Аз мисля, че по различен начин гледате на нещата. Едните възприемат закупуването на жилище, дори и с полуинвестиционна цел и за отдаване под наем като нещо, почти еквивалентно на това да си държиш парите в банката и все пак с по-висока доходност. В случая наемът почти покрива вноските по кредита, а при ликвидиране на жилището (продажба), пак ще излезе на плюс, колкото и да паднат цените. В банката няма смисъл да държиш пари, ако търсиш инвестиция и доходност, а не сигурност, защото като се сметне инфлацията и удръжките за управление на парите, лихвеният процент, даван от банките не покрива тази сума. Когато се гледа на придобиването на НИ като крайна цел, а не като средство, то тогава той е още по-нисколиквиден и с по-ниска доходност. Има разлика между това да се занимаваш основно с тази дейност и действително да инвестираш по-големи суми в НИ, да следиш пазара и да ги придобиваш и да се разделяш лесно с тях, сравнено със закупуването на единични жилищни имоти с намерение на по-дългосрочно притежание.
Реално погледнато, ако действително искаш да инвестираш в НИ или трябва да се занимаваш само с това, или трябва да дадеш на човек, който се занимава само с това, да ги управлява.
Както и инвестиции в по-бързоликвидни активи. Те са с по-висока доходност, но и по-рискови. С уговорката, че доста наизуст говоря, защото не разбирам от акции и ценни книжа, но пак не става да се занимаваш с подобни инвестиции между другото. Или трябва само с този вид дейност да се занимаваш, че да я познаваш и по-сериозни суми да инвестираш, или трябва да упълномощиш някой, който се занимава основно с това.
