Uni-web, не винаги Бойко Борисов е бил министър-председател. Обясни, ако темата те интересува, какво според теб трябва да се направи , за да имаме висока култура, с която да се гордеем? Може да започнеш от себе си например. Как ти развиваш твоята култура? Каква музика слушаш? Интересуваш ли се в жанр, който ти харесва какво се случва тук и по света? На колко концерта си отишъл ... Респективно имаш ли мнение за театрални постановки, които си гледал, режисьори, сценаристи в България? За художници и други творци? Ходил ли си на изложба? Българското кино? Съвременни български автори и т.н.
Темата е доста обширна всъщност и ще е прекалено повърхностно да направим дежурното сравнение, какво е било по времето на соца.
Проблемът според мен е в ... разбирането за творчество, творци и култура. В хармонията, която трябва да се постигне между старо, ново, традиции и модерно.
По подразбиране творецът и артистът е свободен. Свободата е в основата на себеизразяването.
По времето на соца е имало "инструментариум", но като е нямало свобода, хората са се чувствали недостатъчно себе си, а много дори и ограничавани.
И в момента не разбирам, защо са разстреляли Никола Вапцаров? И с какво Елисавета Багряна е заслужавала повече да живее?
Споменавала съм, че навремето съм работила в Театъра на армията. Това беше ... много обгрижван театър. Повече от Народния, защото се субсидираше освен от министерство на културата, но и от военното министерство. Пак ще отбележа, че въпреки че бяха от годините на прехода, края на 90-те там се играеха страхотни постановки с много добри актьори.
Преходът се случи. Свобода да искаш! Да, ама нямало пари. Хората хляб нямат на театър ще ходят. Да бе да. А това всъщност, ако се замислите е по-съществено и от образованието.
Както учителите получават заплата, че уж научават децата на нещо, а всъщност изпяват някакво уроче и си взимат заплата, така актьорите те "нахранват" и емоционалността и душичката ти са някак обогатени. Да ама, децата не си плащат, за да учат, освен тези по частните училища, а в театъра трябва да си купиш билет. Дори да харесаш картина на художник ще има смисъл от картината, ако я купиш и художника може да преживее някак, за да нарисува следващата. И така малко по малко се комерсиализира всичко и започва да се мисли само за пари, а не за изкуство и творчество. А свободата ... тя не се яде и пие, мерси все пак де.
И така се стига до 2014 година есента, когато всъщност е все тая кой е Министър на културата и кой председател на комисия в парламента. Въобще сред народните представители , които ние сме си избирали има ли хора свързани по някакъв начин с изкуството или ... в бързината не сме видяли, че реално тази общност не е представена от никого реално.
Не е ли иронично, че иначе честваме денят на народните будители и като се замисля тези хора как са давали пари, за да се строят Читалища, за да имаме култура, а сега всеки се е разположил само и гледа от къде ще му е по-завет да си го премести ... жалко, много жалко...
