Не знам във Варна, но в София от асфалта има много какво да се желае. Ама иначе нямаше и него да го има
. Във Франция ефективният данък е по-висок от тук и както се вижда има защо. Същото е и в държави като Германия и Швейцария.
Разбира се е ясно, че данъците в България не трябва да изглеждат точно по този начин - в съседна Румъния има редица облекчения за стартиращия бизнес като данък микро предприятие - 1% от печалбата, но
@John Galt говори за "грабеж" и пълна отмяна на данъците.
Любимият ми въпрос. Благодаря, че попита.
Идеи има разни за това как ще се "строят пътищата" (а и не само, кой ще осигурява здравеопазване, образование и т.н.), ако видиш ли не потъвали парите в държавата преди това. На първо място, нека започнем с това, че няма НИТО една дейност, която държавата да може да върши по-качествено от частния бизнес, включително и горепосочените - инфраструктура, образование и здравеопазване. Не мисля, че има какво да спорим по тази тема, но ако все пак считаш, че държавните училища/университети и държавните болници се справят по-добре от частните, кажи ми. (особено в така наречените "бели" страни към които уж се целим да бъдем и ние)
Ще се опитам да обясня една от идеите в които обществото може да работи и без пъдаря, наречен държава.
Разбира се, може да изглежда утопична на този етап, но промените не стават без духовно и интелектуално израстване на индивида. А ако човечеството иска да продължава да съществува като биологичен вид, или трябва да върви нагоре в това израстване, или ще се самоунищожи (елементарна биология - еволюция на индивидите), ако продължава да стои на това ниво, предпочитайки да прехвърли отговорността за собственото си бъдеще на X на брой клоуни, които да решават вместо него, та после да може да ги псува, да си измие ръцете и да спи спокойно.
Държа да отбележа, че ми е може би любимата идея за това как може да се случват нещата, но далеч не е единствена, има доста литература на тема анархокапитализъм и либерализъм и ако човек има интерес може да се запознае:
Инфраструктурните проекти се финансират от хората (по-точно организациите), които имат икономически интерес те да се случват, а съответно благата от тях се черпят от същите. Какво имам предвид. Искаме да изградим Хемус. Това ще спомогне за логистичните връзки на пристанище Варна с останалата част на страната + Европа. Съответно се прави проект за изргаждане на магистрала Хемус, в него участват заинтересовани икономически субекти - пристанището, транспортни фирми, големи вносители/износители. Построява се магистралата и вместо да се събира винетна такса, се поставят toll станции така, както е в много други държави, където магистралите са частни. Съответно, икономическите субекти, които пряко имат най-голям интерес от изграждането на този път, заплащат неговото изграждане и после черпят блага от него. Няма нужда парите да минават през неефектнивния преразпределител, наречен държава, където от X пари влезли от всичките кражби, наречени данъци, накрая ще се инвестират оптимистично 1/5 от тях в изргаждането на даден проект след като се плати на всички неефективни служители и структури в държавния апарат.
Ако този сценарий може да се нарече "по-краен" и има риск за това, че големите КУРпорации ще заграбят и ограбят бедния човек (сякаш държавата не го прави), то нека хората да могат да решават къде ще отидат техните % "данък".
Как?
Да избират такива проекти, които за тях носят някакъв +. Тоест, държавата пак да казва какъв % от доходите/печалбата трябва да дадеш, но да имаш избора да ги вложиш където ти искаш и да има контрол от страна на гражданите, а не от страна на неефективната държава.... Така ще се избегнат ненужни проекти.
Нека държавата да се бори за парите на хората, а не да ги приема за нещо готово. Защото всички, предполагам, знаем как се харчат пари дошли ей така отгоре без да си положил труд.
Не можем да очакваме от разни хора, повечето от които никога не са ръководили пари в професионалия си живот, да вземат правилните решения и да упражняват нужния контрол.
Темата може да продължи и още.
Извод: хората трябва да се научат да поемат
лична отговорност за бъдещето си и могат съвсем спокойно да съществуват и без пъдар, който да "пази" стадото.