Аз мисля, че стигнах до заключението, че сметката излиза при 130 000 лева. 20к от мен, 110к от банката, при начално търсения район. Това с Дружба беше също ок, въпреки, че е малко на север от района - някак не ме грабна с инвестицията на зелено, предварителни договори на доверие и т.н. А колега отгоре спомена, че така масово се изкупуват новите жилища и след акт15 вече са останали тавани и мазета.
Не смятам, че по-висока цена би могла да бъде оправдана на фона на околната среда, околните хора, икономиката като цяло; затова ще се въздържа от промяна на бюджета или района. Сигурен съм, че ще излезе нещо.
Наскоро с друга брокерка говорех, нещо в студентски, но реално малинова долина до околовръсното в средата на нищото (т.е. очаквай да живееш на строителна площадка следващите 15 години, при това БГ строителна площадка). Но какво пък, аз само ще спя там и ще излизам на околовръсното за към София през булевардите. Е да де, ама АКТ 15 нямаше (а пишеше в обявата), оказа се че е АКТ14 и са в очакване на 15 предния месец.. Та и това се разпадна, понеже ако няма акт 15 не минава през банка, а смятам че е задължително да мине през банка, нека си правят проучванията, по-евтино е от пари на ръка на доверие.
Доминантната стратегия в момента я виждам като пасивно търсене и изчакане да се появи нещо, а все някой ще го закъса и ще реши че иска 130 000 лева на момента срещу 150 000-те които сънува, кръговрат.
Относно риска, древна еврейска поговорка е да не влизаш никога в сделка с повече от половината от което имаш. Който го спазва това - ще сполучи. Мислел съм много над тоя житейски съвет и е гениален. В случая с ипотеките - ако искаш да си в младост 1 до метро и си готов да платиш 200к лева за кефа с кредит. 20% самоучастие са 40к, трябва да имаш поне още 40к (общо 80к, 40 от тях ще оставиш на страна), за да си мислиш въобще да го теглиш тоя кредит. Така риска ти се намалява. "Е ама от къде ще имам 80к". Ами ако нямаш 80к - май не си за жилище за 200к. Всичко друго е риск.
@Blinky, за наем в дългосрочна перспектива - мисля, че е лоша идея. Но се замислим, наскоро съседи си взеха котка, която като по часовник ходи до тоалетна когато си легнат - 12;30 лягат, между 1 и 1;15 котката рови пясъчника си, който е в пласмасова кутия предполагам- чува се дращене на нокти в пластмаса и шушукане на пясък в продължение на 15 мин, всяка вечер. Мен честно казано не ми пука, спя дълбоко, чувам го само когато съм буден, а като съм буден ми е все тая за дращенето. Обаче предната приятелка например щеше да полудее от това. Замислям се колко голям gamble на съседите е притежанието на нещо над/под/до тях.
Кофти съседи бих ги приел по един начин ако съм вкъщи, по друг ако съм под наем. И в тоя ред на мисли - се чудя дали средно-срочно не е опция, поне докато живея в кооперация. Аз ще живея в къща накрая, живял съм в къщи и в апартаменти поне по 15 години във всяко и къщата е ясен фаворит. Панчарево, Бистрица, Железница са близо. Впрочем и там гледах и бях на огледи и там.
Но за момента нуждата от социалния елемент на големия град я има при мен и не съм готов за да се отдам на аутизма в къща. Ще се случи, но след 5-10 години.
А винаги ще има хора с нужда от социалния елемент на големия град и апартамент в кооперация под наем. В тоя ред на мисли - купувам със сигурност, но под 130к и в района. За да съм сигурен, че дори ако ми писне - ще го дам под наем и ще покрива поне 70% от вноската по ипотеката.