Дискотеките, каквито бяха!

[dalasweb]

Най-доброто българско диско парче за 93г..Един хит който беше номер едно по всички родни дискотеки където се танцуваше, а не като сегашните модни подиуми едно момиче на танц не канят.Както една млада колежка ме пита и какво-каниш я и тя тацува.Мило момиче-- момичета и момчетата затова отивахме за танци и да свалиш някое гадже, а не да се пулиш над тела или таблета.
Такива бяха времената.Няма телефони, таблети и интернет, но търсиш приятелите си да излезете някъде.Или на среща с любимия си.Само да го чуеш ти стигаше, а паметни са нощите,, ако сте били на дискотека.

 

[dalasweb]

Това лято на черноморска лятн плажна дискотека-народът стои и само слуша.Никакви танци иначе супер осветление и звук, с качествена диджейска апаратура не можаха да накарат хората да се осъзнаят, че са в дискотека, а не тревно свърталище.Жал ми бе едно младо момиче платило входа седнало на плажа и после ще разправя колко велико е на морето.
А за тези дето се чудят какво са правели тогава диджеите без лаптопи и автомиксатори.Говореха, миксираха и бяха шоумените на заведението.Ето това е най-добрият за всички времена
български диджей Боби Ай и негови анонси!

DJ Боби Ай №1

 

[Vbb]

Стоян Захариев е легенда... спомням си точно тези времена когато излезе Анжелика , времето когато като излезеш на улицата няма начин да се прибереш без пари. Пари се вадеха от възхуха буквално и само най некадърните и мързеливи евентуално бяха гладни... но и това не е сигурно! Тази песен за първи път я чух в бар Амбасадор в Ню Отани където беше един от най модерните за тогава ресторанти и барове. Невероятни спомени върна ме 30 години назад...

 

[Vbb]

 

[Vbb]

 

[dalasweb]

 

[Vbb]

Обожавам Българска музика

 

[Vbb]

 

[Vbb]

 

[Vbb]

 

[M.I.6.]

Хехе, тази песен ме върна в годините на ученическата ми любов, с която се запознах през лятото (тия тарикати бяха дошли на концерт)... и аз много я харесах нея .

 

[Vbb]

всеки човек в живота си има някакви спомени върху някоя песен които го връщат в най щастливите му години , а според мен това са ученическите години между 8 и 12 клас

 

[Vbb]

 

[Vbb]

 

[dalasweb]

Стоян Захариев е легенда... спомням си точно тези времена когато излезе Анжелика , времето когато като излезеш на улицата няма начин да се прибереш без пари. Пари се вадеха от възхуха буквално и само най некадърните и мързеливи евентуално бяха гладни... но и това не е сигурно! Тази песен за първи път я чух в бар Амбасадор в Ню Отани където беше един от най модерните за тогава ресторанти и барове. Невероятни спомени върна ме 30 години назад...

Не мислех, че някой знае песента и ще отговори на моя насталгичен и среднощен пост, за което ти благодаря и адмирации.Както ти си спомняш къде за първи път си чул Анжелика.Така и аз си спомням. Бях до едно общежитие на средношколки.Да си хванем гаджета и тогава,като ми казаха, че българин пее поспорих.Не може да е българин изпълнителя, защото се раждахме с по един западен език и то руски, а сегашните се раждат с по няколко, дори и имплатирани програмни езици.Затова младите с внимание да слушат свои познати и роднини, когато им говорят, как са купонясвали и са се веселили, когато се наливаха основите на Демокрацията.А след това.... дойдоха пайнерките.

 

[M.I.6.]

всеки човек в живота си има някакви спомени върху някоя песен които го връщат в най щастливите му години , а според мен това са ученическите години между 8 и 12 клас

Ученически, детски, студентски, а и сега не се оплаквам. Всеки си спомня за миналото по различни начини. Чрез песен, място, име, цвят, ухание, вкус и т.н.
Основно носталгията при нас идва (не че другите поколения я нямат или няма да я имат) от огромната разлика в начина на живот и обществото като мислене и организация.

Както бяха писали по-горе, нашето поколение израстна без технологии. Именно ние сме свидетели и участващи в нарастването й с такива бързи темпове, влиянието и последствията, било то позитивни или негативни.
И като те "хване" такъв спомен от детството се сещаш за това как 2 дни по-рано сме си правили уговорка за среща (защото нямаше телефони и нет), как хората искаха да излизат и да се запознават с други, да опознават света и много други. Ех времена хаха...

 

[Vbb]

Не мислех, че някой знае песента и ще отговори на моя насталгичен и среднощен пост, за което ти благодаря и адмирации.Както ти си спомняш къде за първи път Анжелика.Така и аз си спомня.Бях до едно общежитие на средношколки.Да си хванем гаджета и тогава като ми казаха, че българин пее поспорих.Не може да е българин изпълнителя, защото се раждахме с по един западен език и то руски, а сегашните се раждат с по няколко, дори и имплатирани програмни езици.Затова младите с внимание да слушат свои познати и роднини, когато им говорят, как са купонясвали и са се веселили, когато се наливаха основите на Демокрацията.А след това.... дойдоха пайнеркирте.

аз съм от поколението което е израснало в тоталитарно време и да ти кажа това ми бяха най-щастливите години - ученическите. Днешното поколение дори няма никаква представа какво е щастие за съжаление! Върна ме с 30 години назад - Благодаря ти Междудругото готини теми пускаш ...

 

[Vbb]

 

[dalasweb]

всеки човек в живота си има някакви спомени върху някоя песен които го връщат в най щастливите му години , а според мен това са ученическите години между 8 и 12 клас

Да тогава тези години са най-истински и попивателни.Тогава почваш да ти харесват момичетата.Нямахме интернет и мобилни телефони, но ще се обадиш на домашния й телефон само , за да чуеш гласа й, а след това да затвориш. Щом в даскалото звънецът биеше изхвърчахме в двора на училището в очакване да я видиш, а после разбираш, че не е дошла днес. И чакаш да свърши даскалото , за да я потърсиш на вашето място. Тогава не осъзнавахме времената, когато любовта беше най-невинна и чиста.С развитието на технологиите и времето, истинската любов умра и любовта се изгуби за съжаление .....Вече се търсят пари, а не помнят първата песен и танц, когато са танцували.

 

[dalasweb]

Ученически, детски, студентски, а и сега не се оплаквам. Всеки си спомня за миналото по различни начини. Чрез песен, място, име, цвят, ухание, вкус и т.н.
Основно носталгията при нас идва (не че другите поколения я нямат или няма да я имат) от огромната разлика в начина на живот и обществото като мислене и организация.

Както бяха писали по-горе, нашето поколение израстна без технологии. Именно ние сме свидетели и участващи в нарастването й с такива бързи темпове, влиянието и последствията, било то позитивни или негативни.
И като те "хване" такъв спомен от детството се сещаш за това как 2 дни по-рано сме си правили уговорка за среща (защото нямаше телефони и нет), как хората искаха да излизат и да се запознават с други, да опознават света и много други. Ех времена хаха...

Именно защото сме нямали нищо и всичко сме си майсторили и правили сами сякаш, най-си го ценим,Не като сегашните с гъзарски телефони, идва нов модел сменя го.Аз в средното бях с едно жълто яке на адидас и се фуках по дискотеките.
Когато излезе кубчето на рубик, нямах пари да си го купя.На един комшия техните му бяха купили само, че българското с триъгълни, вместо квадратни лепенки.С часове го гледахме, как се опитваше да го подреди, но и на никой не даваше да го бара.После, като се ядосваше, че не може да го подреди му изваждаше ъглите и ги подреждаше по цвят, все едно го е подредил.В нашия клас имаше един с фалшиво панаирджийско кубче и той не даваше да го пипаме и не можеше да го подреди.От това време си спомням, че насън сънувам, как някой в махалата прави втория ред и за да не забравя формулата се събуждам, ставам и си я записвам.А все още нямам свое кубче, а мислено.После си купих за 15лв панаирджийско и скрит под един дирег където е осветено се опитвах да го подредя.Понарадвах се седмица-две и го продадох за същите пари.По това време излязоха и първите формули за кубчето в книжка "Дъга".Сега, ако видя кубче си го подреждам, не съм забравил формулите.Понякога, като гледам "Таралежите се раждат без бодли", се сещам лудориите в нашата махала, но с по-многобройни герои и лудории.