Cassiopeia
Active Member
От: Идея - Нов новинарски сайт
Ключовата дума е "обективност", според мен. Не може да има само бяло или само черно.
В единия случай (с лошите "новини") просто си мислиш"какъв късметлия съм!", при възможност имаш желание и да помогнеш, но не загубваш връзка с реалността.
В другия (с добрите новини) си мислиш"браво!ех защо на мен не ми се случи или не успявам така?", но не е задължително да си мотивиран да създаваш "добрите новини".
Накрая се оказва, че именно контраста и това че заради лошите оценяш добрите, както няма как да си без сянка е ефекта и от "черното".
За това, каквито и да са новините, ако има обективност без да се залита в крайности, хората ще са хем информирани, хем ще могат да си създадат собствено мнение какво се случва.
Много хубав пример са събитията в Украйна например. Не може просто да ги прескачаш и да не ги забелязваш. Не може да не си шокиран от невинните жертви.
Но емоцията, която се провокира и това желание за справедливост и да се търси начин това да не се случва никога и никъде, ни прави мислещи и способни да въздействаме макар и косвено на собствения си живот.
Другото е ... малко лично, но когато преди време една близка почина при трето раждане, аз го приех и преживях като повече от лоша "новина". Беше част от този живот, който живеем всички. И дори да ослепеем и оглушеем пак нещастието на нещастните няма да стане по-малко и поносимо.
Ключовата дума е "обективност", според мен. Не може да има само бяло или само черно.
В единия случай (с лошите "новини") просто си мислиш"какъв късметлия съм!", при възможност имаш желание и да помогнеш, но не загубваш връзка с реалността.
В другия (с добрите новини) си мислиш"браво!ех защо на мен не ми се случи или не успявам така?", но не е задължително да си мотивиран да създаваш "добрите новини".
Накрая се оказва, че именно контраста и това че заради лошите оценяш добрите, както няма как да си без сянка е ефекта и от "черното".
За това, каквито и да са новините, ако има обективност без да се залита в крайности, хората ще са хем информирани, хем ще могат да си създадат собствено мнение какво се случва.
Много хубав пример са събитията в Украйна например. Не може просто да ги прескачаш и да не ги забелязваш. Не може да не си шокиран от невинните жертви.
Но емоцията, която се провокира и това желание за справедливост и да се търси начин това да не се случва никога и никъде, ни прави мислещи и способни да въздействаме макар и косвено на собствения си живот.
Другото е ... малко лично, но когато преди време една близка почина при трето раждане, аз го приех и преживях като повече от лоша "новина". Беше част от този живот, който живеем всички. И дори да ослепеем и оглушеем пак нещастието на нещастните няма да стане по-малко и поносимо.