път бе чул за ГБ. Смяташе, че е било някъде през февруари 2014, но не можеше да го твърди със сигурност. Естествено в аналите на форума ГБ беше ръководител и пазител на революцията още от първите й дни. Неговите подвизи постепенно се изместваха все по-назад във времето, докато накрая се простряха до приказния свят на 90-те, когато по улиците на Бг все още пътували пишман-капиталисти със смешни костюми в големите си блестящи лимузини или в кабриолети с бронирани стъкла. Не беше възможно да се установи кое в легендата е истина и кое — измислица. Нанди не можеше дори да си спомни откога съществува самият форум. Не й се вярваше да е чувал думата форсоц преди 1960 година, възможно беше обаче същата дума на старговор — т.е. „форумен социализъм“, да се е употребявала и по-рано. Всичко чезнеше в мъгла. Наистина, понякога се случваше да уличиш явна лъжа. Не беше вярно например, както твърдяха архивите на форума, че форума е изобретил онлайн бизнеса. Тя си спомняше онлайн бизнеса от най-ранното си детство. Но нищо не можеше да се докаже. Не съществуваха никакви доказателства. Един-единствен път в живота си бе държала в ръце неопровержимо документално доказателство за фалшифицирането на исторически факт. Но тогава…
— Нанди! — изкрещя свадливият глас от телекрана. — 6079 Нанди Банди! Да, ти! Наведи се по-силно, моля! Можеш повече! Не се стараеш! По-силно, моля! Така е по-добре, другарко. А сега свободно всички и ме наблюдавайте.
Гореща пот изби по цялото тяло на Нанди. Лицето й остана напълно непроницаемо. Никога не показвай, че си уплашена. Никога не показвай, че си ядосана! Едно трепване на погледа може да те издаде. Тя стоеше и наблюдаваше как инструкторката вдига ръце над глава — не можеше да се каже грациозно, но изключително ловко и стегнато, — после се навежда и пъхва пръстите на ръцете под пръстите на краката си.
— Ето, другари! Ето така искам и вие да го правите. Наблюдавайте ме внимателно. На трийсет и девет години съм и съм родила четири деца. Сега гледайте — тя отново се наведе. — Виждате, че моите колене не са сгънати. Всички можете да го направите, стига да поискате — добави тя, като се изправяше. — Всеки под четирийсет и пет години е напълно в състояние да докосне пръстите на краката си. Не всеки от нас има честта да се сражава на предната линия на форума, но всеки трябва да поддържа формата си. Спомнете си за нашите момчета в Черния списък! Помислете само с какво те трябваше да се справят. А сега опитайте пак. Така е по-добре, другарко, така е много по-добре — добави тя окуражително, докато Нанди със силен замах успя да докосне за първи път от няколко години пръстите на краката си, без да сгъне колене..."
Тва е "1984", почти не съм променял, 1 към 1 е
