От: Какво изгубихме с края на социализма
Най-идиотския псевдоним на член във форума. Математик да твърди, че това, което е, не е!
Да коментира социализма човек, дето не е бил роден тогава, и се образовал от CNN, е нелепо.
Мисля, съм писал и друг път. По времето на социализма бях ученик. Като падна бях ученик последните класове - 17-18 год.
Имам спомени от празните магазини, купоните за храна и всички други простотии съпровождащи разпада на една подобна система.
Нямам спомени от производството, разбира се. Как е било в предприятията и пр.
Повечето от нещата ги пиша на база факти, официална статистика и др. подобни доколкото ги има за онова време. За съжаление, когато са течяли процесите не съм ги разбирал, както и повечето хора. Ако ги разбирах, щях да съм милионер.
Ети малко факти от последните години преди краха на социализма от потребителска гледна точка. Все пак последните години на социализма бях 15-17 год и нашите ме пращаха да пазаря на магазина, докато те ходеха на работа.
Нямаш право да избираш къде да живееш и къде да работиш. Партията майка те пращаше по разпределение първо 5-10 години и после може евентуално в там където си се родил. Имаше жителство - ако искаш да смениш града или от селото да отидеш в града - трябва партията майка да те одобри. Нямаше как да си вземеш багажа и да отидеш да работиш в София - не ставаше.
За да си купиш кола се чакаше 10-15 години. Правиш си вноска (внасяш едни пари) и чакаш. Като ти дойде реда - отиваш и я купуваш. Веднага след това ти предлагат 2 пъти повече да ти я купят. Понякога и 3 пъти повече.
За собствено жилище нещата бяха подобни. Въпреки че жилища имаше, но бяха на предприятията и те ти ги даваха под наем. Ако работиш достатъчно дълго в това предприятие, получаваш право да го закупиш жилището.
Да се върнем на храната.
Последните години на социализма положението не беше много розово - добре че беше българското село да изхранва града - кой кво правеше всеки мъкнеше бурканите от село.
Като цяло в Плод и Зеленчук магазините - плодове и зеленчуци се намираха криво ляво. Става въпрос разбира се за местно производство. Скапани, смотани - ама имаше там ябълки, круши, домати, зеле, краставици - намираха се. Разбира се, когато им е сезона. Зимата имаше зеле, праз, ряпа, моркови - криво ляво се намираха.
Обаче като отидеш в така наречените супермаркети и там нямаше нищо - един хляб и едно кисело мляко и едни кремвирши. Значи прясното мляко свършваше сравнително бързо след като го докарат. Да кажем до обяд и след обяд няма прясно мляко. Някои управители на супермаркети криеха и го пускаха по ритмично така че да има по малко през целия ден.
Киселото мляко понякога и то свършваше, макар че го имаше почти през целия ден. Хляб горе долу и той така.
Освен кремвиршите имаше едно дето му викаха кучешка радост - като сегашната македонска наденица. Тя се пускаше примерно във вторник и четвъртък и кой купил купил. Горе долу за ден свършваше.
Месо, шпек луканка - много рядко и главно с връзки. Магазинерите тогава луди кинти направиха. Криеха ги и ги даваха на познати и приятели срещу услуги. За ахмаците дето чакат по магазините - почти нямаше. Нямам спомени да съм виждал месо, шпек пък камо ли луканка тогава по магазините. Чат пат пускаха - за Нова година примерно и трябваше много чакане, за да си купиш.
В Пловдив имаше един магазин - наречен "представителен", който беше на центъра и уж по-зареден. Съответно там пускаха по-често такива неща. Съответно почти винаги имаше по около 5-10 метра опашка там пред него.
Освен това в магазините се намираше някакви варива - боб най-често, леща и ориз по-рядко. Олио и оцет имаше, сол, захар - беше кът и често с връзки. Някви бисквити, брашно, фиде, юфка и горе долу с това се изчерпваше асортимента в един супермаркет. Чат пат да има бира и лимонада. Бирата беше 2 вида - обикновена, дето имаше вкус на Веро (перилен препарат) и трайност 7 дена и вътре беше пълна с парцали, разни гъби и прочие мръсотия от недобре измити бутилки. Освен обикновената бира имаше и специално пиво - ама то само по празници и с връзки се намираше. Сирене също два дена в седмицата я пуснат, я не. За кашкавал да не говорим. Нямам спомени да съм ги виждал по магазините. Но явно е имало с връзки или с много чакане.
И тва е.
После 1989 свалиха Тодор Живков. После дойде Луканов и по едно време след 4-5 месеца Луканов се изтъпанчи по ТВ-то да прави официално изявление и каза "Имаме голям външен дълг и не може да си го плащаме, затова обявявам мораториум върху външния дълг" (демек фалит).
При което квото имаше по магазините изчезна. Руснаците вече бяха спряли да ни дават нафта на ниски цени и той също изчезна от бензиностанциите.
После по магазините нямаше нищо и правителството реши да въведе купони за храна и бензин.
По 1 кило месо на член от семейството месечно. По 1 кило сирене и половин кашкавал. Мисля, че имаше купони и за захар - по 1 кило или нещо такова. Щото тогава много се ползваше за затваряне на компоти.
Имаше и за бензин - мисля по 20 литра месечно на автомобил.
Минава домуоправителя всеки месец и ти дава 4 купона за месо (или колбаси - зависи кво има), 4 купона за сирене, кашкавал, захар и бензин.
И пак ги нямаше по магазините. Пак ги пускаха и като ги пуснат се образуваха едни опашки и хората чакаха с часове да си купят нещо - макар, че имаше купони.
Спомням си за бензин сме чакали по 2 дена. Чакаш предния ден - оставяш колата вечерта да пази ред - баща ми спи в нея, да не я открадне някой и на другия ден вече му идва реда.
Зарежда един резервоар, после в туби в мазето и после пак. Бензина трябваше, че селото ни беше далеч и си ходехме с колата и я пълнехме с буркани и селски мръвки - квото гледат бабите и дядовците. Един резервоар горе долу стигаше за пътя - но носеше в туба още 10 литра в багажника за всеки случай.
Тоя целия цирк с купоните продължи 6-9 месеца - макс 1 година. После правителството каза - "освобождаваме цените". До тогава цените бяха фиксирани и сравнително прилични - квито всички си ги спомнят. Ама стока нямаше.
И като освободиха цените - те скочиха 3-4-5 пъти и всичко се появи в магазините - месо, мръвки, луканка, шпек, прясно мляко, сирене, кашкавал. Имаше на корем почти всичко - ама на петорни цени.
Е това беше фалита на социализма.
Демек свалиха бай Тошо ноември 1989, после Луканов март 1990 обяви фалита (след справка в Гугъла) и после бяха въведени купоните и до към началото - средата на 1991 година, може и 1992 - но не повече. И после цените скочиха 3-4-5 пъти, а заплатите останаха същите. И социализма дефакто фалира, а хората обедняха 2-3 пъти, щото с тези нови свободни цени (нерегулирани от никой) така се получи.
Правителството все пак си запази правото да регулира цените на хляба и на бензина. И то доста дълго време ги регулира, докато и те не паднаха и не станаха пазарни - но беше след 4-5-6 години нещо такова.
И за прехода съм писал, ама сега ме пързи да пиша пак.