Въпрос за Данък върху доходите на физически лица

Сагата продължава. Звъннали са на колегата от телефон 0875308051 от НАП и са казали, че до края на месеца трябва да подаде:

Декларация по чл. 50, приложение номер 2, статистически отчет, и от Еконт да се вземат сумите за 2018 г. които са получени като наложен платеж.

Но няма писмо, няма нищо, само телефонен разговор без никакви констатации. А тя не е минала 20 000лв. Просто се пробват, нали?
 
И на мен ми звъняха от подобен номер, само че завършва на 5.
До края на септември да отида до Нап с извлечение от Еконт за НП и да ги декларирам.
Мисля за сега нищо да не предприемам и ако получа официално писмо , тогава.
 
Всички телефони от рода на 0875308ххх са на н@п.

На колегата около 10 000лв оборот към Еконт имал, споделете и вие...

По принцип ако направиш 20 000 тогава ти идва официално писмо и няма измъкване. А сега попаднах и на този линк:

Дела срещу НАП, МИТНИЦИ, ОБЩИНИ и КОМИСИИ на територията на България: Дела срещу НАП /Национална агенция за приходите/ - обжалване на ревизионни доклади и ревизионни актове, обжалване на Решения на ОДОП, с които се потвърждава ревизионен акт, обжалване на решения на Административен съд пред Върховен Административен съд.


Могат да бъдат посочени стотици фрапиращи нарушения на администрацията. Всеки ден се налагат глоби, издават се наказателни постановления, които не само че не отразяват реално извършено нарушение, но са издадени в противоречие със закона. Пример: за дадено нарушение законът предвижда максимален размер на глобата 1000 лв., а наказателното постановление е за 5000 лв.

Европейският съд за защта на правата на човека /ЕСПЧ/, както и Съдът на Европейски Съюз /СЕС/ - категорично отричат и не допускат такава порочна практика, въпреки това националната данъчна администрация продължава да я практикува в България.

Свържете се с нас. Няма да Ви струва нищо. В повечето случай, ще успеем да бъдем полезни. Ако ли не - ще получите нашето конкретно мнение по Вашият казус. Ако решим, че можем да помогнем и сте материално затруднени - БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ - е в състояние да осигури безплатна защита, за която ще получим хонорар само при спечелване на делото и то за сметка на монополиста.

БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ
ВРЪЗКА С НАС
1000, град София
ул. Гургулят 31
Phone: +359 2 441 08 99
Phone: +359 988 86 75 77
[email protected]
[email protected]
 
Кои доходи са необлагаеми според ЗДДФЛ?

Необлагаеми доходи на физическите лица според ЗДДФЛ Част от доходите, които получаваме, не подлежат на данъчно облагане според разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В чл.13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи на физическите лица, местни и чуждестранни, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство.

В ал.1 на цитирания по-горе чл.13 от ЗДДФЛ са включени 27 точки, в които са изброени като необлагаеми следните доходи:

Доходи, придобити през данъчната година от продажбата на:
- един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

- до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. (чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ)

Доходи от продажбата или замяната на движимо имущество.
 

Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки (чл. 98 от ЗДДС).
На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната при условията на дистанционна продажба.
Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата, посочена в закона – 70 000 лева.

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване(чл. 99 от ЗДДС).
На регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на друго основание и което извършва вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава 20 000 лева.

Задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лева без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата-членка, от която стоките са транспортирани или изпратени. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

В тази хипотеза не попадат придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз.
Лице, което е регистрирано на основание ВОП и за което възникнат основания за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
 
www.tita.bg

Нормативна уредба

е-Платформа за Данъци, Счетоводство, Осигуровки и Труд
www.tita.bg www.tita.bg

УКАЗАНИЕ № 91-00-241 ОТ 04.06.2009 Г. ОТНОСНО ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ (ВОП) ПО ЧЛ. 13, АЛ. 1, АЛ. 3 И АЛ. 6 ОТ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
 
Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имат работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или;

• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година нямат работодател по основно трудово правоотношение или имат такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания и

б) няма да ползват данъчни облекчения чрез подаване на годишна данъчна декларация и/или;

• необлагаеми доходи, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ и/или;

• доходи, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, с изключение на следните доходи от източници в чужбина, реализирани от местни физически лица: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по банкови сметки, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”, както и облагаеми доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина, за които дължимият данък се определя в Приложение № 8;

- доходи на чуждестранни лица в случаите, когато са избрали да преизчисляват окончателния данък за доходи по чл. 37 от ЗДДФЛ.
 
И тук ви е Декларацията и Приложение 2. https://nap.bg/page?sId236fsL=30&sId236dsA=2019&id=384&textMode=0

И остава от спедиторската фирма годишната справка за наложените платежи. А трябва ли да я искаме от тях писмено и да плащаме 15лв или върши работа и справката от онлайн платформата им https://login.econt.com/login/ ? Таз излиза е екселска таблица примерно месец по месец и съединяваме всички 12 файла в един и сме ок? Не трябва печат и изходящ номер от спедитора? Нещо по различно ли дават те като справка?
 
Ето защо не става така по телефона: "Ало, Вие защо не сте си пуснали данъчна декларация!?". Те са длъжни да представят доказателствата за задълженията, а не "напишете всичко, което имате".

Данъчните служители са длъжни да разясняват Законите. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 17 от ДОПК! Всичко, което не ви е ясно им го задайте в писмен вид с входящ номер в тяхното деловодство и съответно искайте писмен отговор!

Данъчно-Осигурителен Процесуален Кодекс

Дееспособност и представителство
чл. 10. (1) Всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица.
(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
(3) Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон.
(4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
(5) Органът по приходите или съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя срок за отстраняване на нередовността.
(6) В случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално действие, което не е условие за допустимостта на производството, и не е отстранена в определения срок, смята се, че действието не е извършено. Ако действието е условие за допустимостта на производството и нередовността не е отстранена, производството се прекратява.

Права на задължените лица
чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Указанията за единното прилагане на законодателството, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, както и всички отговори или становища с общ методологичен характер относно данъците или задължителните осигурителни вноски се публикуват. Публикуването се прави в интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.
(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
 
НОРМАТИВНА УРЕДБА чл. 56 и чл. 57 от ДОПК и чл. 45, ал. 3 от ДОПК

І. ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

При събиране на доказателства в производствата по ДОПК органът по приходите има право, при спазване на разпоредбите на кодекса, да изисква писмени обяснения от участниците в тях.

Писмените обяснения се събират служебно от органа по приходите и тяхното събиране е един от способите за събирането на доказателствата, които биха имали отношение към установяване на реалния размер на задълженията на лицето. Писмените обяснения от ревизираното лице, представляват частни документи и имат доказателствена сила на такива. Те се дават пред органа, който води производството. Същите следва да бъдат преценени с оглед на всички събрани в производството доказателства.

Обясненията на лицата, материализирани в писмена форма могат да бъдат определени като отражение на техните възприятия. За целите на данъчното производство от съществено значение е факта, че дадените от ревизираното лице обяснения са такива, които са предоставени от лице, заинтересовано от фактите и обстоятелствата, които ще се установят и които ще имат значение за установяването на неговите данъчни и осигурителни задължения.

Чрез писмените обяснения от ревизираното лице могат да се изясняват всякакви факти от значение за съответното производство. Изключение има единствено по отношение на осигурителния доход, който не може да се доказва само с писмени обяснения.

Писмени обяснения могат да бъдат изисквани от:
• ревизираното/проверяваното лице;
• лицето, на което се извършва насрещна проверка;
• трето лице.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В писмата които пращат на тези с над 20 000 лв. оборот пише: "Следва да имате предвид, че право на отказ от писмени обяснения и условията за това са предвидени в чл. 58 от ДОПК"

И ДОПК казва:

Отказ от обяснения:

Чл. 58. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по т. 1.
(2) Лицата могат да откажат писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна.

2. Втората група лица, които имат право да откажат да дадат обяснения са определени по-абстрактно, доколкото в т. 2 на чл. 58, ал. 1 е казано, че това са лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване по отношение на себе си или на свои роднини, намиращи се с тях в изброените в букви от „а” до „г” родствени връзки.

ВАЖНО! За да се считат за редовно събрани писмените обяснения от тези лица, задължително е органът по приходите писмено да ги е уведомил за правото им да откажат да ги дадат.

Относно основанията за отказ от даване на писмeни обяснения в случаите, при които лицата с тях биха предизвикали наказателно преследване по отношение на себе си или на свои роднини, достатъчно е само позоваването на това основание.

ІV. Защита на лицето, дало писмени обяснения

Отказът от даване на обяснения в гореизброените случаи е право на лицето и при наличие на предпоставки за това, то винаги може да се позове на него. В този смисъл лицата, за които е предоставена този правна възможност, могат и да не се възползват от нея, т.е. те имат право и да дадат исканите от тях писмени обяснения. В тези случаи дадените обяснения се преценяват като се взема предвид заинтересоваността на лицата от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.
 
При мен случая е за 35000 лв получени с наложен платеж. Проблема е, че от тях аз нямам и 5 лв печалба. Купувам на двама мои приятели специални инструменти и те ми се разплащат по този начин. Разбирам, че за НАП това не е от значение. В момента се чудя дали да отида до тях и да видя какво, що е или преди това да се консултирам с адвокат ?
 
www.tita.bg

Третиране по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО на доходи от продажби на физическо лице чрез куриерски фирми

е-Платформа за Данъци, Счетоводство, Осигуровки и Труд
www.tita.bg www.tita.bg

Особеното в случая е, че задължение за такава регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвишава 20 000 лв.

Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг ще подлежи на облагане с ДДС в страната.

Следва да имате предвид, че ако в конкретния случай този праг е преминат, органите по приходите могат да пристъпят към регистрация по своя инициатива. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

По смисъла на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, като в закона са предвидени две хипотези. Тези задължения се определят с ревизионен акт по ДОПК.

А някой може ли да ми отговори дали за тези 20 000 лв. нап смята сумата от наложените платежи които са получени като изпращач на пратки + сумата от наложени платежи по пратките които същият индивид е платил, за пратки които е получил? Ако е така, става лошо!
 
ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки
Чл. 98. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.
(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.
(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване
Чл. 99. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.
(3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
(4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
(5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:
1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;
2. лицата по чл. 2, т. 4.
(6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Регистрация по избор
Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване.
(3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.
 
Как тълкувате това "вътреобщностно придобиване" според което привикват хората, при положение, че в него пише за "международни пратки" и никъде не е упоменато за пратки в самата страна? На какво се позовават от нап за да го правят за пратките в България?

"Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване (чл. 99 от ЗДДС).

На регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на друго основание и което извършва вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава 20 000 лева."

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Според "Закон за Данък върху Добавената Стойност (ЗДДС)":

Вътреобщностна доставка (ВОД)

ВОД е доставката на стоки от една държава от ЕС до друга, когато както доставчикът, така и получателят са регистрирани за ДДС цели в съответните държави членки, (т.е. за да е налице ВОД, обикновено доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави членки и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата).

ВОД е близък до износа по това, че стоките напускат територията на България и че не се начислява ДДС (тъй като е облагаем с нулева ставка), а данъкът е изискуем от получателя. От друга страна, тъй като България е част от митническата територия на ЕС, при ВОД стоките не минават митническо деклариране и проверка.

Съществува обаче специална система, целяща проследяването на транзакциите между държавите – членки на ЕС, наречена VIES (система за обмяна на информация за ДДС). Информация за извършените ВОД и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава от ЕС се подава в системата VIES (чрез подаване на VIES декларация от доставчика) и при необходимост се сравнява с изпратената информация за ВОП и получени услуги от контрагентите от ЕС.

Предприятията, търгуващи с ЕС, трябва да са внимателни при осъществяването на ВОД, тъй като е необходимо да се набавят определен набор от документи (транспортни и др.), доказващи извършения ВОД и съответно основанието за неначисляване на ДДС. В противен случай ако при данъчна проверка липсват необходимите документи, доказващи ВОД, ревизиращият екип може да начисли 20% ДДС и съответните санкции.

------------------------------------------------------------

Вътреобщностно придобиване (ВОП)

ВОП е придобиването на стоки от друга държава от ЕС, като доставчикът е регистрирани за ДДС цели в тази друга държава членка, (т.е. за да е налице ВОП обикновено доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави членки, с някои изключения относно получателя, и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата).

ВОП е близък до вноса по това, че стоките пристигат на територията на България. За разлика обаче от вноса, където има митнически контрол и ДДС се заплаща на Агенция Митници, при ВОП няма митнически контрол и по принцип няма ефективно плащане на ДДС. Получателят при ВОП е длъжен да си самоначисли 20% ДДС, като ако същевременно има право на данъчен кредит, то не би имало какъвто и да било нетен данъчен ефект.

Информацията за получените ВОП се сравнява в системата VIES (но получателите не подават VIES декларации). Предприятията, закупуващи стока от ЕС, трябва да са внимателни при отчитането на ВОП, за да не изпускат установените срокове за самоначисляване и деклариране на ДДС.



Вътреобщностни придобивания (ВОП)

Вътреобщностно придобиване най-общо може да бъде приравнено на досегашния режим “внос” от държави членки на Европейския съюз. То е огледално на вътреобщностната доставка и регламентира данъчното й третиране в държавата на получателя или държавата на получаване на стоките.
Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видове ВОП

ВОП на стоки, различни от нови превозни средства и акцизни стоки;
ВОП на ново превозно средство;
ВОП на акцизни стоки
ВОП на стоки, транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната за целите на икономическата дейност на регистрирано по ЗДДС лице.
Не е вътреобщностно придобиване:

Придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане на маржа;
Придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
Придобиването на стоки на борда на кораби, самолети и влакове;
Придобиването на стоки, свързани с международен транспорт и на злато за централни банки;
Придобиването на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;
Придобиването на стоки при тристранна операция;
Придобиването на стоки при извършване на дистанционни продажби;
Получаването на стоки, транспортирани от друга държава членка до България с цел извършване на работа по тези стоки, ако на по-късен етап се върщат на изпращача (когато отпадне условието, счита се, че е извършено ВОП);
Получаването на стоки, транспортирани от друга държава членка до България с цел извършване на услуги, ако на по-късен етап се върщат на изпращача (когато отпадне условието, счита се, че е извършено ВОП);
Получаването на стоки, транспортирани от друга държава членка до България, ако вносът на стоки до България би попадал под разпоредбите за временен внос и се връщат на изпращача за 24 месеца (когато отпадне условието, счита се, че е извършено ВОП).
 
Според това предишно качено "Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице"
zoomaniak каза:
За феновете документация
Увеличете...

нап се позовават на

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.

Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството.

НО НА КАКВО ОСНОВАНИЕ ЗАПОЧВАТ СЪОТВЕТНАТА ПРОВЕРКА?
 
Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
(4) В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
(5) Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.
(6) По искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. За разкриване на банкова или застрахователна тайна се прилага установеният за това ред.
(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) По писмено искане на директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите банките осигуряват на посочените в искането органи по приходите достъп до представените пред банката от ревизирано или проверявано лице документи, въз основа на които е отпуснат кредит на лицето, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна. Банката предоставя заверени копия на документите, посочени от органите по приходите, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна, документи, съдържащи се в публични регистри, както и такива, издадени или заверени от орган на Националната агенция за приходите.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.

Връчване чрез прилагане към досието
Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
(7) Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.


Какво представляват проверките и какви са специфични действия техния ход?

Проверката е едно от производствата, посредством които се осъществява данъчно-осигурителния контрол. Тя представлява съвкупност от действия на органите по приходите, при които се установява спазването на данъчното или осигурителното законодателство.

С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства, които са от значение за задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

С проверка не могат да се установяват задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Извършването на проверка се възлага с резолюция, в която се определят обхват, когато е относимо, органи по приходите, които да я извършат и срок за нейното извършване. Срокът за извършване на проверка е най-много шест месеца, като по изключение може да бъде продължен с още шест, с резолюция на органа, който я е възложил. Резолюцията, с която е възложена проверката не подлежи на връчване на проверяваното лице.

Проверката се извършва на място в офиса на задълженото лице или там, където се осъществява счетоводната отчетност и се съхраняват документите, които е необходимо да бъдат проверени. По изключение документите могат да бъдат предоставени за проверка в офис на НАП. В хода ? се събират доказателства, удостоверяващи основателността и размера на подлежащите за възстановяване суми.

Когато в хода на проверката е установил несъответствие между съдържанието на подадена декларация и изискванията за попълването ?, или несъответствия между данните в декларация, подадена от задълженото лице, и информацията, получена от трети лица или администрации, които засягат пряко данъчната основа, размера на данъка или ползваните облекчения и едновременно с това не е необходимо да се предприемат действия за събиране на допълнителна информация или доказателства, на основание чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органът по приходите изготвя и връчва на лицето покана за отстраняване на несъответствието чрез подаване на коригираща декларация. Срокът за отстраняване на несъответствието е 14 - дневен от получаване на поканата.

Покана за подаване на коригираща декларация в 14-дневен срок може да бъде отправена и в случаите на установено неправилно данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В случай че в посочения в поканата срок, лицето не отстрани несъответствията, се издава акт за установяване на задължения.

Други специфични действия в хода на извършването на проверка:

В хода на всяка проверка, при необходимост от събиране на допълнителна информация, документи или писмени обяснения от проверяваното лице и/или от трети страни, както и при установяване на конкретни факти и обстоятелства или неоказване на съдействие от страна на проверяваното лице, органите по приходите могат да предприемат някои от следните специфични действия:

изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което може да бъде изискано писмено от проверяваното лице да представи в определен от органите по приходите срок документи, декларации, справки и писмени обяснения, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК. Документите могат да се предоставят в електронен формат на технически носител или чрез електроенната услуга „Подаване на документи от ЗЛ в рамките на контролни производства;
изпращане на искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, държавни и общински органи, с което могат да бъдат изискани документи, данни, сведения, книжа, носители на информация и други доказателства на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК;
извършване на проверка за установяване на налични активи в обекти на проверяваното лице;обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация от и на технически носители;
извършване на експертиза поради възникнала необходимост от специални познания при изясняване на възникнали при проверката въпроси;
изпращане на молба за информация в областта на ДДС към друга страна-членка на ЕС,
осигуряване на съдействие от органите на МВР съгласно утвърдената инструкция за взаимодействие при претърсване и изземване;
регистрация/дерегистрация по ЗДДС, поради констатирано в хода на проверката основание за регистрация/дерегистрация на лицето;
изпращане на покана за корекция на неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС и отстраняване на несъответствията.
съставяне на АУАН, поради констатирано административно нарушение;
уведомяване на прокуратурата, когато в хода на проверката са установени индикации за извършено престъпление;
спиране на проверка на основанията, посочени в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Когато са налице обстоятелства за спиране на ревизията по чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК – при заболяване на лице, чието участие в производството е наложително или по т. 4 – по молба на субекта, ревизираните лица могат да подадат молба за спиране на ревизия.
Лицата имат право да обжалват издадената заповед за спиране или решението за отказ за спиране на производството в 14-дневен срок от връчване на съответния документ (чл. 34, ал. 5 от ДОПК). Компетентен за произнасяне по жалбата е административният съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът, чийто акт се обжалва. Съдът се произнася с определение, с което се отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството, като определението на съда е окончателно.

прекратяване на проверка, когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува (чл. 36, ал. 1 ДОПК).
Връчване или предоставяне на документи, издавани или съставяни от органи по приходите в хода на проверки:

Документите, издадени или съставени от орган по приходите в хода на проверка, се връчват или предоставят на проверяваното лице, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, съгласно правилата за връчване на съобщения по чл. 29 от ДОПК.

Когато се извършва проверка на физическо лице, включително едноличен търговец, документите могат да се връчват и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако е налице съгласие да го приеме със задължението да го предаде. Издадените документи и актове на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, като също е необходимо съгласие да го приеме и със задължение да го предаде на лицето.

Връчването/предоставянето може да се извърши от органа по приходите или от друг служител (връчител) и може да се извърши по някои от следните начини:

на адреса за кореспонденция на субекта;
с изпращане на писмо на адреса за кореспонденция с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие;
чрез изпращане по телефакс;
с изпращане на електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите;
връчване чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител;
връчване и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
Издадените в хода на производството електронни документи могат да се връчат на лицето по електронен път чрез активиране на електронна препратка в изпратено електронно съобщение за връчване или като се изтеглят от информационна система на НАП (чл. 30, ал. 6 от ДОПК). Във връзка с връчването на документи по електронен път задължените лица могат да използват електронната услуга на НАП „Връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролните производства“. За целта е необходимо в НАП да бъде посочен актуален електронен адрес, на който да бъдат изпращани електронни съобщения идокументи за връчване.

Когато във връзка с връчване на документ в хода на производството органите по приходи не открият лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, след най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, се прилага реда за връчване чрез прилагане към досие, по чл. 32 от ДОПК.

На основание чл. 28, ал. 3 от ДОПК, в случаите на започнала проерка, за която лицето е редовно уведомено, и при предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция, проверяваното лице е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действията. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
 
www.bg-pravo.com

SBOBET: Agen Judi Bola Gacor & Link Login SBOBET88

Situs taruhan judi bola terbaik, tersedia taruhan semua match bola yang ada saat ini. Live chat 24 jam dan taruhan tersedia 24 jam.
www.bg-pravo.com www.bg-pravo.com

10. Доказателства и доказателствени средства. Права и задължения на данъчно задължените лица. Обезпечаване на доказателства.

ДОПК не съдържа определение на тези понятия „доказателства”, „доказателствени средства”. По силата на препращащата норма се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.
Документите и доказателствената им сила се определят съобразно закона, който е бил в сила, когато те са били съставени.
*Доказателства и доказателствени средства - предвидените и уредени в ДОПК източници на сведения за подлежащи на доказване факти.
*Фактите са конкретни явления или състояния, които са определени във времето и пространството, независимо дали спадат към човешката психика или външния свят. Факти за правото са и т.нар. отрицателни факти като бездействието, незнанието и т.н. Когато фактът има пряко значение за конкретното производство, то той се нарича релевантен факт, от него зависи възникването, изменението или погасяването на данъчното задължение. Като източници на сведения в данъчното производство са уредени писмените доказателства, веществените доказателства и заключенията на експертите. Чрез всички тях, органът по приходите установява фактите и обстоятелствата, от значение за съответното производство.
*Доказването в данъчните производства е съвкупност от процесуални действия и включва събирането, преценката и анализ на доказателствата. Чрез правните норми, регламентиращи събирането, преценката и анализа се реализира един от основните принципи на данъчния процес – принципът за обективност при установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за правата и задълженията на задължените лица. Истината за тези факти може да се установи единствено при точното спазване на правните норми, а тези правни норми са обособени в глава 8 от ДОПК – Доказателства и доказателствени средства. В данъчното производство доказателствата се събират служебно от органа по приходите и по инициатива на ревизираното лице (данъчния субект), като всички събрани доказателства, независимо дали са събрани служебно или по инициатива на лицето, подлежат на обективна преценка от органа по приходите.
На регламентираното в чл.37, ал.2 ДОПК задължение за лицето за представяне на данни, документи, книжа и др. съответства правото на органа по приходите да изисква писмено от лицето представянето на необходимите доказателства и в определен от органа срок. Това задължение е в съответствие и със задължението за плащане на данъци и намира най-пряк израз в задължението за подаване на данъчни декларации. при непредставянето на изисканите документи, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и да прецени само събраните от него доказателства. Тази законова презумпция осигурява на органите по приходите възможност да установяват данъчни задължени въпреки липсата на съдействие от страна на задължените лица. Все пак, това право на органа по приходите е ограничено – той е длъжен да прецени, макар и предоставените по-късно доказателствата до издаването на ревизионния акт. Когато се извършва една ревизия, органите по приходите, които я извършват съставят ревизионен доклад и по време на ревизията изискват от задълженото лице да престави всички писмени доказателства и документи, свързани с установяване на данъци и лицето може и да не представи тези доказателства до съставянето на ревизионния доклад. Нещо повече, по искане на ревизираното лице, срокът за представяне на доказателства може да бъде удължен, когато има проблем с представянето на тези доказателства. Във връзка с установяване на задълженията за данъци, ДОПК установява и една възможност за събиране на доказателства от всички лица – държавни или общински лица, вкл. и за разкриване на съответната банкова или застрахователна тайна. За разкриването на този вид тайна се прилагат разпоредбите на съответния закон по реда в него – чл.37, ал.6 и 7 ДОПК. Фактите, закоито се иска предоставянето на доказателства следва да се посочат в искането на органа по приходите, което се адресира до съответното лице. В процеса на събиране и преценка на доказателствата, ДОПК допуска и извършването на оглед на движими и недвижими вещи, като самостоятелно доказателство, а не само за проверка на други доказателства. огледът може да се извърши както по инициатива на органа по приходите, така и по искане на задълженото лице.

Права и задължения на лицата, във връзка със събирането и предоставянето на доказателства, отнасящи се до техните права и задължения

1. Задължение за ревизираните лица да представят на контролните органи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и др. доказателства. Изпълнението на това задължение е в интерес както на ревизираните лица, така и на органа по приходите, тъй като осигурява бързина в процеса и издаването на един законосъобразен акт.
2. Задължение за съхраняване на счетоводна и търговска информация и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане. По принцип редът за съхраняване е установен в Закона за държавния архивен фонд. Сроковете за съхраняване са опоменати в чл.38 ДОПК. Това задължение касае не само задължените лица, но и техните правоприемници.
3. Задължение за осигуряване на органите по приходите на достъп до автоматизираните си информационни системи и до системи за обработка на счетоводна информация – чл. 39 ДОПК.
4. Задължение за изготвяне и представяне по искане на органа по приходите на справки по факти и обстоятелства, от значение за изхода на производството и облагането с данъци – чл.53 ДОПК.
5. Задължение за лицето да представи при писмено поискване от органа по приходите документите, които са на чужд преведени на български език. Тези документи трябва да са преведени от заклет преводач (преводач, заклел се пред нотариус, че ще извършва точен превод). Когато документът не е представен с точен превод и в срока за това, органът по приходите може да използва услугите на лица за превода, но той ще бъде за сметка на задълженото лице. Срокът на производството, в който тече процедурата по превеждането спира да тече. В сила е една Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – изискването за апостил. Чл.55.
6. Задължение за писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значени за съответното производство - чл.56 ДОПК. То касае проверяваните лица, но също и лицата, които ги представляват. Едновременно с искането за писмени обяснения, органът по приходите преупреждава ревизираното лице писмено за последиците от неизпълнение на това задължение в определения срок. Те са следните:
• органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения;
• лицето може да бъде призовано пред съд, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за определяне на данъчното задължение;
Права на ревизираното лице:
1. Право на ревизираното лице да получи копия от иззети или предадени документи или книжа по всяко време след тяхното изземване.
2. Право да поиска писмено да му бъдат върнати с опис всички иззети или предадени от него на органа по прихдоите документи и книжа. Изключения от това право са уредени в чл.44 ДОПК. Този ред е приложим и когато ревизията се извършва в офисите на териториалната дирекция. Правилото е, че ревизията се извършва там ,където е регистрирано лице или… чл.115 ДОПК. Отказът на органа по приходите да върне иззетите вещи или документи може да се обжалва по реда за обжалване на постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 187 ДОПК.

Обезпечаване на доказателства
Лица
Действия по обезпечаване на доказателствата могат да бъдат предприети от органа по приходите по производства за проверки и ревизионните производства. Това е въпрос на преценка от страна на органа по приходите, но когато предприема такива мерки, мотивът е, че може да се затрудни събирането на съответните доказателства. Все пак, органът по приходите, когато предприема действия за обезпечаване на доказателства е длъжен да вземе необходимите мерки да запази автентичността на копираната информация. Действия по обезпечаване на доказателствата могат да извършват само тези органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или от упълномощено от него лице. Във всички случаи, тези органи са длъжни да се легитимират със служебна карта и да представят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия – чл.111 ДОПК.

Начини
1. Чрез опис
2. Чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи и др носители на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането им
3. Чрез запечатване на обект или на част от него, и то само за срок от 48 часа. Условие за запечатване – в обекта да се намират подлежащите на обезпечаване доказателства и да е невъзможно своевременното извършване на опис или изземване с опис. ДОПК не конкретизира случаите на невъзможност, но явно това е налице, когато не е оказано съдействие от страна на лицето.
И при трите начини, органът по приходите е длъжен да състави протокол и екзпемпляр от него да предостави на лицето. Срокът за запечатване – максимално 48 часа – може да бъде продължен, но това става с определение на районния съд по местонахождението на обекта и само след писмено искане от страна на органа по приходите преди изтичането на 48-ия час. Районният съд следва да се произнесе в закрито заседание с определение, с което и определя срокът за запечатване. То не подлежи на обжалване. Районният съд се произнася задължително в деня на подаване на молбата. Запечатването се смята за прекратено, когато:
 са изтекли 48 часа и органът по приходите не е поискал удължаване на срока;
 когато органът по приходите е поискал удължаване, но РС не се е произнесъл с определение за продължаване до изтичане на 48-ия час;
 когато изтече продълженият от РС срок;
За гарантиране правата на задължените лица, ДОПК е въвел възможност за обжалване на действията за обезпечаване на доказателствата.

Обжалване
Когато се подава жалба, същата след да е ясно формулирана против кои конкретни действия на органа по приходите се подава. Трябва също да се индивидуализира и органът по приходите, предприел конкретните действия. Жалбата не спира действията по обезпечаване на доказателствата. процедурата във връзка с обжалването на действията по обезпечаване на доказателствата – чл.41 ДОПК. Жалбата се подава в 14 дневен срок пред териториалния доректор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата, с което той може да я отхвърли или да уважи и съответно да разпореди прекратяването на обжалваните действия. За решението на директора, жалбоподателят се уведомява още същия ден.
За непроизнасянето в тези срокове или при отхвърляне на жалбата, лицето има право да обжалва действията за обезпечаване на доказателства по съдебен ред пред административния съд по местонахождение на компетентната ТД по чл.41, ал.3 ДОПК. Актът, с който се произнася съдът е определение в 7 дневен срок, което не подлежи на обжалване.

При извършването на ревизия, органът по приходите може да поиска извършването на действия за събиране на доказателства от други контролни органи, които са извън системата или във системата на приходната администрация – чл.47 ДОПК


Специални случаи на действия по обезпечаване на доказателства – чл. 42 и 43 ДОПК
Уредена е възможността за органите по приходите при изпълнение на правомощията си да искат съдействие от органите на МВР, като това съдействие може да бъде не само в рамките, уредени в ДОПК, но и по НПК – претърсване или изземване.

ДОПК регламентира и някои други способи за събиране на доказателства – насрещна проверка по реда на чл.45 ДОПК, проверка по делегация по реда на чл.46 ДОПК.

Една оборима процесуалноправна презумпция се съдържа в чл.48 ДОПК – приема се, че лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, е собственик на тези вещи/права до доказване на противното. Доказателствената тежест е за лицето, което държи вещите/правата.
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе