Вискяр Градинаров
Well-Known Member
Попаднаха ми интересни мисли за шоколада, щастието и начина на живот:
ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД
Купувах швейцарски шоколад за сина си, от Австрия, понеже в самата Швейцария същият бе по-скъп. Свършвах набързо работата си в Швейцария и бързах да изчезна от там, защото всеки миг престой зад граница е свързан с харч, а не исках да си пилея парите напразно. Бързах за Австрия, където в околностите на Инсбрурк, имаш невероятно голям магазин с играчки, от където купувах поредната играчка, с която да зарадвам сина си.
Аз самият бях израснал в строй, наречен социализъм, в който всичко бе планово. Беше ми смешно, като се сетя, че са се правели сметки - колко чифта обувки да се произведат на глава от населението, за да не ходи народът ни бос. Тогава на пазара у нас имаше глад, тоест - пазарът не беше пренаситен със стоки откъм обем, а още по-малко пък откъм асортимент.
Моите швейцарски партньори ми предложиха да внасям в България швейцарски шоколад. В първия момент реших, че е шега. Бях твърде внимателен и резервиран към всичко, което ми казваха и се стремях да проверявам всичко: първо, защото идвах от един свят на илюзии, в който лъжата и заблудата бяха нещо нормално и второ, защото при освобождаването на пазара у нас, никой не знаеше кое колко струва. Въобще, бяхме страната на илюзиите и чудесата!
С голямо уважение и с отворено сърце, попитах за цената. Бях изумен когато я чух! Те ми предлагаха шоколад на цена много по-ниска от тази в Австрия и от тази, на българския шоколад в България. Естествен за мен въпрос бе, защо тогава в Швейцария шоколадът по магазините е толкова скъп, а в чужбина сте готови да го продавате на безценица!? Колкото и отворен да бях, за всичко което виждах и което се случваше около мен в този нов свят, неочаквано за всички отворил врати и пред нас, това ми дойде в повече.
Обясниха ми, че щом е тяхно производство - трябва да бъде ценено, а човек плаща скъпо за това което цени. Приех го, защото бях задавал вече въпроса: защо купуват ябълки от магазина, когато в кварталните градинки, прекрасни ябълки лежаха в тревата, а никой не ги бере и ще изгният там. Отговорът бе, че трябва децата да видят какво ражда тяхната земя, за да я обичат, и пазят чиста. По същата причина се гледаха коза и овца, в едно малко междублоково пространство, но вече бях претръпнал и не задавах повече ненужни въпроси. Не си мислете, че имаше човек от общината, който да ги храни и да им чисти, децата ги хранеха и всички им чистеха с усмивка на уста.
Второто обяснение обаче, ме разби. Шоколадът давал НЕЗАСЛУЖЕНА сладост и задоволство на децата, те се чувствали щастливи, без да са направили нещо за това в действителност!!!
Чудех се, какво лошо има в това, да направиш някого щастлив и то само като му купиш един шоколад??? А още повече, когато това е твоят син ( по онова време, дъщеря ми бе в режим на изчакване и само името й се знаеше, но за пола още се гадаеше)???
Отговорът бе, че ако научиш някого, още от дете да бъде щастлив, без да е направил нищо в материалния свят, то ти го приучваш да приема илюзиите и заблудите като нещо нормално и после цял живот той ще седи в забвение и в очакване да му се случат „прекрасни неща“.
Тогава , започнах вече по съвсем друг начин да се виждам от страни, като си спомних как мъкнех пълна чанта с шоколадови зайчета и шоколадови яйца с различни размери и окраски, с цел да зарадвам сина си.
Не вкарах швейцарски шоколад в България, не за да не лъжа целокупния български народ за цената, а просто защото имах съвсем други планове за живота си, свързани с влечението ми към техниката.
Сега, много често, когато попитам хората, които ме търсят за помощ, какво искат да разберат за себе си, те ми отговарят: искам да знам кой съм и каква е моята пътека, мисията ми в живота...
В живота, всеки има своя роля и своя пътека. Всеки трябва да върви, следвайки желанията си в посока, в която да решава проблемите си, защото видите ли какво ни учат швейцарците - на тази пътека се намират "шоколадите" ви, които ще ви накарат да се почувствате истински щастливи. В края на живота, когато сте легнали на предсмъртния си одър, погледнете назад във времето и мислено пробягате пътя, по който сте изминали, не изядения шоколад и омаята от състоянието, което сте получили от него и сте нарекли щастие, ще ви топли, а делата, останали зад вас. Помощта и любовта, които сте получили и с които сте дарили другите.
Колко много шоколад се яде у нас, и то не толкова от децата, колкото от непораснали във времето възрастни хора.... Колко много „учители“ има, които предлагат прекрасни изживявания, извисяване, достъп до акашови записи, късане на ангелски пера и какви ли не архангели, които да ви спасят и помогнат да сте щастливи в този "така объркан и ненужен материален свят".....
Даже програми има, с които да проверите, какъв ще бъде вашият следващ живот и къде, и в какво ще се преродите...
А отговорът е тук и сега, и е прост, но не толкова (колкото им се иска на наивниците тръгнали в тая посока), че да го кажеш и хората да го разберат и приемат, да разтъркат очи и да се върнат в семействата си и да се погрижат за партньора и децата си, да помогнат на родителите си и да ги разберат. Само тогава, едиин ден ще се зарадват на на смъртния одър, получавайки уважението и признанието на своите деца.
Аз спрях да купувам шоколад за моите деца. Когато се върнех от поредното пътуване из странство и хвърлех пътната си чанта в коридора, за да се събуя, дъщеря ми ми увисваше на врата, а главата на моя син, още дълго бе в торбата... Разбрах истината за ценностите на света и предпочетох да се радваме един на друг, а не на шоколади, телефони и други дрънкалки, и най-вече на незаслужени награди.
Благодаря на Бога за този урок, който ме накара да променя разбирането си за смисъла на живота и ми помогна да възпитам у себе си и в моите деца, уважение към истинските ценности. Дай Боже и внуци всекиму.
За останалите, които са нямали осъзнати родители, които да са им предали директно ценностите на живота и за тези, които са останали още в очакване да дойде дядо Мраз, в магазините е пълно с шоколад и света е пълен със заблуди, секти и наркопласьори, които обещават спасение и избавление от този „гаден, тежък и труден“ материален свят.
На вас родители ще кажа: колкото по-рано се погрижите да запознаете децата си с истинските, простички радости в живота и ги дарявате с вашата любов, а не с играчки и шоколади, толкова по-бързо ще израснат и ще станат силни и независими от илюзиите, на които се подчинават хората и ще станат пълноценни, любящи, зрели и можещи и няма да търсят спасение и опрощение, а реализация и просперитет в живота.
В. Ковачганев
ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД
Купувах швейцарски шоколад за сина си, от Австрия, понеже в самата Швейцария същият бе по-скъп. Свършвах набързо работата си в Швейцария и бързах да изчезна от там, защото всеки миг престой зад граница е свързан с харч, а не исках да си пилея парите напразно. Бързах за Австрия, където в околностите на Инсбрурк, имаш невероятно голям магазин с играчки, от където купувах поредната играчка, с която да зарадвам сина си.
Аз самият бях израснал в строй, наречен социализъм, в който всичко бе планово. Беше ми смешно, като се сетя, че са се правели сметки - колко чифта обувки да се произведат на глава от населението, за да не ходи народът ни бос. Тогава на пазара у нас имаше глад, тоест - пазарът не беше пренаситен със стоки откъм обем, а още по-малко пък откъм асортимент.
Моите швейцарски партньори ми предложиха да внасям в България швейцарски шоколад. В първия момент реших, че е шега. Бях твърде внимателен и резервиран към всичко, което ми казваха и се стремях да проверявам всичко: първо, защото идвах от един свят на илюзии, в който лъжата и заблудата бяха нещо нормално и второ, защото при освобождаването на пазара у нас, никой не знаеше кое колко струва. Въобще, бяхме страната на илюзиите и чудесата!
С голямо уважение и с отворено сърце, попитах за цената. Бях изумен когато я чух! Те ми предлагаха шоколад на цена много по-ниска от тази в Австрия и от тази, на българския шоколад в България. Естествен за мен въпрос бе, защо тогава в Швейцария шоколадът по магазините е толкова скъп, а в чужбина сте готови да го продавате на безценица!? Колкото и отворен да бях, за всичко което виждах и което се случваше около мен в този нов свят, неочаквано за всички отворил врати и пред нас, това ми дойде в повече.
Обясниха ми, че щом е тяхно производство - трябва да бъде ценено, а човек плаща скъпо за това което цени. Приех го, защото бях задавал вече въпроса: защо купуват ябълки от магазина, когато в кварталните градинки, прекрасни ябълки лежаха в тревата, а никой не ги бере и ще изгният там. Отговорът бе, че трябва децата да видят какво ражда тяхната земя, за да я обичат, и пазят чиста. По същата причина се гледаха коза и овца, в едно малко междублоково пространство, но вече бях претръпнал и не задавах повече ненужни въпроси. Не си мислете, че имаше човек от общината, който да ги храни и да им чисти, децата ги хранеха и всички им чистеха с усмивка на уста.
Второто обяснение обаче, ме разби. Шоколадът давал НЕЗАСЛУЖЕНА сладост и задоволство на децата, те се чувствали щастливи, без да са направили нещо за това в действителност!!!
Чудех се, какво лошо има в това, да направиш някого щастлив и то само като му купиш един шоколад??? А още повече, когато това е твоят син ( по онова време, дъщеря ми бе в режим на изчакване и само името й се знаеше, но за пола още се гадаеше)???
Отговорът бе, че ако научиш някого, още от дете да бъде щастлив, без да е направил нищо в материалния свят, то ти го приучваш да приема илюзиите и заблудите като нещо нормално и после цял живот той ще седи в забвение и в очакване да му се случат „прекрасни неща“.
Тогава , започнах вече по съвсем друг начин да се виждам от страни, като си спомних как мъкнех пълна чанта с шоколадови зайчета и шоколадови яйца с различни размери и окраски, с цел да зарадвам сина си.
Не вкарах швейцарски шоколад в България, не за да не лъжа целокупния български народ за цената, а просто защото имах съвсем други планове за живота си, свързани с влечението ми към техниката.
Сега, много често, когато попитам хората, които ме търсят за помощ, какво искат да разберат за себе си, те ми отговарят: искам да знам кой съм и каква е моята пътека, мисията ми в живота...
В живота, всеки има своя роля и своя пътека. Всеки трябва да върви, следвайки желанията си в посока, в която да решава проблемите си, защото видите ли какво ни учат швейцарците - на тази пътека се намират "шоколадите" ви, които ще ви накарат да се почувствате истински щастливи. В края на живота, когато сте легнали на предсмъртния си одър, погледнете назад във времето и мислено пробягате пътя, по който сте изминали, не изядения шоколад и омаята от състоянието, което сте получили от него и сте нарекли щастие, ще ви топли, а делата, останали зад вас. Помощта и любовта, които сте получили и с които сте дарили другите.
Колко много шоколад се яде у нас, и то не толкова от децата, колкото от непораснали във времето възрастни хора.... Колко много „учители“ има, които предлагат прекрасни изживявания, извисяване, достъп до акашови записи, късане на ангелски пера и какви ли не архангели, които да ви спасят и помогнат да сте щастливи в този "така объркан и ненужен материален свят".....
Даже програми има, с които да проверите, какъв ще бъде вашият следващ живот и къде, и в какво ще се преродите...
А отговорът е тук и сега, и е прост, но не толкова (колкото им се иска на наивниците тръгнали в тая посока), че да го кажеш и хората да го разберат и приемат, да разтъркат очи и да се върнат в семействата си и да се погрижат за партньора и децата си, да помогнат на родителите си и да ги разберат. Само тогава, едиин ден ще се зарадват на на смъртния одър, получавайки уважението и признанието на своите деца.
Аз спрях да купувам шоколад за моите деца. Когато се върнех от поредното пътуване из странство и хвърлех пътната си чанта в коридора, за да се събуя, дъщеря ми ми увисваше на врата, а главата на моя син, още дълго бе в торбата... Разбрах истината за ценностите на света и предпочетох да се радваме един на друг, а не на шоколади, телефони и други дрънкалки, и най-вече на незаслужени награди.
Благодаря на Бога за този урок, който ме накара да променя разбирането си за смисъла на живота и ми помогна да възпитам у себе си и в моите деца, уважение към истинските ценности. Дай Боже и внуци всекиму.
За останалите, които са нямали осъзнати родители, които да са им предали директно ценностите на живота и за тези, които са останали още в очакване да дойде дядо Мраз, в магазините е пълно с шоколад и света е пълен със заблуди, секти и наркопласьори, които обещават спасение и избавление от този „гаден, тежък и труден“ материален свят.
На вас родители ще кажа: колкото по-рано се погрижите да запознаете децата си с истинските, простички радости в живота и ги дарявате с вашата любов, а не с играчки и шоколади, толкова по-бързо ще израснат и ще станат силни и независими от илюзиите, на които се подчинават хората и ще станат пълноценни, любящи, зрели и можещи и няма да търсят спасение и опрощение, а реализация и просперитет в живота.
В. Ковачганев
