Определено в тукашните домове мисля, че все богати са настанени срещу някакъв наем, такса или са си плащали застраховки, когато са работели.За бедните и нямащи държавата се е погрижила, защото капитализмът не лош, за разлика от социализма!Познавам няколко семейства, които дадоха родител в дом. Всички си отидоха скоропостижно след настаняването, с изключение на един.
Бащата на моя вуйна беше даден в такъв дом, след като ''булката му'' се спомина. Пичът на 80+ си намери нова булка в дома и взе, че се ожени. След като погреба и нея, на свой ред си замина. - Давам като рядък пример за щастлива развръзка в старчески дом.
Като цяло съм твърдо против изхвърлянето на родител в институция, но от друга страна се замислям какво ще правим с баща ми, ако го удари деменцията? Той е много висок и доста едър, а в същото време е македонски сербез. Не виждам как ще мога да го гледам, ако е на легло или (недай боже) започне да агресира, както често се случва при хората с деменция.
Изходът е наемане на човек (в нашия случай ще е по-добре това да е мъж), но като знам каква социална система имаме, намирането ще е доста трудно, а разходите - сериозни. Все пак и за старческите домове се плаща скъпо, а услугата насреща е с нулево качество, така че домашното гледане с помощник си е по-добрия вариант. Поне за хората, които имат достатъчно големи жилища.
явно ти не си попадал на истински тормоз от "старците" понякога ти идва да се хвърлиш сам от 10 етаж и всичко да приключи.Явно привржениците на тази идея никога не са влизали в старчески дом, било то и "луксозен". Не се различават от филмите на ужасите много. Това със щастливите старци е само в рекламите и брошурите.
Тъста 12 години жияя с 3 три инсулта последните 4 на легло. Нито за секунда не е ставало дума да бъде пратен в дом... В домовете хората умират за месеци (коеот си е престъпелние от страна на роднините). При условие, че обградени от семейството си мога да живеят още десетилетие.явно ти не си попадал на истински тормоз от "старците" понякога ти идва да се хвърлиш сам от 10 етаж и всичко да приключи.
може ли да попитам в такъв случай... това да си на легло и само да дишаш живот ли е?Тъста 12 години жияя с 3 три инсулта последните 4 на легло. Нито за секунда не е ставало дума да бъде пратен в дом... В домовете хората умират за месеци (коеот си е престъпелние от страна на роднините). При условие, че обградени от семейството си мога да живеят още десетилетие.
На времето една завеждаща на отделение ми каза.Всеки сам си носи кръста.1200-1500 е платен прием в БГ старчески дом, да се докопаш до безплатен е цяло чудо, ако човека е болен и иска 24ч нон стоп грижи по добре е да се настани в дом, отколкото да се заробиш за близките години, жал не жал това е положението към момента, не може да работиш нон стоп и да се грижиш за болен в къщи
А някои, дори си ги бият, като домашни любимци и ги изпращат далеч от тях, като не могат да се опълчат срещу матриархата в къщи.Що за тема е това? Все едно да пуснеш тема биете ли домашния си любимец. Естествено, че не е нормално, дори не знам има ли нормални хора в здрави семейства, които биха си помислили за такова нещо.
Донякъде съм склонна да се съглася с теб. Има ужасни проклетници, които не заслужават никаква грижа, колкото и жестоко да звучи.явно ти не си попадал на истински тормоз от "старците" понякога ти идва да се хвърлиш сам от 10 етаж и всичко да приключи.
има различни случаи и всеки е сам за себе си. Наистина има родители които не заслужават нито уважение нито грижи от децата и внуците си. Имам личен опит с такива и за това говоря по този начин. Не съм ги пращал в старчески дом , но от години не подържам абсолютно никакъв контакт с тях , само следя в е-gov.bg в родствени връзки дали са живи все още. Мога да напиша цял роман за тях , но не ми се говори за хора които са дори не са виждали внучетата си и ще се задавят в собствената си злоба.Донякъде съм склонна да се съглася с теб. Има ужасни проклетници, които не заслужават никаква грижа, колкото и жестоко да звучи.
В махалата имахме една баба - баси гадния вампир. Разгони всички от къщата и накрая умря в дома си, но сам сама като клошарка. Търкаляща се по пода, омазана с екскременти. Знам го, понеже ходех да я наглеждам по молба на единия ѝ син.
Смрадта беше нечовешка. Все си мисля, че в дом поне от време на време щяха да я почистват. Аз не съм го правила. Хвърлях покупките, правех ѝ чай или кафе и бягах, защото не се дишаше.