Vbb
Well-Known Member
Публикуваме спечелено дело на първа инстанция срещу НАП. Казусът се отнася до приложение на разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 на МФ, която възлага като задължение на електронните магазини да подадат информация в НАП съгласно приложение № 33 от Наредбата. Този казус е особено интересен от гледна точна на това, че не е налице съдебна практика по точно този правен въпрос.
По същността си НАП твърди, че дружеството е извършило нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ като не е подало в съответния срок информация в НАП съгласно приложение № 33. Дружеството извършвало продажби чрез електронен магазин чрез конкретен интернет сайт.
От своя страна ние твърдим, че дружеството няма задължение да подава информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата, тъй като продажбите, които се извършват чрез електронния магазин, се извършват само чрез пощенски паричен превод (ППП). Фактът, че продажбите се извършват чрез ППП води до прилагане на изключението на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. При прилагане на систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата води до извода, че когато онлайн търговецът извършва продажби само чрез някой от следните: "внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.", то той няма задължение да подаде информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата до НАП. Той може да го направи това само по желание.
NB! Ако онлайн търговецът извърши дори една продажба чрез средство, което не попада в някое от изключенията на чл. 3, ал.1 от Наредбата, тогава той следва да подаде информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата до НАП. Това се прилага дори, когато онлайн търговецът извършва продажби както чрез интернет страницата, така и чрез физическия магазин, стига да се намират под една и съща шапка (едно дружество).
Понеже в различни форуми и facebook групи имаше доста дискусии относно тази тема, радваме се, че може да представим съдебно решение на първа инстанция, което подкрепя нашата теза. Разбира се, че предстои разглеждане на делото на втора инстанция, тъй като НАП не е доволна от изхода на делото на първа инстанция. Ще информираме своевременно по темата как ще приключи делото на втора инстанция.
При подобни казуси може да се свържите с нас чрез интернет страницата ни - https://lsconsultingbg.com/ или може да ни пишете тук, на имейла или на посочения телефон.
С уважение,
Екипът на Правен Щит
По същността си НАП твърди, че дружеството е извършило нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ като не е подало в съответния срок информация в НАП съгласно приложение № 33. Дружеството извършвало продажби чрез електронен магазин чрез конкретен интернет сайт.
От своя страна ние твърдим, че дружеството няма задължение да подава информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата, тъй като продажбите, които се извършват чрез електронния магазин, се извършват само чрез пощенски паричен превод (ППП). Фактът, че продажбите се извършват чрез ППП води до прилагане на изключението на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. При прилагане на систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата води до извода, че когато онлайн търговецът извършва продажби само чрез някой от следните: "внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.", то той няма задължение да подаде информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата до НАП. Той може да го направи това само по желание.
NB! Ако онлайн търговецът извърши дори една продажба чрез средство, което не попада в някое от изключенията на чл. 3, ал.1 от Наредбата, тогава той следва да подаде информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата до НАП. Това се прилага дори, когато онлайн търговецът извършва продажби както чрез интернет страницата, така и чрез физическия магазин, стига да се намират под една и съща шапка (едно дружество).
Понеже в различни форуми и facebook групи имаше доста дискусии относно тази тема, радваме се, че може да представим съдебно решение на първа инстанция, което подкрепя нашата теза. Разбира се, че предстои разглеждане на делото на втора инстанция, тъй като НАП не е доволна от изхода на делото на първа инстанция. Ще информираме своевременно по темата как ще приключи делото на втора инстанция.
При подобни казуси може да се свържите с нас чрез интернет страницата ни - https://lsconsultingbg.com/ или може да ни пишете тук, на имейла или на посочения телефон.
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Прикачени файлове
-
329751418_1018586342446000_441035467002109722_n.jpg387.8 KB · Преглеждания: 17
-
329649238_520264686686788_5323561337611837754_n.jpg541.1 KB · Преглеждания: 16
-
330491154_476976341317561_5587134561355210025_n.jpg575.4 KB · Преглеждания: 11
-
330165598_889619335797390_2345759434976968104_n.jpg195.4 KB · Преглеждания: 17