Извинявайте, колеги, и колежки!

От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Интересно, когато помагаш и разбираш не си нагъл, а когато споделиш си нагъл. Малко странно изказване, ама то с къвто се събереш такъв ставаш.

За последен път коментирам въпроса. Приеми, че и аз съм искала да "споделя" мнението си.

Така ми помагаше и ме разбираше, че щях да лудна. Имах спешна работа, с включен скайп за нещо важно, ти беше съвсем наясно, че съм заета, и влизаше да се оплакваш за едно и също, за над 50-и пореден път. Многократно. Без да се съобразяваш, дори когато и аз реших да споделя, че не мога отново да те слушам, понеже и аз имам еди-какви си проблеми и съм заета. Единственото, което постигнах, е да се нацупиш, че много съм се променила, щом не мога да слушам многочасовото ти ежедневно оплаквачество. Явно това мрънкане, сигурна съм, че не съм единствената, на която си се оплаквал многократно, не знам откога датира проблемът, но на мен горе-долу 2 месеца се оплаква и те изслушвах безропотно. Да речем, че си "споделил" грубо около 500 пъти за проблемчетата си с разни хора. Помогна ли ти? Очевидно не, щом стигна дотам, че да привличаш внимание с приказки за самоубийство.

Оправи се, дръж се нормално и тогава пак ще говорим.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Тук някаква драма тече ... :evil:

Така е с тези скайпове и форуми. Много се изпедерастиха нещата.

"- Защо са го нарекли "Предменструален синдром"?
- Защото "Луда крава" вече е било заето. "

:twisted:
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

И аз коментирам за последно. Никога не съм отказвал да изслушвам никой или да помагам с каквото мога. Да, така е и не беше приказка а опит, но това е друг въпрос.

За другото, опитвам се.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Уни, времето лекува най-добре и просто трябва да изтърпиш, докато мине ! Най-лесно е по преките пътеки, но е несправедливо към най-близките ти, затова стискай зъби - никой не е казал, че винаги ще е така.
Лиле, хората в тежък период от живота си трябва да споделят, а не да тъпчат всичко в себе си, защото така се лекуват. Това е и целта на психотерапията и процесът е дълъг. Друг е въпроса, че ти не си психотерапевт и не си длъжна да се занимаваш, но пък сме хора и трябва да си помагаме. Разбирам ви и двамата и ми се иска да не се карате - живота е достатъчно гаден и без конфликти между приятели. Извинете,че си позволявам да се намесвам във вашите отношения, но се опитвам да помогна с каквото мога.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

И аз коментирам за последно. Никога не съм отказвал да изслушвам никой или да помагам с каквото мога. Да, така е и не беше приказка а опит, но това е друг въпрос.

За другото, опитвам се.

Мислех да не пиша в тази тема сериозно, защото както забелязваме, си направил грешка и си избрал от кого би могъл да получиш съчувствие и разбиране.
Но тъй като очевидно не си го получил, а напротив, мисля, че би било добре да не оставаш с "горчивия вкус" от случилото се.
Аз ти съчувствам, но повече от това ми е жал за теб. Защото си млад човек. Може би нямаш много близки приятели, брат, сестра, брат`чеди , на които да се довериш, за да стигнеш до там, в отчаянието си да разчиташ на непозната.
На хората като цяло не им пука за теб. На Бог не му пука за теб. Може би единствено на майка ти! ... и на някой случаен беден човечец изпитал какво е да да не намира мястото в света и смисълът на живота си.
Необходимо е за последните две неща, да си зрял човек. Осъзнат и мислещ! Зрелостта и порастването са болезнени.
Сблъскваш се с много хора, които ще държат да ти натякват недостатъците и нито едно дори и малко положително качество. Защо? Защото така тези хора ще си доказват сами на себе си, че са по-добри от теб,а ти се оправяй както можеш.
Но всъщност, всеки човек си има качества. Може да не са много очевидни или прецизно усъвършенствани, но когато е млад основно негово задължение е да се учи и да се стреми да се развива.
Психиатър няма да ти помогне. Ще ти вземе кинтите за няколко сеанса, след което ще ти изпише някакви хапчета и дори ще забрави името ти.
Тук според мен може да ти се помогне безплатно от добронамерени хора, които не са толкова натоварени от техните си неразрешими проблеми и имат елементарно желание да ти напишат две добри думи.
Не отнема много.


В такива моменти е хубаво човек да се обърне единствено към себе си. Навътре. Да си помогне сам. Да разбере от какво има нужда. Какво би го зарадвало или успокоило и просто да го направи. Нещо просто и възможно.
Лесно е да се живее всъщност, но животът е много крехък. Ценете го.
 
Последно редактирано:
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Предлагам тази тема да се приключи. Много сложно стана заради едно извинение. Uni-web реши да се извинява и женските разсъждения го откараха в девета глуха. Човекът си е ок, нищо му няма. Не търсете под вола теле. Силните хора като него минават през трудности и оцеляват, така че в случая психоанализите, заради извинението са напълно излишни и форума няма нужда от това, нито пък uni-web.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Предлагам тази тема да се приключи. Много сложно стана заради едно извинение. Uni-web реши да се извинява и женските разсъждения го откараха в девета глуха. Човекът си е ок, нищо му няма. Не търсете под вола теле. Силните хора като него минават през трудности и оцеляват, така че в случая психоанализите, заради извинението са напълно излишни и форума няма нужда от това, нито пък uni-web.

Аз мисля, че проблемът в тази тема започна от изблиците на някои неособено адекватни кошчета за душевни отпадъци.
Дължат на Уни поне извинение. Ако не редактиране на мнения, които да са в границите на вменяемият тон и атмосфера.
Някакви неудобства и недоволства можеха и могат да си ги обсъдят в по-интимна обстановка, дори и виртуално, а не така публично, използвайки и излагайки един"паднал" човек и неговото достойнство.
Той че ще мине ще мине, но на каква цена и защо по този начин? Не е честно, си мисля, въпреки ... подкованата вече жаба.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Психиатър няма да ти помогне. Ще ти вземе кинтите за няколко сеанса, след което ще ти изпише някакви хапчета и дори ще забрави името ти.
Тук според мен може да ти се помогне безплатно от добронамерени хора, които не са толкова натоварени от техните си неразрешими проблеми и имат елементарно желание да ти напишат две добри думи.
Не отнема много.

Явно съм била в прекалено състояние на афект, та не е станало ясно колко много време и внимание съм отделила и колко повече от две добри думи са се казали. Когато ти му отделиш повече от 60 часа да слушаш все едно и също, като има и моменти, когато имаш "неразрешими проблеми", които трябва да решиш в срок и го казваш в прав текст, че искаш поне да не ти пречат, докато ги решаваш, не да ти помагат... тогава пак си дай мнението. И нямаше да съм бясна, ако поне нещо му беше помогнало това изслушване, споделяне и даване на съвети от много хора, не съм само аз. Но не, дори не счете за нужно да се извини лично на хората, а реши публично тема за мренки да пуска, да привлече още сълзливо съжаление. Очевидно не му помага, понякога като не става "со кротце, со благо", става "со мальце кютек".
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Ба този форум го обърнахте на дързост и красота... Всеки има проблеми, но аз лично никога не бих ги споделял по форуми...
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Бях, решил да не пиша повече в темата, но няма как да го подмина.
1. Никой не е насочил темата към теб.
2. Извиних се няколкократно, ако не си го прочела не е моя вината.
3. Никой колега или колежка не съм карал насила да ме слуша или изслушва.
4. Държал съм се със теб като приятел и винаги когато съм можел да бъда полезен съм бил, когато е трябвало и аз съм слушал. (Проблема на жените е, че много бързо забравяте).
5. Права си, не трябваше нещата между нас да се изнасят в форума, но какво да се направи така се получи.
6. Не тая лоши чувства, просто изказвам мнение, а истината е такава каквато я представи, а аз ти съобщих с едно изречение, но това няма значение.
Между другото една вечер ми каза: внимавай на кой се доверяваш, дано не съм сбъркал наистина.
Явно съм била в прекалено състояние на афект, та не е станало ясно колко много време и внимание съм отделила и колко повече от две добри думи са се казали. Когато ти му отделиш повече от 60 часа да слушаш все едно и също, като има и моменти, когато имаш "неразрешими проблеми", които трябва да решиш в срок и го казваш в прав текст, че искаш поне да не ти пречат, докато ги решаваш, не да ти помагат... тогава пак си дай мнението. И нямаше да съм бясна, ако поне нещо му беше помогнало това изслушване, споделяне и даване на съвети от много хора, не съм само аз. Но не, дори не счете за нужно да се извини лично на хората, а реши публично тема за мренки да пуска, да привлече още сълзливо съжаление. Очевидно не му помага, понякога като не става "со кротце, со благо", става "со мальце кютек".
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Не знам за кой ли път ще се повторя, но пак ще го направя. Бъдете дискретни, защото хората злоупотребяват с информацията, която имат за вас (по един или друг начин, целенасочено или не).
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Аз също съм на мнение, че човек не трябва да споделя всичко. Забелязвам, че уненцето типично женски похвати използва за удари под пояса чрез намеци. Откровен човек съм, но по-скоро трябва да се притесняваш от себе си - ти какво разправяш, а не аз какво мога да кажа, защото слабо ме вълнува и не си падам по такива истории.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Така, е няма да споря ти си права.
Аз също съм на мнение, че човек не трябва да споделя всичко. Забелязвам, че уненцето типично женски похвати използва за удари под пояса чрез намеци. Откровен човек съм, но по-скоро трябва да се притесняваш от себе си - ти какво разправяш, а не аз какво мога да кажа, защото слабо ме вълнува и не си падам по такива истории.
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

най-добрата психотерапия е работата, така времето минава по-бързо, съответно и болката
ако не ти трябват пари - работи благотворително :roll:
 
От: Извинявайте, колеги, и колежки!

Задал съм благотворителна кампания, търся си компания :D
Ти, като единствен учасник и съответно - победител в конкурса за яйца, трябва да почерпиш ! Кажи, че черпиш и компанията сама ще те немери.
 

Горе