От: От: Започва поредния срив на фондовите борси
Аз съм ги чел по ред на написването (още не съм завършил „Антикрехкост“).
Нямах предвид изобщо черните лебеди. Това, че цените на индексите от време на време се сриват е ясно на всеки, който има обща представа от финансови пазари. Не е много ясно само това кога ще се случи и как точно ще изглежда на графиката (къде спекулантите да сложат стопа и целта).
Причините за срива на индексите може да се разглеждат като черни лебеди, но самите сривове е трудно да се нарекат така, защото е предварително известно, че някога ще се случат. Спори се само какви ще бъдат причините, кога ще се случи това и точно колко ще бъдат количествените ефекти.
В книгите си почти не пише за опциите (няма да получите конкретни съвети -
освен идеята за антикрехкостта). Това, което имах предвид, е, че спекулацията с опции може да се разглежда като антикрехък бизнес (губиш редовно и по малко, като има вероятност да спечелиш от непредвидено от „експертите“ събитие
непропорционално повече, спрямо загубите, които си реализирал). При опциите няма нужда да се чудиш къде да слагаш стопа, там такова нещо няма. (Но е разумно да ограничиш разходите, разбира се.)
Антикрехката инвестиция може да се познае по това, че има ограничен downside risk и много по-голям и/или неограничен upside risk (преводачът е превел тези термини така че да се ползват български думи) и има ограничаване на рисковите инвестиции (стратегията „щанга“) - само с част от парите инвестирате рисково, другата част купувате активи с най-нисък риск - банкноти в банкови сейфове, злато в банкови сейфове, валута на депозит в сигурни банки и т.н.
Като играе с опции Талеб печели от това, че „експертите“ грешат.
Основната му идея е за антикрехкостта. Има много неща, които си нямат наименование. Сега вече са с едно по-малко.
Мисля, че би било добре, ако книгите се четат по реда на написването. И гледайте да не ви набутат първото издание на „Черният лебед“- търсете второто допълнено.
Има верни неща, но просто прекалено много набляга на тази случайност, а има и други фактори освен нея.
Талеб се дразни на подобни твърдения. Според него те показват, че читателят не е разбрал какво пише в книгите му.
Още в предговора към първата книга (Fooled by randomness) Талеб пише:
A few confusions with the message in this book. Just as our brain does not easily make out probabilistic shades (it goes for the oversimplifying “all-or-none”), it was hard to explain that the idea here was that “it is more random than we think” rather than “it is all random.” I had to face the “Taleb, as a skeptic, thinks everything is random and successful people are just lucky.” The Fooled by Randomness symptom even affected a well-publicized Cambridge Union Debate as my argument “Most City Hotshots are Lucky Fools” became “All City Hotshots are Lucky Fools” (clearly I lost the debate to the formidable Desrnond Fitzgerald in one of the most entertaining discussions in my life—I was even tempted to switch sides). The same delusion of mistaking irreverence for arrogance (as I noticed with my message) makes people confuse skepticism for nihilism.
Талеб не „набляга на тази случайност“, той пише за случайността и за грешките, които хората правят, поради неразбирането си на вероятностите и случайността. Пише за черните лебеди, пише за антикрехкостта.
Друга книга, която илюстрира проблемите на хората да осмислят и разсъждават правилно за случайните събития е „Походката на пияницата“ на Ленард Млодинов. Това не е просто книга за маетематиката, това е повече книга за психологията - за бъговете в мисленето на хората по въпросите, свързани със случайните събития.
Мисля с всички книжки само си пробутва теорията за Черния Лебед.
Не е така. Самият автор пише:
Насим Талеб каза:
Това превръща тази книга в мой основен труд. Имам само една основна идея, чието развитие всеки път преминава на нов етап и последната крачка, тази книга, е по-скоро като голям скок. Възстановил съм връзката със своя „практичен аз“, душата ми на практик, тъй като това е сливане на цялата ми история на практик и „специалист по изменчивостта“ и интелектуалните и философските ми интереси в областта на случайността и несигурността, които преди това се движеха по отделни пътища.
Насим Талеб каза:
Връзката на тази книга с „Черният лебед“ следователно ще бъде следната: въпреки хронологията (и фактът, че тази книга довежда идеята за Черния лебед до естествения и окончателния ѝ завършек), „Антикрехкост“ ще бъде основната творба, а „Черният лебед“ – нейно своеобразно теоретично „подкрепление“, може би дори предхождащо я приложение. Защо? Защото „Черният лебед“ (и предшественикът ѝ „Надхитрени от случайността“) бяха написани, за да ни убедят в ужаса на определена ситуация и работеха в тази посока, докато тази книга изхожда от позицията, че няма нужда хората да бъдат убеждавани, че (а) Черните лебеди доминират в обществото и историята (и благодарение на рационализацията* със задна дата, хората си мислят, че са способни да ги разберат); (б) в резултат от това не сме особено наясно какво се случва, особено в някои нелинейни ситуации, така че веднага можем да преминем към практическата работа.
Откъс от „Антикрехкост“ (цитатите по-горе са от там).
(Понякога си редактирам мненията, проверявайте за редакции.)
Пак ще повторя, защото е важно - за по-добро разбиране на това какво казва автора (и проследяване на мислите му в развитие) препоръчвам да четете книгите по ред. В последната си книга „Антикрехкост“ има много референции към предишните си книги (героите „Неро“ и „Дебелият Тони“, например - прототипът на „Неро“ е самият Талеб, а „Дебелият Тони“ - един негов приятел, който за съжаление вече не е измежду живите; мъдростта му явно не е стигнала за да вземе решение, че трябва да си промени начина на хранене или е имал сериозни здравословни проблеми, които са го лишили от възможността за самоконтрол).
Ползвам случая да обърна внимание на читателите с наднормено тегло (макар и „малко“), че сега е моментът да вземат решение, че трябва да се хранят осъзнато. Защото това си има последствия. Не говоря за смъртта. Говоря за бавното и мъчително умиране от хронични заболявания. Говоря за буквално болката в задника. Хемороиди. Говоря за това, че няма да си виждате пениса (защото коремът ви пречи) и няма да можете да го вдигате.
В един момент промените стават необратими. Диабет тип 2. Просто не можете да отслабнете, и да искате. Ако ограничите храната просто ще умрете. Мозъкът ви ще се увреди. Няма да помните близките си. Може даже да нападнете някой близък и да се опитате да го застреляте (по действителен случай!), защото не сте го познали.
Дебелият Тони е имал късмета да умре преди да се случи увреждане на мозъка. Не е страдал много. Ти може да нямаш този късмет.
(Мнението е сериозно редактирано няколко пъти.)
Може би предната беше твърде скоро и хората още не са забравили...
