Изгонен в старчески дом!

[Vbb]

Така е, случаите са различни и затова не бива да съдим хората. Моя приятелка нае гледачка за баща си, когато деменцията и счупената тазобедрена кост го оставиха безпомощен. Накрая се появи и рака, та се наложи последния месец от живота си да прекара в хоспис, защото човекът се нуждаеше от медицински грижи.
Спомням си как тя плачеше и се обвиняваше, но наистина нямаше възможност да се грижи за него. Вдовица с дете, която трябва да ходи на работа и с малко жилище - абсурд.

Нашите ме изгониха от вкъщи на 18 годишна възраст т.е. 90 година точно по време на промените. Спал съм първия месец по входовете и тогава им бях бесен ... това за мен не бяха в истинския смисъл на думата родители. Сега като се обърна назад се оказва, че съм им благодарен , че са постъпили така защото се научих сам да се справям с живота и гол и бос да ме пуснат на улицата за 2 часа ще се оправя независимо в какви времена живеем. Най ме заболя обаче когато се родиха дъщерите ми - те имат 10 годишна разлика . Те не пожелаха дори да ги видят и да им се зарадват ! Продадоха си апартамента в София и си купиха къща в едно село. Дори не ми казаха за това , а аз сам научих случайно от интернет. Те са хора които не заслужават никакво внимание! Кой каквото прави на себе си го прави!

 

[bgtifo]

Нашите ме изгониха от вкъщи на 18 годишна възраст т.е. 90 година точно по време на промените. Спал съм първия месец по входовете и тогава им бях бесен ... това за мен не бяха в истинския смисъл на думата родители. Сега като се обърна назад се оказва, че съм им благодарен , че са постъпили така защото се научих сам да се справям с живота и гол и бос да ме пуснат на улицата за 2 часа ще се оправя независимо в какви времена живеем. Най ме заболя обаче когато се родиха дъщерите ми - те имат 10 годишна разлика . Те не пожелаха дори да ги видят и да им се зарадват ! Продадоха си апартамента в София и си купиха къща в едно село. Дори не ми казаха за това , а аз сам научих случайно от интернет. Те са хора които не заслужават никакво внимание! Кой каквото прави на себе си го прави!

Колега @VbbAgency ти най-вероятно си по-възрастен от мен, но едно съм научил, и то е, че човек трябва да има яко дупе, за да се справя в живота. За моите скромни 38 години съм се нагледал на "роднини" и да ти кажа не съм очарован. Разбира се, винаги има изключения и всичко зависи от манталитета на човек.

За да не съм офтопик, старческият дом може да бъде правилното решение, ако ножът опре до кокала. В някои случаи това тежко решение трябва да бъде взето. Колкото и да обичаш един човек, е нужно да действаш спрямо обстоятелствата. Може би по-сантиментално настроените форумци няма да се съгласят, но това е моето мнение.

 

[deffnews]

старческият дом може да бъде правилното решение, ако ножът опре до кокала.

Такова решение не може да бъде взето от човек със сърце.

 

[Vbb]

Такова решение не може да бъде взето от човек със сърце.

понякога разума и нервния срив надделява над сърцето

 

[deffnews]

понякога разума и нервния срив надделява над сърцето

Разума и сърцето са неразривна част.

 

[nandibandi]

Такова решение не може да бъде взето от човек със сърце.

Такова обобщение не може да бъде направено от човек, способен да походи малко в чуждите обувки.

 

[Vbb]

Разума и сърцето са неразривна част.

тук си в жестока грешка

 

[nandibandi]

Разума и сърцето са неразривна част.

Напротив, в постоянно противодействие са. Ежеминутно.

 

[dalasweb]

В някои случаи това тежко решение трябва да бъде взето. Колкото и да обичаш един човек, е нужно да действаш спрямо обстоятелствата. Може би по-сантиментално настроените форумци няма да се съгласят, но това е моето мнение.

Да разбирам ли, че ако някой, като малък се е напикавал и плакал по-често от другите, правил е лудории и създавал проблеми на техните, не ги оставял на мира с детски неосъзнати пакости.Бил е непослушен и са се грижили за него в къщи, защото са го обичали, а не са го дали за осиновяване в "Дом майка и дете". Когато това пораснало дете трябва да се погрижи за своя грижовен родител, който се напикава и създава проблеми със старческото дърдорене или деменция.Когато трябва да му се отблагодари той се превръща пак в оня непослушко и го праща в старческия дом.
Естествено при всеки е различно решението и зависещо от културата,опита в живота, съзнанието, чувствата към тях и най-вече от любовта и вниманието , които е получавал от родителите си.Но, не можеш да изгониш тих и непроблемен родител за кеф на жената/мъжа/, или за да се освободи място, или да му вземеш имота.Затова предусетили, че ще се извъртят нещата-някои родители се хващат инато за имота и гонят всички от него.Толкова много различни случаи в някои може да оправдаеш постъпките, в други не.Всеки отговаря за себе си.Ти как би постъпил?Всеки сам познава себе си!
Сигурно сте виждали или са ви питали когато сте били малки - в детските ви игри
-А мами, като остарея ще ме гледаш ли.И детето припка към майка си казвайки-ДА!

 

[bgtifo]

Да разбирам ли, че ако някой, като малък се е напикавал и плакал по-често от другите, правил е лудории и създавал проблеми на техните, не ги оставял на мира с детски неосъзнати пакости.Бил е непослушен и са се грижили за него в къщи, защото са го обичали, а не са го дали за осиновяване в "Дом майка и дете". Когато това пораснало дете трябва да се погриже за своя грижовен родител, който се напикава и създава проблеми със старческото дърдорене или деменция.Когато трябва да му се отблагодари той се превръща пак в оня непослушко и го праща в старческия дом.
Естествено при всеки е различно решението и зависещо от културата,опита в живота, съзнанието, чувствата към тях и най-вече от любовта и вниманието , които е получавал от родителите си.Но, не можеш да изгониш тих и непроблемен родител за кеф на жената/мъжа/, или за да се освободи място, или да му вземеш имота.Затова предусетили, че ще се извъртят нещата-някои родители се хващат инато за имота и гонят всички от него.Толкова много различни случаи в някои може да оправдаеш постъпките, в други не.Всеки отговаря за себе си.Ти как би постъпил?Всеки сам познава себе си!
Сигурно сте виждали или са ви питали когато сте били малки - в детските ви игри-
А мами, като остарея ще ме гледаш ли.И детето припка към майка си казвайки-ДА!

Не ме разбра колега... казах ти всичко зависи от обстоятелствата. Ако има как, аз също бих предпочел да гледам родителя си лично и дори го правя. Въпросът е, че има моменти, в които това не може да стане. Да не говорим, че има хора, които не само не заслужават да ги гледаш, а нещо много повече.

 

[dalasweb]

Не ме разбра колега... казах ти всичко зависи от обстоятелствата. Ако има как, аз също бих предпочел да гледам родителя си лично и дори го правя. Въпросът е, че има моменти, в които това не може да стане. Да не говорим, че има хора, които не само не заслужават да ги гледаш, а нещо много повече.

Прав си! Всеки случай е различен и всеки си е прав за себе си..Има хора, които си го заслужават, но въпреки това не им го правят.Мисля, че колкото "по-близо" живееш с родителите си, децата ти отрасват покрай тях, ти си привързан и не би посмял да го сториш.Когато почнем да се живеем, като немците. които не са обкръжени и не се виждат с деца, внуци.Виждат се през години.Ти от 30-40 години си излязал от там, живееш далеч,създал си семейство и тогава няма да ти прави впечатление дали си е у тях или в старчески дом.

 

[angelovarna]

Поредната философска тема във форума, нямаща общо с предприемачеството (но то и раздела е такъв).
В старчески дом може да постъпи възрастен само ако самият той е съгласен и разпише документите за настаняването му. Ако не желае да е повече там - го освобождават и може да си тръгне. Вече ако е с психически проблеми и има издаден документ, доказващ това, може да бъде приет без неговото съгласие, но пак зависи от какво точно заболяване страда човека.

Всички тука говорят за сила на семейство, традиции и съчувствие, в което няма нищо лошо. Но си представете, че ви се е родило наскоро дете или имате малко дете, което едва сега развива представата си за света. Баба му или дядо му живеят с вас и се влиза във възраст, в която започват редовно да се изпускат сами, да не знаят къде отиват и да се губят. Вие и жена ви работите, детето е на градина - сутрин бързате да заведете детето в градината, да идете на работа. Прибирате се, трябва да вземете детето, то също има нужди и трябва да поиграе навън с други деца, да иде на кино, куклен театър, детски център, тренировка, прибирате се...трябва да се готви, вечеря. Кога ще ви остане време да се погрижите за възрастния си роднина? Затворен и изолиран в дома ви (тъй като ако излезе може да се изгуби, може и да е неподвижен) без да има с кого да каже и дума по-добре ли ще му е?

На нас ни се наложи да оставим възрастен роднина в дом. Таксата си бе солидна. Първо вътре огледахме какви са условията в стаята, която ще се ползва. Роднината беше съгласен, разписа си документите, приеха го. Така вместо да стои сам и да го виждаме веднъж на 2-3 седмици, вече бе по-близо и ходихме по 1-2 пъти седмично. Носихме храна, на него и останалите да се почерпят (както и персонала), приказвахме си. Вече и роднината ни си имаше компания, някакъв социален живот сред хора като него.
Истина е, че в България почти няма домове с нормално качество на услугите, но пък нали тук сме все предприемачи? Ето ви ниша! Вземете някой фалирал хотел, болница или подобно - реставрирайте, модернизирайте сградата. Направете я като СПА комплекс за възрастни, свържете се с туристически агенции, съставете програми всеки месец или на 2-3 да се ходи из България. Не е като да няма хора в страната, които могат да плащат по 2000-4000лв месечно за родител/дядо/баба.

На Запад са го осъзнали отдавна - за да си здрав, трябва да водиш спокоен живот, а не такъв, изпълнен постоянно с грижи и напрежение. Тук затова и продължителността на живота ни е с над 10 години по-кратка от на западняците.
Това не означава, че не уважаваш роднини и прочее ужасии, за които се говори по-горе. Напротив, поверяваш ги на специалисти, в добри условия и им осигуряваш социализация, от която имат нужда.
В България по домовете се случват абсурдни неща, защото няма контрол. Българина не е свикнал да си търси правата за нищо. Само гледа тъпо в земята, преглъща и така до следващия път.

 

[Vbb]

Поредната философска тема във форума, нямаща общо с предприемачеството (но то и раздела е такъв).
В старчески дом може да постъпи възрастен само ако самият той е съгласен и разпише документите за настаняването му. Ако не желае да е повече там - го освобождават и може да си тръгне. Вече ако е с психически проблеми и има издаден документ, доказващ това, може да бъде приет без неговото съгласие, но пак зависи от какво точно заболяване страда човека.

Всички тука говорят за сила на семейство, традиции и съчувствие, в което няма нищо лошо. Но си представете, че ви се е родило наскоро дете или имате малко дете, което едва сега развива представата си за света. Баба му или дядо му живеят с вас и се влиза във възраст, в която започват редовно да се изпускат сами, да не знаят къде отиват и да се губят. Вие и жена ви работите, детето е на градина - сутрин бързате да заведете детето в градината, да идете на работа. Прибирате се, трябва да вземете детето, то също има нужди и трябва да поиграе навън с други деца, да иде на кино, куклен театър, детски център, тренировка, прибирате се...трябва да се готви, вечеря. Кога ще ви остане време да се погрижите за възрастния си роднина? Затворен и изолиран в дома ви (тъй като ако излезе може да се изгуби, може и да е неподвижен) без да има с кого да каже и дума по-добре ли ще му е?

На нас ни се наложи да оставим възрастен роднина в дом. Таксата си бе солидна. Първо вътре огледахме какви са условията в стаята, която ще се ползва. Роднината беше съгласен, разписа си документите, приеха го. Така вместо да стои сам и да го виждаме веднъж на 2-3 седмици, вече бе по-близо и ходихме по 1-2 пъти седмично. Носихме храна, на него и останалите да се почерпят (както и персонала), приказвахме си. Вече и роднината ни си имаше компания, някакъв социален живот сред хора като него.
Истина е, че в България почти няма домове с нормално качество на услугите, но пък нали тук сме все предприемачи? Ето ви ниша! Вземете някой фалирал хотел, болница или подобно - реставрирайте, модернизирайте сградата. Направете я като СПА комплекс за възрастни, свържете се с туристически агенции, съставете програми всеки месец или на 2-3 да се ходи из България. Не е като да няма хора в страната, които могат да плащат по 2000-4000лв месечно за родител/дядо/баба.

На Запад са го осъзнали отдавна - за да си здрав, трябва да водиш спокоен живот, а не такъв, изпълнен постоянно с грижи и напрежение. Тук затова и продължителността на живота ни е с над 10 години по-кратка от на западняците.
Това не означава, че не уважаваш роднини и прочее ужасии, за които се говори по-горе. Напротив, поверяваш ги на специалисти, в добри условия и им осигуряваш социализация, от която имат нужда.
В България по домовете се случват абсурдни неща, защото няма контрол. Българина не е свикнал да си търси правата за нищо. Само гледа тъпо в земята, преглъща и така до следващия път.

Много точно написан анализ и доводи! Поздравления!

 

[Krumov]

Това не означава, че не уважаваш роднини и прочее ужасии, за които се говори по-горе. Напротив, поверяваш ги на специалисти, в добри условия и им осигуряваш социализация, от която имат нужда.
В България по домовете се случват абсурдни неща, защото няма контрол.

Не мисли, че тук в "прогресивния" запад е по-различно. Влязът ли в дом няма измъкване.

Жената работи преди време в два старчески дома тук в Англия.... Ужас, смърт, персонала неадекватен на максимум, всичко е супер само на хартия. По време на пландемията само в единя дом умряха за по-малко от седмица 17 резиденти и не от ковид, а от липса на грижи.Тъпите служители англичани се самоизлорали и няма кой да се грижи за хората. Позволяват на неквалифициран персонал да им дава лекарства, не ги почистват, не ги хранят. Не ги пускат да излизат или да имат някакъв личен живот извън дневния ред в дома.

Това с разходките, забавления и т.н. за щастливите старци го има само във филмите и рекламите. Като цяло стаческите домове са машини за пари за собствениците си.

Персонала е неквалифициран и ниско платен ( минимално заплащане на час £9-9.50)

 

[nandibandi]

Ето ви ниша! Вземете някой фалирал хотел, болница или подобно - реставрирайте, модернизирайте сградата.

Отдавна мисля, че е време в темата да се включи д-р Варшилов/Вършилов, който има дом в Пловдив. Домът му е медийно и форумно известен. Коментираха го в една от темите преди време.

 

[partytime]

Поредната философска тема във форума, нямаща общо с предприемачеството (но то и раздела е такъв).

Според мен има общо. Общото е какво прави човек през живота си, как го планира до старини. Като предприемачи, какво се предприема за частта от живота в която ще сме възрастни и може би ще ни трябва помощ. До тук все видях коментари от гледна точка на децата и това е хубаво, научени са на състрадателност и грижа. Ако погледнем от гледна точка на това ние да сме старците, аз лично няма да се чувства никак добре ако заробя децата ми и техните семейства и внуците ми също д асе грижат за мен вместо да гледат техния си живот. И съответно от сега мисля за времето в което ще се наложи да се постъпи по някакъв начин а не да разчитам 100% на тяхната състрадателност и милосърдие. Те дори може да са устроени в друг град или държава, защо трябва да ги натоварвам с мен ?
Дали ще идва някой почасово на ден или веднъж на няколко дена, дали в старчески дом ще се наложи да бъда настанен то с работата, която върша през целия си живот аз трябва да съм готов финансово да посрещна годините от живота в които ще съм по-слаб и възрастен. С хвърляне на салфетки всяка седмица в дискотеките например, когато съм в трудоспособна възраст няма да стане. Същото няма и да стане с пилеене на пари за коли и имоти з а деца и внуци както доста пенсионери правят.
Например човек има спестени 100 000лв и ги разделя на по 50 за двете си деца да си купят по един апартамент или кола, като си мисли че с това прави добро а в същност прави лошо за всички включително и себе си.

Една депутатка беше казала веднъж, че всеки пенсионер трябва да има спестени по 150 000 лв и те доста я плюха за тези думи. Ако се замисли по сериозно човек над другите то в тях има някакъв смисъл.

По стара традиция българина е с мисловна нагласа на " аз ти оставям имот (къща/апартамент) и ти си длъжен да ме гледаш" и роднините са " сега ще трябва да го гледаме за да ни остави имот ". Не мисля че това е на 100% правилно.

Всеки сам си взима решенията в живота но да загробиш младите поколения да те гледат не е много добра опция. Пък и като ги гледам сега младежите растящи в дигиталната ера пред екраните им нямам много доверие за каквато и да е грижа

 

[angelovarna]

Не мисли, че тук в "прогресивния" запад е по-различно. Влязът ли в дом няма измъкване.

Жената работи преди време в два старчески дома тук в Англия.... Ужас, смърт, персонала неадекватен на максимум, всичко е супер само на хартия. По време на пландемията само в единя дом умряха за по-малко от седмица 17 резиденти и не от ковид, а от липса на грижи.Тъпите служители англичани се самоизлорали и няма кой да се грижи за хората. Позволяват на неквалифициран персонал да им дава лекарства, не ги почистват, не ги хранят. Не ги пускат да излизат или да имат някакъв личен живот извън дневния ред в дома.

Това с разходките, забавления и т.н. за щастливите старци го има само във филмите и рекламите. Като цяло стаческите домове са машини за пари за собствениците си.

Персонала е неквалифициран и ниско платен ( минимално заплащане на час £9-9.50)

Позната ми е разказвала за отношенията в дом в Германия и такива неща не съм чувал да има. Отделно там са давали (за в последно време не зная) една нормална средна заплата за страната. Единственото като забележка беше, че са били често претоварвани, тъй като има много желаещи да постъпват в дома, а персонала е недостатъчен. Но са се грижили за хората с внимание в дома. Познатата ми беше ръководител на персонала, обслужващ гостите на този дом. Често е работила и редом с тях. И пак се е опирало до упражняването на контрол, за да си върши персонала по-добре работата.
Всичко е до желанието ни да си вършим работата добре. А не да се хванем колкото за да правим там нещо.

Във всяка страна ще се намери място, без значение дом за стари хора, болница, ресторант или каквото ще да е, където да не са наред нещата.

@partytime ги каза много правилно нещата. Аз също отсега мисля как да си подредя живота и финансите, така че един ден да не съм в тежест на детето/децата си. Ако се налага да се полагат грижи - посоката е дом или частен гледач.
Не искам един ден внуците ми да не искат да ме виждат, защото съм стареца, който стои затворен в една стая, където мирише лошо. Напротив, искам да ме запомнят с добро, спретнат и без да се оплаквам на никого.
Оплакването нашенските старци много го обичат, затова фразата "няма ли да умра, че да не преча" не съм имал възрастен роднина, който да не я каже поне ХХ пъти, търсещ съчувствие и да покаже колко му е тежко, защото вече не бил/а млад/а. Не се замислят, че излишното и непотърсено мърморене и оплакване, подчертавам излишното, натоварва близките им.

 

[partytime]

Аз също отсега мисля как да си подредя живота и финансите, така че един ден да не съм в тежест на детето/децата си. Ако се налага да се полагат грижи - посоката е дом или частен гледач.
Не искам един ден внуците ми да не искат да ме виждат, защото съм стареца, който стои затворен в една стая, където мирише лошо. Напротив, искам да ме запомнят с добро, спретнат и без да се оплаквам на никого.

И по този начин ще дадеш един много хубав пример не само на децата си но е на внуците си. Това дин ден може да ги накара да се замислят и да предприемат подобни действия вместо да очакват милосърдие от потомството си

 

[dalasweb]

защото вече не бил/а млад/а. Не се замислят....

Мда вече не може да прави кинти, когато навремето е бачкал без почивка за да осигури децата си.Да имат ток, храна и топлина в къщи, а в училще или университета да бъдат гъзари с тилифони, дрехи и автомобили.А после сватба да им направи и да сложи едно пликче с ключе за апартамента.Ако трябва за работа и бизнес ще помага.
И после благодарните да кажат този е за старчески дом няма вече полезно действие в къщи!И дъртия злобее, че е "изигран". А има други "неизиграни", които получават любовта от близките си и са щастливи!