Този яко те е преметнал за съжаление. Издаването на една книга според големината е около 1-2лв. Другото му е пчалба.
Ако си книжарница и зареждаш извеснти книги от който и да е, ги купуваш с 50% намаление от коричната цена, иначе няма как да държиш отворена книжарница с 20% надценка.
Аз преди няколко години имах намерение да отварям издателство за публикуване на български автори на английски език, където автора печели 10-12% от коричната цена, което е нормално в индустрията, но вътре щеше да влиза превод, трима редактори, корица, форматиране, маркетинг и автора само да трябва да пише следващите книги, не да ходи по улиците да се моли на хората да му купят книгата за 2лв. горница.
А българските издателства и те са леш в това отношение, защото не ти дават никакви аванси при подписване на договори, не те насърчават да си имаш агент, всичко е на принципа дават ти един стандартен договор където лъвския пай е за тях + няколко клаузички капанчета, и ако искаш. Получаваш 0лв. освен ако книгата ти не е успешна. Ако е успешна добре, ако не е - те имат още 30-40 като теб на опашката и при който уцелят, it's a numbers game. В чужбина е същото, но там плащат от 5000 до 300 000 долара за деюбтна книга според жанра и потенциала, имаш си агент който преговаря тези неща и ти следи интересите, като дойде договора агента взима един червен химикал и почва да задрасква нахалните клаузички.
България е Дивият Запад на книгоиздаването. Хвърлят спагети по стената за твоя сметка и ако някоя спагета се закачи печелиш пари колкото за едно кафе, а издателя кара БМВ.
И накрая се жалват по ФБ издателите колко им е тежък живота. Идилия. Тежко е да хвърляш спагети болонезе един ден, карбонара на другия ден, не е леко.
И накрая, но не на последно място - ако някой ви иска пари, за да ви издаде книгата, той не е издател, а печатар. Поне по мое скромно мнение.
Ако си книжарница и зареждаш извеснти книги от който и да е, ги купуваш с 50% намаление от коричната цена, иначе няма как да държиш отворена книжарница с 20% надценка.
Аз преди няколко години имах намерение да отварям издателство за публикуване на български автори на английски език, където автора печели 10-12% от коричната цена, което е нормално в индустрията, но вътре щеше да влиза превод, трима редактори, корица, форматиране, маркетинг и автора само да трябва да пише следващите книги, не да ходи по улиците да се моли на хората да му купят книгата за 2лв. горница.
А българските издателства и те са леш в това отношение, защото не ти дават никакви аванси при подписване на договори, не те насърчават да си имаш агент, всичко е на принципа дават ти един стандартен договор където лъвския пай е за тях + няколко клаузички капанчета, и ако искаш. Получаваш 0лв. освен ако книгата ти не е успешна. Ако е успешна добре, ако не е - те имат още 30-40 като теб на опашката и при който уцелят, it's a numbers game. В чужбина е същото, но там плащат от 5000 до 300 000 долара за деюбтна книга според жанра и потенциала, имаш си агент който преговаря тези неща и ти следи интересите, като дойде договора агента взима един червен химикал и почва да задрасква нахалните клаузички.
България е Дивият Запад на книгоиздаването. Хвърлят спагети по стената за твоя сметка и ако някоя спагета се закачи печелиш пари колкото за едно кафе, а издателя кара БМВ.
И накрая се жалват по ФБ издателите колко им е тежък живота. Идилия.
Тежко е да хвърляш спагети болонезе един ден, карбонара на другия ден, не е леко.И накрая, но не на последно място - ако някой ви иска пари, за да ви издаде книгата, той не е издател, а печатар. Поне по мое скромно мнение.
