По принцип-
Държавата е нещо по-висшо от индивида, а самият индивид може да няма никаква собственост в държавата и пак да е пълноправен гражданин. Гражданските права се дават по рождение/произход, но могат да бъдат отнети от държавата по всяко време, ако има съответното провинение. Никой не стои над държавата. Ако имаш земя/собственост ти трябва да плащаш данък на държавата за земята си, а също и в някои случаи да извършваш определени действия, за да я поддържаш/съхраняваш. Ако не го правиш, държавата има право да ти отнеме и конфискува собствеността. Нещата са двустранни, държавата ти дава права, а ти изпълняваш задълженията си към нея. Тя обаче е по-силна от теб, защото представлява организацията на много хора, а ти си отделен индивид. Държавата е исторически феномен на самоорганизация на хората и животът й се простира отвъд отделните животи на гражданите й.
При демокрацията -
За наемателите си е точно така в момента и това са точно демократичните схващания за държавата, на практика. На теория можеш да имаш претенции, но на практика правиш това, което ти кажат и то обикновено е в той ущърб. Всичко това се маскира зад разни лозунги, като "свобода" и прочее. Този режим само привидно ти дава някаква свобода, а всъщност е подвластен на различни полит-икономически интереси, олигархични кръгове и прочее. Тук диктатор са $, а ти си просто болче в машината за правене на $. Държавата тука обслужва финансовите интереси на определен кръг от хора, всичко друго е ала-бала.
При националната държава -
В националната държава, тези схващания и отношения са ненужни, защото хората възприемат държавата като нещо свое и доброволно допринасят за развитието й, дори са готови живота си да дадат за нейното добруване или пък да даряват/полагат безплатен труд за общото, т.е. държавното. А държавата прави всичко в полза на народа/хората, като им осигурява нормални условия за съществуване. Държавните мъже защитават общите интереси на нацията, а не финансовите интереси на различни структури и каквото искаш там. Т.е. хората и държавата са в пълна симбиоза. Такъв е бил режима на цар Борис и България е просперирала.
Били сме се, ама благодарение на демокрацията и капитализма сме просто наематели, защото много от нас нямат никаква собственост, а пък държавата не се управлява от българи.
Не разбирам защо наричаш авторитарните режими лошо нещо. Цар Борис да не е бил демокрад случайно, как се е управлявало царството, одобряваш ли такъв тъп на управление? Говориш ми за референдуми, ще ми кажеш ли имало ли е такива по време на царство България и кой прави първия референдум, той легален ли е или фалшифициран?
Какво значение за законността на нещо има дали някой го приема или не? То е или законно, или незаконно. Пак те питам - законна ли е републиката и кога е провъзгласена?
