От: За и против Софтуерния университет (петъчната раздумка)
Не знам каква е тая мания, че нещо съм против някого, или против технология. Чак на ЛС ме подкараха.
Не ми пречат, бе хора. Просто споменавам факти, не виждам какво лошо има. С това си вадя хлаба, сега лелята като иска да си вади заключения от себеподобните от фризьорския салон - пак няма лошо. Няма аз да ходя на тия курсове. Само да не ми се кара, че съм много стеснителен и ме е страх от дебели лели също така :mrgreen: "Ама много моля Ви, мадам, много ма а срам!"
Образованието (класическо вишо) само по себе си е трижди по-голям шит, защото губи 5 години, при близки до нулата практически познания като резултат. А ме сгънаха с висша математика, дето грам не помня от нея, не ми и трябва!
Софтуерният Университет си има и Фейсбук страница и там има доста въпроси, някои сравнително наивни и доста забавни - една мацка примерно си внушила, че лекциите и упражненията ще ги предават на живо в интернет. :lol:
И никой не й отговаря, че се заблуждава.
Сетих се за харесванията във Фейсбук, а и не само там. Всъщност те се пренесоха и в реалния живот. Това ме плаши най-много! Говоря за новия тип убедителност - да докажеш мнозинство! Написваш пълна глупост, но събираш 20 плюса, харесвания, лайквания, зеленички или вдигнати ръчички и вече мнението ти има огромна тежест и останалите се съобразяват с теб! :lol: В реалния живот може да си прочел една книга и да имаш повече гънки на задника отколкото в мозъка, но ако на
твоята най-дълга и гениална фраза "Ко?" 50 души изпаднали в захлас скандират "Мишо, Мишо, Мишоо..." (името ти) вече си незаобиколим фактор, както обича да казва един партиен лидер. Стигайки до политиката и там всичко е броене и мерене -
рейтинги, хора на митинги, социологически прогнози.....! С две думи - важно е количеството! То присъства задължително в отношенията между хората - голямата заплата, преливащите банкови сметки, неизброимите имоти са все доказателство за
отлично справяне в живота. А къде остана качеството? Ами, че то си е комунистическа отживелица! Нали така? Имаше тогава едни лозунги, но аз не ги помня, защото нямаше Фейсбук да си ги лайкна на стената.