"кара(т) ме" да [изпитвам] (о) мраза/я несъвършенствата /недостатъците в хората. Осъзнавам, че и аз ги имам и за мен самата са дразнещи, но се старая да не притеснявам с тях околните.
Заради тези "бъгове" се оформя и едно дразнещо "мислене". Еталон или пример за подражание. Все по-малко се използва съвестта и моралът като цяло в преценките и мисленето на хората.
Така една част се превръщат в зомбита или роботи. От къщи на работа, семейство, приятели (ако има време и повод да почерпят)- нищо излишно от заобикалящият ни свят не ни прави впечатление. Може да минем или да прескочим припаднал човек, но това ще е защото бързаме или беше тъмно или ни е страх, да не е алкохолик/наркоман симулант, който ни дебне всъщност със счупена бутилка в ръка, да ни пререже гръкляна и да ни вземе петте лева за бира/доза.
Ей такива неща- тоталната параноя и в същото време безхаберие. Онази киселост на мутрите, сякаш ще получат мускулна треска, ако се усмихнат веднъж.
Необоснованата и непредизвикана злоба- било от комплекси, алчност или завист. Онази непоносимост, която те отблъсква на светлинни години и ти се иска, да го срещнеш тоя Бог и да му шибнеш един, заради скапания опит, който не му се е получил ...
надявам се, достатъчно обосновано и хейтърско звучи 8)