Дърт си, имало е още военна техника по твое време. Имахме автопарк, от 30 камиона вървяха само два. Ходиха на стотина км. на някакво учение, единият се счупил.Аз бях във флота, когато го имаше, 96-та година и си беше супер. Да ти кажа нямам нито един лош спомен от тия години, напротив. На мен казармата ми беше супер полезна.
Мене ме прибраха завършил инженер. Целия ни поток набутаха по най-тъпите роти, с мангустите. Аз бях ОХР.На 18 години ме хвърлиха директно в дълбокото да отговарям за два 12 цилиндрови V образни двигателя. Отделно да станеш реален моряк, на действащ кораб, с реални функции си е доста стрес за 18 годишен дебил, дето не може да си върже обувките.
Че аз от 8-ми клас не живея с нашите. Шапкарите ми утрепаха години от живота. В гладните години не даваха да уча задочно. После като се уволних гледам като теле у шарена врата. Хем бях от 6 месечните служащи, от които над месец и половина отпуски. Намерих си календарчето, и не се шегувам ни преувеличавам.Трябва да си има нещо подобно. Не метене на плаца, но за 18 годишните дебили трябва да има гърч, поне за няколко месеца да се откъснат насилствено от мама.
Сегашната казарма е 99% затвор, с тия си порядки устав и жаргон. Не им трябва на младите такова губене на време и пари. Туй дето се учи в казармата трябват 2 седмици, в моя случай. 2 стрелби имам, 1 граната, и военна техника не пипнах. Затуй ми изгубиха години да се съобразявам и мизерствам зарад тях. На всичко отгоре шапкарите крадяха от храната, та квито боклуци останат с това ни хранеха. Откарах си службата в лафката, в смисъл унищожих пари за една сватба, че да не умра от глад.
Вместо да си гледам семейството - майка ми издържаше мене, приятелката ми, че и квартирата плащаше. Ей за туй най ме е яд. Добре, че нямаше дете. Всички тия жертви от обществото, че един стадион шапкари, военни лекари и артелчици, да са в мандрата и да краднат и със задниците си.
Забравих да спомена, че мангустите мразят нас дето отиваме с някакво постижение в живота, визирам дипломирани магистри. Един инженер от ротата го пребиха, ритаха го в бъбреците. Щапкарското робство е престъпление към младите, които изкукали дядовци гласувате за тях, пък те нямат право на глас. Все едно аз да ти редя и съсипвам живота, да нямаш думата, и да ти разправям, че е дисциплина. В казармата се нагледах основно на престъпления, дето са за военен съд. Без да преувеличавам. Почти не се сещам за хубави спомени. 99% душевно мачкане, и от войници и от военопрестъпници с пагони. Броих дните и часовете до заветния ден, да ме освободят от затвора. Излежаване на присъда си е, не служба. Върхът на перверзията беше, че ме и караха да се заклевам в тях, под знамето, с целувка. Отрепки и Юди!
Последно редактирано: