Ето ти откъс от Наказателния кодекс:
Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:
1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;
2. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. ако причинената вреда е в големи размери.
(2) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Чл. 211. Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Може да пробваш и с гражданско дело по ЗЗД. Ето ти откъси:
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
...
Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
...
Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.