Жилище в София

И това не е сигурно. Знам как се разви моят живот между 18 и 25-годишна възраст, и мога категорично да кажа, че наследяването на пари/инвестиции би ми дало много по-летящ старт от наследяването на имот на същата стойност. Но този аргумент е нефинансов, а там е много субективна материя. Затова се опитах да се придържам към финансовата страна, където малко или много нещата са измерими и предвидими, за разлика от нефинансовите причини да се купи имот.
За теб да, за други паричните средства са начин да направят няколко големи джамборета, пътувания, освинвания и да приключат. А не дай си боже някакви комарджии или алкохолици. За това родителите дават такова начало, а ако е достатъчно добър да инвестира добре парите си и го е показал през годините със заделяне на пари, бутане на някакви идеи, то тогава съм сигурен, че ще бъде и насърчен с пари за инвестиране, освен вече наследения апартамент. :)
 
Има много фактори ЗА и много ПРОТИВ...
Важното е как усещаш нещата и да се опиташ да погледнеш малко в Бъдещето...
Теглиш чертата и Решаваш :)

Това е най-голямата истина.
Аргумента със сигурността важи - защото има хора които в крайна сметка свършват да живеят във ферми, за да имат подслон, както примера от по-горе.
Но да не забравяме, че има и други хора, които притежават един двустаен, един тристаен, един многостаен, две къщи с по 4 спални всяка, а бабата живее сама, защото децата и внуците са в Англия/Германия/Америка/Испания/Италия, защото изведнъж уж перспективния град, ръстящ с двуцифрени темпове на годишна база е в криза от 25 години насам.
Има хора които през месец се замислят за емиграция, за тях НИ може би е лоша идея, има такива които най-вероятно ще си заминат на под 10км от където са се родили - при тях жилище може би е добра идея. Всичко е толкова индивидуално, че "наема са пари на вятъра", и "апартамента е рискована инвестиция" като твърдения сами по себе си не казват нищо. Трябва всеки да си прецени възможностите, рисковете, перспективите, желанията, виждането за след 5-10-15 години, голяма тема е.
 
Да, по принцип е строго индивидуално, но нали разглеждаме твоя случай? В смисъл, идеята е да дадем някакви адекватни съвети, поставяйки се на твое място. Надявам се, че наем в перспектива не те урежда? Поне не в следващите ХХ години.
 
Колегата Attacker се изказа много добре, но ще го допълня с моята основна причина, поради която не си купих апартамент до сега:
На практика си слагаш един тумор на гърба, който трябва да носиш следващите 20 години. Не можеш да останеш без работа за повече от 1-2 месеца, не можеш да си смениш квартала ако се окаже, че не ти харесва. Много по-трудно е да стартираш собствен бизнес, ако искаш да го правиш, много по-трудно е да вземеш кредит от банката за този собствен бизнес.
Този тумор ще ти виси на гърба и ще те ограничава във всяко твое действие. Ще трябва да го играеш предпазливо.

Аз съм решил да си купя апартамент, когато имам парите в кеш.



Като човек, който не е получил нищо даром, не очаквам и да се блъскам цял живот, за да оставя на някого нещо. Не казвам, че не бих, но не е това основната ми цел в живота.

добре де, ако нямаш алтернативно жилище (наследствено или чуждо в които можеш да отседнеш, може и в друг град да е) хазяина също няма да те търпи повече от 1-2 месеца без да му плащаш.И ако те изгонитая ми ти хазяин оставаш без нищичко. Ако обаче закъсаш с ипотеката(всепак сме интелигентни хора, можем да придвидим такива ситуации и да ги митигираме, апартамента винаги можеш да го продадеш, дори и да е ипотекиран - разплащаш се с банката с получените суми, а каквото остане за теб си е за теб.

това че може да не ти хареса квартала е детинско. Като купуваш нещо за 6 цифрена сума, обикновено правиш проучване - да има необходимата инфраструктура, транспорт, обществени услуги и т.н кито те интересуват. Нещата които те интересуват или обстановката в даден квартал също не се променят за 1 ден, а отново имаш време да направиш наблюдения и ако положението стане нетърпемо дапродадеш и смениш квартала.

Инвестицията в пребоядисване или не знам си какво - дребни суми, важат и за квартирата. Факт е че квартири се сменят твърде често - имаш разходи по транспорт, брокери и т.н. А като си на квартира също има подръжка някаква. Хазяина никога няма да дойде да ти слени изгорялата крушка или да ти пребоядиса на 5 години, а ще пребоядиса, като се изнесеш. И не на последно място - идва момента в който човек се пенсионира, спира да има добри доходи. Почват разходи за лекари, лекарства и т.н. Отделянето за наем става трудно. В старчески дом ли да отидеш ... Или да се натресеш на децата на които пък обаче не искаш да оставиш нищо, както твърдиш, защо те да те гледат тогава, пак разни парадокси. По-добре е човек да се подсигури. Не съм казал купувайте 300 квадрата мезонети, ама поне по 1 гарсониера човек трябва да има...
 
Пробелма е, че пазара на имоти и наеми в СФ е изкривен. Отделно нормативната база.
Ако не беше така - ипотека е 100% по-добре: живееш квото живееш и ако се наложи да мърдаш (90% вероятно) пускаш под наем. В момента обаче сметката не излиза.

За сравнение:

цена 35000 лири.
наем в района >= 300 лири.
мин. брутна доходност: ~10%
 
Аз мисля, че стигнах до заключението, че сметката излиза при 130 000 лева. 20к от мен, 110к от банката, при начално търсения район. Това с Дружба беше също ок, въпреки, че е малко на север от района - някак не ме грабна с инвестицията на зелено, предварителни договори на доверие и т.н. А колега отгоре спомена, че така масово се изкупуват новите жилища и след акт15 вече са останали тавани и мазета.
Не смятам, че по-висока цена би могла да бъде оправдана на фона на околната среда, околните хора, икономиката като цяло; затова ще се въздържа от промяна на бюджета или района. Сигурен съм, че ще излезе нещо.
Наскоро с друга брокерка говорех, нещо в студентски, но реално малинова долина до околовръсното в средата на нищото (т.е. очаквай да живееш на строителна площадка следващите 15 години, при това БГ строителна площадка). Но какво пък, аз само ще спя там и ще излизам на околовръсното за към София през булевардите. Е да де, ама АКТ 15 нямаше (а пишеше в обявата), оказа се че е АКТ14 и са в очакване на 15 предния месец.. Та и това се разпадна, понеже ако няма акт 15 не минава през банка, а смятам че е задължително да мине през банка, нека си правят проучванията, по-евтино е от пари на ръка на доверие.
Доминантната стратегия в момента я виждам като пасивно търсене и изчакане да се появи нещо, а все някой ще го закъса и ще реши че иска 130 000 лева на момента срещу 150 000-те които сънува, кръговрат.
Относно риска, древна еврейска поговорка е да не влизаш никога в сделка с повече от половината от което имаш. Който го спазва това - ще сполучи. Мислел съм много над тоя житейски съвет и е гениален. В случая с ипотеките - ако искаш да си в младост 1 до метро и си готов да платиш 200к лева за кефа с кредит. 20% самоучастие са 40к, трябва да имаш поне още 40к (общо 80к, 40 от тях ще оставиш на страна), за да си мислиш въобще да го теглиш тоя кредит. Така риска ти се намалява. "Е ама от къде ще имам 80к". Ами ако нямаш 80к - май не си за жилище за 200к. Всичко друго е риск.

@Blinky, за наем в дългосрочна перспектива - мисля, че е лоша идея. Но се замислим, наскоро съседи си взеха котка, която като по часовник ходи до тоалетна когато си легнат - 12;30 лягат, между 1 и 1;15 котката рови пясъчника си, който е в пласмасова кутия предполагам- чува се дращене на нокти в пластмаса и шушукане на пясък в продължение на 15 мин, всяка вечер. Мен честно казано не ми пука, спя дълбоко, чувам го само когато съм буден, а като съм буден ми е все тая за дращенето. Обаче предната приятелка например щеше да полудее от това. Замислям се колко голям gamble на съседите е притежанието на нещо над/под/до тях.
Кофти съседи бих ги приел по един начин ако съм вкъщи, по друг ако съм под наем. И в тоя ред на мисли - се чудя дали средно-срочно не е опция, поне докато живея в кооперация. Аз ще живея в къща накрая, живял съм в къщи и в апартаменти поне по 15 години във всяко и къщата е ясен фаворит. Панчарево, Бистрица, Железница са близо. Впрочем и там гледах и бях на огледи и там.
Но за момента нуждата от социалния елемент на големия град я има при мен и не съм готов за да се отдам на аутизма в къща. Ще се случи, но след 5-10 години.
А винаги ще има хора с нужда от социалния елемент на големия град и апартамент в кооперация под наем. В тоя ред на мисли - купувам със сигурност, но под 130к и в района. За да съм сигурен, че дори ако ми писне - ще го дам под наем и ще покрива поне 70% от вноската по ипотеката.
 
@TheVengefulOne минах по подобен път преди две години във Варна.
Заложих на ново жилище, на вид завършено сравнително луксозно, към крайните квартали на Варна (Младост), 100кв по документи, реално почти наполовина, въпреки че не е на последен етаж.
Единия от съседите го познавам, колеги сме, с него проблеми няма. Обаче тези около нас - всичко е вирнало нос сякаш са братовчеди на Емануел Макрон, въпреки че слушат чалга, викат, крещят, пиянски вечери всяка петък, събота и неделя понякога. Празник не се пропуска. Това са хора на по около 40-45 години. 3 пъти седмично пачанга от 22ч до 5 сутринта.
Като ги поздравиш гледат като че са глътнали хлебарка.
Строителя друг далавераджия - плочите са тънки, от въздуховоди е пестено, скосените покривни елементи се оказа ги е правил от останали кофражни дъски върху които е наковал ламарина и залепил плочки. Сградата протича откъде ли не. Все още не е оправен централния водомер и няма коректна отчетност към ВиК.


Наистина са напълно незаслужени цените.
Не се лъжете по това, че скъпите апартаменти в сравнително скъпа кооперация ви гарантират нормални съседи. Шанса да се случи точно обратното е равен, че дори и по-голям от това да се нанесете до някое гето. Чувството за безнаказаност и наглост на такива е безгранично. Знаете го българина като се види с пет лева в джоба как се държи - на всеки трябва да се покаже колко е велик и никой нищо не може да му каже.
Друг имот ако ще купувам в страната ще е с минимум 1дка, а желателно 2 или 3дка двор, в село в близост до град, вдигам висока ограда и къщата я правя в средата на двора. Само дето във Варненските крайградски зони и села до +20км едно дворно място от 600кв.м. върви по 40-50 000евро. Не е момента да се купува сега.
Ако ще се дават такива пари е по-добре да е в някоя по-нормална страна.
 
Последно редактирано:
Как може да се дава по 100к да се живее като хлебарка, натикана в кутийка ума ми не го побира. Като ги гледам тези в кв. Лозенец например как им строят килийките за по няколко месеца е готова сградата. След вдигането на мораториума това ще ви е единствената бащиния, господа придприемачи:)
 
Даваш и още как. Аз други не мога да разбера. Как хората плащат за нови строителство и в същото време е толкова далеч от комфорт. Преди няколко дни на един познат отидох да гледам апартамента му ново строителство, и ми се видя някак кострофобично. И викам "Абе този таван на колко е?". Отговорът бе "на 2.30". Хм. А аз съм висок човек и на 2.30 имам реално 30 см. над главата ми навсякъде.

И това в уж елитен квартал. Направо се чудя как се дават по над 1000 евра на квадрат за такова нещо, че дори и си плащаш всичко като квадрати, а реално едни 20% са общи части, стени, колони и не знам си какво.

Според някои не е сега време за купуване, но то реално никога не е. Идват вълни на падане, после на покачване и реално точно в тези периоди ако някой успее е късметлия, но пък не е кой знае с колко. ;)

Ако толкова те притеснява цена, а не друго, то си отделяш време и си дебнеш търгове, ИЧС-та и така. По добре отколкото да чакаш пазара да ти реагира в твоята посока. Поне по мое лично мнение.
 
За да съм сигурен, че дори ако ми писне - ще го дам под наем и ще покрива поне 70% от вноската по ипотеката.
Това е най-голямата грешка, т.е. пълното дърво. И кво, ще ти амортизират апарта на принципа 'чужда пу.тка кокали нема, ръгааай', ти ще плащаш 10% данък първо после 30% от ипотеката. Ми ти си на поне 40% загуба.
Ако еднин наем не покрива на 100-110% ипотеката за къв чеп ти е?
 
Това е най-голямата грешка, т.е. пълното дърво. И кво, ще ти амортизират апарта на принципа 'чужда пу.тка кокали нема, ръгааай', ти ще плащаш 10% данък първо после 30% от ипотеката. Ми ти си на поне 40% загуба.
Ако еднин наем не покрива на 100-110% ипотеката за къв чеп ти е?
И освен като бонус - нали се сещате, че българите бизнес не могат да правят. И мокрият сън на всеки втори с амбиции да забогатее е да купи апартамент и да го дава под наем.
За колко такива се сещате? На езика са ми поне 10 "инвеститора", които "ще си осигурят старините" по този начин. Ще си намерят някой, който да им изплаща ипотеката.
И като всеки купува и отдава апартаменти под наем, до кога ще продължи това? Дори и в момента има ужасно много необитаеми жилища в София и въпреки това се строи на килограм.

А като бонус тази година се очаква рецесия, всички показатели са на лице. Както Блинки каза - сега не е време за купуване.


добре де, ако нямаш алтернативно жилище (наследствено или чуждо в които можеш да отседнеш, може и в друг град да е) хазяина също няма да те търпи повече от 1-2 месеца без да му плащаш.И ако те изгонитая ми ти хазяин оставаш без нищичко. Ако обаче закъсаш с ипотеката(всепак сме интелигентни хора, можем да придвидим такива ситуации и да ги митигираме, апартамента винаги можеш да го продадеш, дори и да е ипотекиран - разплащаш се с банката с получените суми, а каквото остане за теб си е за теб.

това че може да не ти хареса квартала е детинско. Като купуваш нещо за 6 цифрена сума, обикновено правиш проучване - да има необходимата инфраструктура, транспорт, обществени услуги и т.н кито те интересуват. Нещата които те интересуват или обстановката в даден квартал също не се променят за 1 ден, а отново имаш време да направиш наблюдения и ако положението стане нетърпемо дапродадеш и смениш квартала.

Ако хазяина ме изгони, ще отида в някой приятел. Няма да има банка, която да ми диша във врата и да очаква да продължавам да плащам. Мога да щракна с пръсти и да замина на околосветско пътешествие когато си поискам.
Да имаш толкова голям заем, който чака само теб е много голям стрес с който не искам да се боря всекидневно. Искам свобода и спокойствие.
Искам да разполагам с парите си. А не за заровя 200к в апартамент, за да мога да живея. Искам тези 200к да ги инвестирам в собствен бизнес, който да развивам.

А квартала ... Нещата се променят с годините. Когато си в 20те искаш да си в центъра, където са всички хора, да е живо, шумно около тебе. Когато имаш жена и деца искаш да си на тихо и спокойно място, по възможност далеч от центъра. Сменил съм 3 квартала и каквото и проучване да правя (а не съм правил особено), има твърде много неща, които не мога да предвидя.
В най-добрия случай бих живял в апартамента за 1-2 години под наем и после да го купя. Но това е вече ако дойде някаква фаза за купуване, което пак ме връща на предишния параграф - не искам тумори, които да ме гонят 20 години.
 
Ако еднин наем не покрива на 100-110% ипотеката за къв чеп ти е?
Зависи как ще го разсрочиш. Но наема рядко покрива вноската, освен ако ипотеката не е с голяма първоначална вноска и дълго разсрочена във времето.
 
Я излез в Мюнхен примерно 5 дена в седмицата ...
Ми излизам в по-скъп град от Мюнхен и плащам сметка за 2ма , ама това не е въпроса. Хората, които познавам също не се хранят в къщи, или може би много рядко. Нямам време да готвя по 2 часа, по-добре да ги изработя и от изкараното ще има и за ядене и за настрани.
 
Зависи как ще го разсрочиш. Но наема рядко покрива вноската, освен ако ипотеката не е с голяма първоначална вноска и дълго разсрочена във времето.
Точно така. И за това правилото е ипотека и ти живееш там. Ако ще се местиш, продаваш, изплащаш и всичко отново на ново място. Само 10% ДОД и поне 10% амортизация да сметнеш (а има и още) и виждаш колко е зле да даваш под наем за да плащаш ипотека.
 
Точно така. И за това правилото е ипотека и ти живееш там. Ако ще се местиш, продаваш, изплащаш и всичко отново на ново място. Само 10% ДОД и поне 10% амортизация да сметнеш (а има и още) и виждаш колко е зле да даваш под наем за да плащаш ипотека.
В белите държави е бизнес. Даже някъде, където е прието да се живее под наем, големите имотни бизнесмени правят така. Дори след наема им остава както за ипотеката, така и за тях, за да могат да реинвестират. Тук по нашите ширини не е, което не знам дали е ненормално, но в Америка като следващата ти работа може да е на 2000 км. - да. Просто пазара и правилата в него са различни според локацията и хората. И това важи не само за имотния пазар. Така, че няма какво да се каже. Тук рядко някой би се похвалил, че ипотеката му се изплаща добре от някакъв наем, обикновено додава. :)
 
Да, казах същото по-горе. Даже пример дадох с бяла държава и 10% доходност.
 
Това е най-голямата грешка, т.е. пълното дърво. И кво, ще ти амортизират апарта на принципа 'чужда пу.тка кокали нема, ръгааай', ти ще плащаш 10% данък първо после 30% от ипотеката. Ми ти си на поне 40% загуба.
Ако еднин наем не покрива на 100-110% ипотеката за къв чеп ти е?

Загуба си е, но аз не планувам да "инвестирам" в апартамент и да богатея.
Планирам да купя свое място, в което да спя, работя от време на време и това е. И да знам, че е мое, а не да съм отседнал в празния апартамент на познати, дето синчето им си разхожда задника по континентите и всеки месец може да реши да си дойде и да си почине в София.
За да не ги мисля тея неща и за да знам, че мога да си забия два пирона където ми е кеф - искам на нотариалния акт да пише моето име.
За сега съм в София. И ако не съм тук - ще забегна пак в чужбина.
Ако съм тук - си живея в жилището и сме чук.
Ако замина - тогава остава един празен апартамент. Който може да се отдава под наем (колкото може по-висок наем), но worst case scenario тоя наем да покрива поне 70% от вноската по кредита. А тея 30% оставащите да ги доплащам от чужбина, т.е. 100 франка от швейцарската заплата. Т.е. worst case scenario, ако всичко стане зле - ще се наложи да се лиша от 2% от швейцарска заплата, за да покривам кредит в Сф.
 
Загуба си е, но аз не планувам да "инвестирам" в апартамент и да богатея.
Планирам да купя свое място, в което да спя, работя от време на време и това е. И да знам, че е мое, а не да съм отседнал в празния апартамент на познати, дето синчето им си разхожда задника по континентите и всеки месец може да реши да си дойде и да си почине в София.
За да не ги мисля тея неща и за да знам, че мога да си забия два пирона където ми е кеф - искам на нотариалния акт да пише моето име.
За сега съм в София. И ако не съм тук - ще забегна пак в чужбина.
Ако съм тук - си живея в жилището и сме чук.
Ако замина - тогава остава един празен апартамент. Който може да се отдава под наем (колкото може по-висок наем), но worst case scenario тоя наем да покрива поне 70% от вноската по кредита. А тея 30% оставащите да ги доплащам от чужбина, т.е. 100 франка от швейцарската заплата. Т.е. worst case scenario, ако всичко стане зле - ще се наложи да се лиша от 2% от швейцарска заплата, за да покривам кредит в Сф.
Да де, ясна е стратегията ти. Което не означава вярна :)
Както го чувстваш, така. Ама ти си малко сърби-боли.
Ако имаш 120 000 лв кеш за кво ти е ипотека? Да храниш банка?
 
И мокрият сън на всеки втори с амбиции да забогатее е да купи апартамент и да го дава под наем.

Да, да чакаш в края на месеца да ти сипят в паничката 300-500 (250 $) кинта и да се радваш като куче. Това с наемите е яко, ако инвестираш няколко милиона $ в някой мегаполис с нисък данък и високи наеми, примерно Сингапур, Лондон, HK със средни наеми 1500 $. Можеш да жънеш месечно доволно кинта + винаги можеш да кешираш обратно жилищата, защото има някаква стабилност и можеш да предвиждаш в пъти по-добре.

Иначе в БГ, където е умираща страна, да си купиш апартамент с цел инвестиция е смешно, признак за мързеливо мислене.
 
И аз съм на мнение, че инвестирането в апартамент е много сдухана инвестиционна мисъл. Да, сигурна е, стабилна, тенденцията е да се задържи със същата себестойност или малко по-висока от начално инвестираните пари, но тромава и не толкова ликвидна. Не искам да кажа нищо за хората с по-ограничено мислене, но ако ще правиш инвестиция с цел пасивни доходи след време, недвижимото имущество е не само мързеливо мислене, но е най-нелогичното, ако решиш да изкарваш пари. Да речем 200К евра са добър старт за какъвто и да е малък бизнес, защо не е и стартъп с добра идея зад него. Но както споменах, случая тук е друг и реално автора си търси именно местенце за живеене.
 

Горе