От: За бездомните кучета - има ли решение този проблем?
На зло куче - зъл прът, на безхаберен чиновник - също
Има една истина - който и да седне на най-високия стол на „Московска" 33, два проблема на столичния мегаполис ще продължат да тровят нервите на неговите избиратели - дупките и кучетата.
Защото за едни това са сериозни дефекти в управлението на града, но за други доходен бизнес. Защото и в двата случая през тях изтичат стотици хиляди от данъците на софиянци.
Че кучетата и дупките са неизтребими показа дори кметският мандат на решителя на всички земни и неземни проблеми Бойко Борисов...
За кучешката сага на столичния град обикновено се сещаме при поредната трагедия след среща на подивелите четириноги и техния най-добър приятел човека. През останалото време през спешните кабинети минават стотици оставащи анонимни нахапани.
Общинари и екоравновесци обаче чинно отчитат колко кучета са заловени, кастрирани, социализирани (?) и върнати на улицата.
Природозащитници - за които правата на помиярите явно са по-висша ценност от правата на децата - се упражняват по темата за хуманното отношение към животинския вид Canis lupus familiaris в градска среда.
Което в техните очи се изразява в „грижа" за безстопанствените безпородни твари: редовно изсипване на купища помия, кокали и други кулинарни екстри до кофи и по квартални градинки, строеж на „защитени жилища" за любимците по входове на блокове, край огради на училища и детски градинки и прочие кучеугодни жестове.
И кански реват, когато някой спомене народната мъдрост: на зло куче - зъл прът.
В същото време:
„Екоравновесие" гълта парите на данъкоплатеца.
Кучелюбиви НПО прибират едни пари по едни програми, „осиновяват" по стотина екземпляра и им връщат загубената свобода на улицата.
Истинските нормални любители на тези прекрасни животни си ги държат по домовете, полагат грижи за тях, плащат им данъка, събират им изпражненията по парковете.
Децата заобикалят на метри глутниците на път за училище. Майки се страхуват да пуснат отрочетата си на минираните от кучешки фъшкии пясъчници.
Държавата всяка година дава хиляди за животоспасяващи операции на пострадали от агресивни животни.
А уличните псета - защитени от общинско и държавно безхаберие и криворазбран хуманизъм (идва от човек, а не от куче, между другото) - си лаят и хапят.
Защото годините безплодни опити да се намери решение на проблема се оказват ялови като кастрирана кучка. Безконечното ловене и кастриране не само не намали популацията на бездомните четириноги в София и инцидентите с нейните представители, но като че ли доведе до ескалация.
Защото - както е видно - кучетата изобщо не гледат на човека като на обект на сексуални желания, а по-скоро като на част от хранителната верига. В която, за жалост, те са по-висшия представител. Защото - нищо не е изключено - за запазване на финансовото, а не екоравновесие, някои екземпляри се връщат на улицата, без да се лишат от половата си мощ и продължават да се плодят. За да може отново и отново да бъдат ловени и обработвани.
И някой ги преразпределя в друг животински вид: дойна крава. Всъщност най-смехотворното твърдение е, че на улицата се връщат само „социализирани" екземпляри. Висша форма на удоволствие от общуването е да те яде социализиран помияр!
Може би е крайно време за една радикална промяна в законодателството за защита на животните. Така че едновременно със закрилата на техните права, да се гарантира и мирното им съвместно съществуване с човешкия вид. Сиреч - който иска куче: да си го гледа в къщи при спазване на съответните правила.
Всички останали свободно ловуващи индидивиди да се приберат от улиците и ако в определен срок не бъдат потърсени от собственик - ако са загубени, или осиновител (не от гореспоменатите) - да се евтаназират.
Звучи като: няма куче - няма проблем? Нека обичащите кучета и безразличните към хората го обяснят на проф. Ботьо Тачков и на останалите, усетили върху себе си любовта на най-добрия си социализиран приятел.
И още, наред с популацията на уличните помияри в столицата, е крайно време да се намали драстично чиновническата такава. Защото докато гнойните язви на София са щедра хранилка за кохорта предприемчиви служители на заплата - средства за тяхното лекуване няма да се търсят. Че кой има интерес са си подритва паничката.
Дотогава можем да се замислим, дали на герба на града ни да не сложим една дупка и преформулираме девиза: „Расте и не изчезва".
И дали да не сменим совата от ръката на статуята на Света София в центъра с легнал в краката й пес - порода неизвестна.
:clap: :clap:
:clap:
