Темата засегна много аспекти на положението в България и става широкообхватна.
Има само едно нещо което може да обедини всички тези аспекти на сегашното положение и насоките за развитие, а именно: НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА или Национална стратегия. Доктрината е програма включваща в себе си цели и начини за постигането им около които цялата нация се обединява, политици, военни, учени и цялото население. Ако хвърлим поглед върху историята на развитите държави, то ние ще видим че те имат една ясна национална доктрина и са последователни при постигането му. Германия - Възстановяване на държавността и цялоста на нацията чрез ускорено икономическо развитие. Англия - максимално запазване на световното си влияние и максимално извличане на ползи. САЩ – Превръщането им в световна икономическа сила и произтичащото от това световно влияние. СССР – възстановяване на империята и развитие на промишлеността чрез използване на големите и ресурси. Русия – запазване на постигнатото от СССР, продължаване на развитието и оптимално използване на природните ресурси в полза на нацията. Турция – омиротворяване и осъвременяване на нацията.
Националната доктрина на България след освобождението е било постигане на пълна независимост и обединяване на всички Български земи, посредством силна армия и икономика. До голяма степен България постига тези цели с цената от участието си в няколко балкански и две световни войни. Въпреки войните икономиката на страната остава стабилна и в някои периоди със завидни темпове на развитие, като съседните ни държави като Рунъния, Гърция, Турция ни дишат праха. След комунистическия преврат от 1944 г. националната ни доктрина се размива и се диктува от СССР. Общо взето се лутаме между индустриална държава чрез развитие на тежка металургия и химическа промишленост или индустриално-аграрна страна с превес на аграрния сектор, общо взето ала-бала. След 1990 г. ние имаме само една цел: да станем демократична страна и да се присъединим към семейството на белите държави в света. Е добре може да се каже че тази цел е постигната до някъде, нещата в държавата зависят от клоунадата в народното събрание и сме членки във водещите световни организации ЕС и НАТО за добро или лошо. Та се пита в задачата: ами сега накъде, какви са ни следващите цели и как ще ги постигнем. Вместо да се джафкаме, трябва да се обединим около едни взаимно изгодни цели за развитие. Развитието е определящо за благоденствието на нацията а не някакви препирни.