Никога не съм ползвал такива неща.
Аз съм от поколението което бе примерно чавдарче, после пионерче и комсомолец.
Това аз да пуша пред даскала цигара -Никога!
Директно излиташ от даскалото в друга околия да учиш.
А както знаем, ако си влязъл в престижно училище си учиш.Защото имаше една максима-"Учи за да не работиш". Т.е някоя скътана службица.
Относно ядосването Blinky го е написал точно за правещите се на олигофрени.
И аз, като теб се ядосвах и ми минаваше.Но с годините почна да тормози.
Дори влязох в нета да прочета за някои тактики за справяне с яда.
Един ученик попитал учителя си:
- Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и една чанта.
- Когато се разгневиш и някой те обиди, вземи един картоф и напиши името на човека, с който си се скарал, а след това постави картофа в торбата.
- И това е всичко? - учудено попитал ученикът.
- Не, отговорил учителят. - Необходимо е да носиш със себе си тази чанта навсякъде.
Ученикът се съгласил. Минало известно време, торбата се напълнила с картофи и ставала доста тежка. Вече било невъзможно да я носи със себе си. Плюс, картофите започнали да се развалят. Някои изгнили и миришели лошо. Тогава ученикът отново се обърнал към учителя.
- Невъзможно е това да го нося със себе си, чантата е прекалено тежка, а и картофите се развалят.
- Това се случва и в душата ти, отговорил учителят. - Когато се разгневиш на някой, когато обидиш, в душата се създава тежест, която в началото не забелязваш. След това товарът става все по-голям. Процедурите се превръщат в навик, а навиците характер. Всеки следващ път, когато решиш да
се скараш, обидиш или те обидят, помисли дали този товар ти е необходим.
