TheVengefulOne
Active Member
Здравейте,
Имам нужда от помощ, съвет, мнение по казус, който ме тормози от седмица.
От известно време и аз съм на родна земя, в красивата ни и приветлива столица. Като годините станаха малко повече от както съм си вкъщи се замислям да си купя някакво жилище. Не ми се живее вече в чуждо място, въпреки, че е на 5 минути пеша от Ал. Невски и наем не плащам. Все пак искам нещо мое, да мога да си го пригодя според разбиранията. Но...
- Бях до банката, предложиха ми 2,5% лихва по ипотечен кредит, и ми я предложиха с една такава реч, все едно ми правят услуга. Наясно съм също, че процент над 0.8%-1% за ипотечен кредит на човек със сходно финансово състояение е живо дране, но да кажем, че това го преглъщам.
- Бях на среща с брокери - обясних по най-простия възможен начин - ОК съм със всичко на юго-изток от метростанция Сердика. 30%+ от София ми е в "таргета". Цена - максимум 125 000 лева, като искам 1 кухня+хол и 1 спалня и 1 баня+тоалентна. Общо-взето 60-68 квадрата изчерпват нуждите ми за "база". И без това жилището го използвам за спалня и хоум-офис т.е. легло, бюро, 5 монитора и 1 телевизор са всичко от което имам нужда.
От тази точка - натам, следваха едни тиради как "съм можел да си позволя повече", "125 000 лева не са били достатъчно за жилище в този район (което е половин София)" и т.н. и т.н.
Факт - за жилище мога да си позволя повече от 125 000 лева, банкерката дори говореше за по-изгодни лихвени проценти (2.3% вместо 2.5%) при сума на кредита над 350 000 лева. Обаче чисто психологически - не става. Говорим за кофти блокове, където съседа пържи риба на терасата на долния етаж, няма никаква инфраструктура, малко или липсващи зелени площи, градски транспорт освен метро - няма. и още много други.
Просто не мога да си позволя пред себе си да изкарам от джоба 200 000 лева, за да живея в кооперация с гинка продавачката в лафка на 1200 лева щат, безработния комшия дето точи НОИ, пенсионерката от долния етаж, дето няма пари да си пусне парното, апартамента с дивите чалгари, и другия с тариката, който краде крушката от асансиора (и това са само 5 апартамента от 20-те във входа). В тоя ред на мисли - не виждам 200 000 лева например като "скъпо" в абсолютна стойност и не се чувствам като "гроздето е горчиво", а по-скоро, че не си заслужава стоката срещу сумата. Като да пиеш кафе за 9 лева в кварталното кафе в обеля 6- предполагам 9 лева няма да банкрутират никого, но просто не си струва за чаша с нес и мляко.
Искам да следвам съвета на Буров и да си плащам за това, което получавам достойно. Просто не виждам как 200 000 лева рефлектират върху жилище в квартал, където масово доходите са под 1000€ месечно.
Въпроса и питането ми са буквално - адекватен или неадекватен съм? Разсъжденията ми имат ли смисъл, възможно ли е при така поставения лимит 120-130к лева да намеря нещо сносно, или за привилегията да живея в кооперация с кофти популация трябва да се бръкна с поне двеста бинки?
Благодаря за вниманието и хубав ден.
Имам нужда от помощ, съвет, мнение по казус, който ме тормози от седмица.
От известно време и аз съм на родна земя, в красивата ни и приветлива столица. Като годините станаха малко повече от както съм си вкъщи се замислям да си купя някакво жилище. Не ми се живее вече в чуждо място, въпреки, че е на 5 минути пеша от Ал. Невски и наем не плащам. Все пак искам нещо мое, да мога да си го пригодя според разбиранията. Но...
- Бях до банката, предложиха ми 2,5% лихва по ипотечен кредит, и ми я предложиха с една такава реч, все едно ми правят услуга. Наясно съм също, че процент над 0.8%-1% за ипотечен кредит на човек със сходно финансово състояение е живо дране, но да кажем, че това го преглъщам.
- Бях на среща с брокери - обясних по най-простия възможен начин - ОК съм със всичко на юго-изток от метростанция Сердика. 30%+ от София ми е в "таргета". Цена - максимум 125 000 лева, като искам 1 кухня+хол и 1 спалня и 1 баня+тоалентна. Общо-взето 60-68 квадрата изчерпват нуждите ми за "база". И без това жилището го използвам за спалня и хоум-офис т.е. легло, бюро, 5 монитора и 1 телевизор са всичко от което имам нужда.
От тази точка - натам, следваха едни тиради как "съм можел да си позволя повече", "125 000 лева не са били достатъчно за жилище в този район (което е половин София)" и т.н. и т.н.
Факт - за жилище мога да си позволя повече от 125 000 лева, банкерката дори говореше за по-изгодни лихвени проценти (2.3% вместо 2.5%) при сума на кредита над 350 000 лева. Обаче чисто психологически - не става. Говорим за кофти блокове, където съседа пържи риба на терасата на долния етаж, няма никаква инфраструктура, малко или липсващи зелени площи, градски транспорт освен метро - няма. и още много други.
Просто не мога да си позволя пред себе си да изкарам от джоба 200 000 лева, за да живея в кооперация с гинка продавачката в лафка на 1200 лева щат, безработния комшия дето точи НОИ, пенсионерката от долния етаж, дето няма пари да си пусне парното, апартамента с дивите чалгари, и другия с тариката, който краде крушката от асансиора (и това са само 5 апартамента от 20-те във входа). В тоя ред на мисли - не виждам 200 000 лева например като "скъпо" в абсолютна стойност и не се чувствам като "гроздето е горчиво", а по-скоро, че не си заслужава стоката срещу сумата. Като да пиеш кафе за 9 лева в кварталното кафе в обеля 6- предполагам 9 лева няма да банкрутират никого, но просто не си струва за чаша с нес и мляко.
Искам да следвам съвета на Буров и да си плащам за това, което получавам достойно. Просто не виждам как 200 000 лева рефлектират върху жилище в квартал, където масово доходите са под 1000€ месечно.
Въпроса и питането ми са буквално - адекватен или неадекватен съм? Разсъжденията ми имат ли смисъл, възможно ли е при така поставения лимит 120-130к лева да намеря нещо сносно, или за привилегията да живея в кооперация с кофти популация трябва да се бръкна с поне двеста бинки?
Благодаря за вниманието и хубав ден.