От: Как от SONY се подиграха с мен.
Здравейте,
понеже темата за това какво е успех винаги ми е била интересна ще се включа е разговора.
Успех е щастие. Най-кратко. На битово ниво успеха са пари и следователно щастието е пари.
Поне в нашето западно общество е така.
Щастие без преодоляване на препятствия обаче рядко има. Или иначе казано човек може да е успял (щастлив) и за 3 събрани чаши с капачки от кока кола и с 1 милион спечелен с труд.
Както знаем и богатите също плачат и са податливи на депресии. За да се чувства човек успял и щастлив е необходимо да получава усещането за нещо повече от това, за което се е борил.
В еволюционно отношение богатство не съществува (защото преди държавата човек е имал само това, което може да носи) и ние не сме се развили с наличието му, така че няма нищо материално на света, което да ни направи щастливи.
За да сме щастливи трябва да чувстваме че успяваме в това, което искаме независимо дали са капачки от кока кола или милиони.
Историята познава много богати хора отказали се от богатство и положение (дори принцове) за да правят нещо, от което ще се чувстват успели.
Другото, на което бих искал да ви обърна вниманието е една особена защита, с която сме екипирани.
Човек е същество развило способността да чувства какво чувстват другите (състрадание, емпатия). Не защото във вселената съществува висша сила на справедливост, а защото е важно да пребориш най-близките си конкуренти за ресурси т.е. другите хора. А за да надхитриш същество способно да се самосъзнава е необходимо да можеш да знаеш какво мисли и чувства.
Проблемът с това да можеш да се поставяш на мястото на другия за да разбереш какво мисли и чувства е, че тогава ти е по трудно да го нараниш.
Затова собствения ни мозък е развил и друга интересна способност. А именно да прави другите лоши.
Когато не получаваме това, което искаме от другите то е защото те или нарочно не искат да ни разберат т.е. са лоши и зли или защото са глупави и тъпи. И в двата случая заслужават това, което ще им причиним за да получим каквото искаме.
Това особено ясно се вижда в състояние на война, когато съседите, с които доскоро сме търгували и споделяли една вяра, се превръщат в зли и лоши, и затова ние трябва да ги нараним за да се предпазим (Нацистите срещу еврейте, които са "взимали" работата и хляба на обикновения немец).
Реално обаче повечето хора сме добри (без психопатите, които са генетично лишени от възможността да изпитват съчувствие). Ако не беше така вече щяхме да сме се самоунищожили.
Така че, когато не получаваме подкрепа, може да не е защото другите са завистливи или тъпи(99,999% не са нито едното). Възможно е да се опитват да ни дадат собствената си перспектива за нещата, но ние да не искаме да я видим, защото се различава от нашата. В такива моменти е хубаво, човек да знае как собствения му мозък се впуска в защита и какви мисловни пътеки поема. Много врати и възможности се отварят щом започнеш да разбираш себе си. Възможности към по-щастлив живот и удовлетворяващ живот.
