Защо трябва да съм позитивен?

От: Защо трябва да съм позитивен?

Ето това е една моя любима тема. Като част от екипа на несъществуващото вече, за съжаление, списание Self-help, мога много работи да изпиша :).
Поздравления на Blinky, много хубава статия.
Вселената е едно огледало, тя отговаря на онова, което излъчваме към нея. Откритията на квантовата механика също сочат в тази посока. Ако се усмихваме на света, и той ще ни се усмихва. Както и обратното е в сила. Разбира се, реагирането става със забавяне, материята все пак е материя:). Много хора се отказват от позитивното мислене или се подиграват на тази идея, защото опитват 5 мин. да са позитивни и не виждат резултат. А не може да си 20, 30 или 50 години негативен и няколко повторени положителни изречения да променят целия ти живот. Всички ние трябва да си носим последствията от грешките.
А негативните мисли от своя страна са по-заразни от всяка друга зараза. Достатъчен е един така настроен човек, който да повлияе на много други. Естествено, и обратното е възможно - да бъде игнориран, както е написано по-горе от Rak. Но това не винаги е възможно. Зависи от състоянието ни в момента, от нивото ни на съзнание. А то е друг мой любим момент. Превела съм картата на нивата на човешкото съзнание в моя блог, но сякаш не мога да сложа линк. Но, който се интересува, може да я намери с търсачка в гугъл.
 
Re: От: Защо трябва да съм позитивен?

lakshmi каза:
Ето това е една моя любима тема. Като част от екипа на несъществуващото вече, за съжаление, списание Self-help, мога много работи да изпиша :).
Поздравления на Blinky, много хубава статия.
Увеличете...
Мерси за топлите думи. Ще се радвам ако драснеш нещо, най-малкото защото си се занимавал професионално, нещо в този стил. ;)
 
От: Re: От: Защо трябва да съм позитивен?

Евала Blinky за темата!
Аз съм точен пример за това бях най-негативния човек на света ,обичах да се заяждам с всеки които е позитивен държах се лошо с всички (bad boy) но имах късмета да срещна едно прекрасно момиче ...
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Темата се измества в друга позитивна плоскост...

но имах късмета да срещна едно прекрасно момиче ...
Къде си бе Веско?
Увеличете...
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Ще започна поста си с един откъс от книга на Робин Норууд:

Има една приятна история за две момчета - едното оптимист, а другото песимист. Завели песимиста в стая, пълна с най-чудесни играчки, но веднага щом влязъл вътре, той седнал до вратата и започнал да се мръщи. Когато го извели от стаята, го попитали защо е бил тъй нещастен вътре.
- Защото знаех - отвърнал тъжно той, - че ако си избера някоя играчка, която наистина ми харесва, тя сигурно щеше да се счупи!
Междувременно малкият оптимист бил оставен в стая, пълна с конска тор, а той пеел песнички за каубои и весело ринел купчината. Когато го поканили да излезе, той поклатил глава и продължил.
- Просто зная - извикал развълнувано той, - че при целия този тор тук някъде трябва да има едно пони!

Всъщност сега ще кажа малко повече за песимизма. Установих, че негативният подход и бягането от отговорност са едно и също. Този подход може да се отнася до всичко – обижда ни някой и се ядосваме (гняв), губим работата си и се отчайваме, зарязва ни любимия/любимата и едва ли не изчезва смисъла на живота ни и т.н. Негативността не изисква усилия, носенето по течението всеки го може. А т.нар. позитивен подход е активен в креативна посока. В нас има две действащи сили – разрушителна и творческа. Затова е съвсем просто – или рушиш, или създаваш. Всяка от негативните емоции може да бъде впрегната за създаване, защото е съвсем нормално да изпитваме и страх, и съмнение, и завист, и обида. Може да е стимулатор, а не удобното блато, в което потъваме и което да е оправданието да не правим нищо.
Да бъдеш позитивен е да поискаш да понесеш отговорност за себе си, а пряко или косвено - и за другите. Всеки от нас се отразява на целия свят, дори и да звучи гръмко това твърдение. Всеки от нас влияе на света и го прави точно такъв, какъвто е. И де факто, помагайки на себе си, правим света едно по-светло място. Защото пък тъмнината е просто отсъствие. Отсъствие на светлина. Тя не съществува като сама по себе си и може да е само една - тъмна. Светлината има нюанси. Има сила. По същия начин негативизмът е просто отсъствие на поемане на отговорност. Разбира се, за това си има причина, но съвсем ще се отклоня от темата.
Така че – нека бъдем креативни. А грешките са само част от създаването (творческия процес) и винаги имат своето място в него, дори и да не го знаем в момента.
Това ми хрумна сега, почти в 2 през нощта :).
И съм от нежния пол, btw :).
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

...обижда ни някой и се ядосваме (гняв)...

...Да бъдеш позитивен е да поискаш да понесеш отговорност за себе си, а пряко или косвено - и за другите...

... тъмнината е просто отсъствие. Отсъствие на светлина...

...Светлината има нюанси. Има сила...

...По същия начин негативизмът е просто отсъствие на поемане на отговорност.

Разбира се, за това си има причина, но съвсем ще се отклоня от темата....


Не трябваше да пишеш накрая от кой пол си, защото сега няма да си сигурна кой защо ти пише, но нещо ценно мина покрай ума ми докато четях и мислех и някак си тия горни изречения имат нещо общо.

Моля те - отклони се от темата ако трябва, но ги навържи нещата как ги виждаш примерно специално за обиждането и ядосването и как да сме позитивни като насреща ни са директно някакви шитковци...

Иначе аз какво да ти кажа - това със светлината и тъмнината и аз съм го мислил и също за фазата и нулата в контакта - активното е силно, пасивното само чака и няма нищо в него... а понякога трябва да поразрушиш за да съградиш, но то пак е активно рушене, не е пасивно някак си ....

Пиши като сега ти е дошла музата, до утре може да го няма това, което ти е на ума, аз като се сетя нещо си го записвам - запиши си твоето тук сега, ако може, благодаря ти!
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

23932545.jpg
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Аlf, ще отговоря на въпроса ти за обиждането и ядосването. Въпреки че е твърде банално – наистина няма нищо случайно. Всички сме забелязали как има някои хора, които ги малтретират, да кажем, още от училище. Но това не спира с училището, защото един такъв човек си ‘организира’ тази линия на поведение спрямо него, където и да се появи. Не че го прави съзнателно, просто излъчва нещо. И то е безсилие. Дълго време се чудех аз и ето сега го знам – където вътре има безсилие, отвън се появява насилието. За да бъде отчетено, извадено на бял свят и преодоляно, преработено. Безсилието се ражда и поддържа много лесно. Достатъчно е на едно дете да му се повтаря едно известно време, че не се справя в еди-какво си, че не трябва сега да плаче, защото еди-какво си, че я да видим Пешо колко е готин и смел, а не като теб, а Пенка е къде-къде по-красива и ето го т.нар.смотаняк.
Има и друг момент. Тези, както ти ги наричаш, шитковци. Те са същите, само че са приели агресивната реакция срещу безсилието в себе си. Агресията е проява на страх. Ако в нас няма безсилие, дори и да имаме такива случки – на атаки, спокойствието вътре ще се превърне в стена, която ни пази. Има една идея, която много ми допада – да ни боли, без да изпитваме болка. По същия начин можем да изпитаме гняв, ако ни обидят, но той да е градивен, да не ни отнася със силата си, да не ни превръща в свои инструменти, а ние да преобразуваме гнева в повод да погледнем в себе си и да си кажем например – ‘Ето сега няма да се чувствам по-малък, нищожен, неспособен и т.н.’.Т.е. се сблъскват двама безсилни (смотаняка и агресора), за да се учат от сблъсъка. Между ученето и себеосъзнаването поставям знак на равенство.
Дадох примери, които показват крайни варианти на насилието и безсилието. В ежедневието на всеки се случва да бъде нападнат. А това е просто борба за енергия, защото без нея практически няма как да ни има. Отделно креативността изисква определено ниво на енергия. В този ред на мисли позитивния подход е възможен, само ако има наличие на достатъчно такава. Там, където има недостиг, където се гледа негативно на нещата е много трудно да се види другата страна на монетата, друг вариант на света и друг вариант на себе си. Колкото и смело да звучи – неприятните случки ще стават все по-малко, колкото по-приятно се държим със себе си. Ако ние се оценим, ще има кой да ни оцени; ако не се критикуваме остро, няма да получаваме грозна критика; ако се шадим и се уважаваме, ще ни уважават… Разбирането, че отношението на някого към нас идва само, за да коригираме себе си, само за да направим още една крачка по пътя към най-доброто, на което сме способни, дава спокойствие. И нереагирането на грубостта с грубост не е слабост, а именно е силата ни, че не са успели да ни въвлекат в една жалка борба за малко (или много) енергия. Странно, че такива неприятни хора се преобразяват при този подход и намират друг човек, на който да си го изкарат. Казвам го от собствен опит. На мен ми харесва това, че всеки шут отзад е крачка напред.
Сещам се за една латинска сентенция сега – ‘Нищо не съхне по-бързо от сълза’. Ключовият момент е да не се отдадем на негативната емоция. В началото е трудно, но след няколко опита, пробивът е порочния кръг може да се забележи. Затова да оставяме сълзите да отминават бързо, ако сме си допуснали, и да акцентираме върху това кои искаме да сме. И да не се получава така, че да си направим океан от сълзи, в който направо да се удавим.
Та такива работи.

‘Мерси за топлите думи. Ще се радвам ако драснеш нещо, най-малкото защото си се занимавал професионално, нещо в този стил.’ - каза Blinky и аз си уточних пола.
 
Последно редактирано:
От: Защо трябва да съм позитивен?

Благодаря, lakshmi!

Имаше нещо друго снощи, което просто ми мина покрай ума и не можах да го задържа, само ми гъдилна ума, че нещо щях да открия, да разбера покрай твоите мисли, но ще видим, то като стане така, след време отново изплува идеята и другия път ще я хвана да се надяваме. Мен ми е интересно как да съм позитивен с някой, който ми е негативен насреща, в чисто практичен план е интересно и трудно. Понякога подминавам, игнорвам и т.н, но това не е решение винаги, и даже май никога.

Снощи гледах Никита и там понякога има доста яки реплики, а на оригинален английски са още по яки, та там казаха снощи:
"Ако искаш мир, не говориш с приятели, говориш с врагове"

В библията пише нещо интересно също, цитирам по памет:
"Не говори на безумния според безумието му да не станеш като него.
Говори на безумния според безумието му да не би да се има мъдър в собствените си очи"

Много е интересно всичко свързано с хората...
 
Последно редактирано:
От: Защо трябва да съм позитивен?

Два различни пътя, водещи до една цел :) .
Просто единият те прави по-привлекателен в очите на обществото. Понеже в общия случай зависиш от него. Но това почти всеки го може. Предизвикателството е да минеш без одобрението на околните.

В по-лесносмилаем вид трябва да е нещо такова:

[video=youtube;NSm58T2V0UU]http://www.youtube.com/watch?v=NSm58T2V0UU[/video]
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Ще очаквам да споделиш онова, което ще откриеш, когато го откриеш, Alf :).
Да, трудно е в чисто практически план да реагираме спокойно на насочено към нас неприятно поведение, защото това е нещо, което се възпитава в нас. Учат ни да ходим първо, после да пишем и четем и на какво ли още не, но невидимите умения, от които ще се нуждаем в живота, някак се пропускат. И, затова, в последствие или ги учим сами, или я караме така. И на мен ми се иска да има някаква рецепта, която да действа мигновено и веднъж завинаги. Но ние трябва да се научим да сме спокойни, да се доверяваме на себе си, да отстояваме себе си, да си признаваме грешките, да слушаме вътрешния си глас, да не зависим фатално от мнението на околните, да не се спираме в самообучението си и още куп такива неща. И това не става от днес за утре, но с разбиране и работа над себе си се постига.
Бих перифразирала - ако искаш мир, говориш с врага в теб :), но ето, че сега ще мина на още по-друга тема...
Поздрави :)
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Интересна тема.Наистина когато човек мисли позитивно,се чувства по-добре.Лично на мен обаче не всеки път ми се получава позитивното мислене.
 
Re: От: Защо трябва да съм позитивен?

studentbg каза:
Интересна тема.Наистина когато човек мисли позитивно,се чувства по-добре.Лично на мен обаче не всеки път ми се получава позитивното мислене.
Увеличете...
Да, много правилно. Човек като мисли позитивно, винаги гледа как нещата ще се случат и вярва, че това пред него (целите и мечтите) е близо, винаги се случват чудеса. Не го казвам, за да звуча като някакъв ш*бан разказвач на приказки, а защото е така и го наблюдавам всеки ден, както с мен, така и с останалите около мен с такава настройка.

Вярвам, че със всеки е така. Просто ставайки рано-рано мислейки позитивно и т.н. ще му се получи доста по-добре, ставайки с някаква негативна нагласа. Така е настроен света, позитивното привлича позитивно. И обратното - негативното -> негативно.

Както каза колегата, не винаги си UP, но за сметка на това може и леко да го прикриеш или да не се отдаваш на 100% на черни мисли. И винаги гледате позитивно, ставайки въпрос за бъдещето, защото ако е обратното, ще започне и да ви се струва тъпо да си мислиш за другия ден. А това е леко депресиращо. Имал съм и слаби и силни момента, но никога не съм бил черноглед и негативно настроен, даже и ми се струпа всичко. Или се опитвам да не го показвам, защото никой не иска да има нещо общо с негативно настроен човек. Вярвам, че сме единодушни по този въпрос.
 
От: Защо трябва да съм позитивен?

Днес ми се падна едно късметче и реших, че е точно по темата:
"Един оптимист може да види светлина и там, където я няма. Но защо песимистът винаги тича да я гаси?"
/Мишел Дьо Сен Пиер/
Пожелавам на всички да гледат малко по- позитивно на нещата, а понякога дори да виждат светлина там, където я няма!
 
Трябва да си влезнал или регистриран, за да отговориш тук.

Горе