От: Как се справяте с любовните неволи?
Kiwi, я метни 1 снимка на каката да видим заслужава ли си всичките промени
бъзикам се, щом я обичаш и мислиш, че има шанс да сте заедно - действай. Ако съдя по себе си обаче, ще ти е много трудно да се промениш, а и за да го направиш, трябва наистина да си струва. Аз съм се опитвал много пъти да се променя, става, ама за ден-два
почти на 30 г. съм, пък се чувствам на 15 и още ми се живее
Тук идва и тънкия момент, че ако тази мацка види, че се променяш само заради има вероятност да иска и други неща, склонен ли си отново да се нагласяш спрямо нея? В една връзка и двамата трябва да правят компромиси, не може само единия. Според мен ако някоя жена те обича истински, ще те обича с всичките ти плюсове, но и минуси, така че прецени си сам, никой не може да ти каже какво да правиш с живота си. Пък на 12-и февруари ще ни поканиш на рожден ден :beer: успех!
Ее, не мога да пусна снимка, ще е тъпо, но се казва Нели
Всъщност промените не са толкова големи, не са в характера ми, който няма как да се промени, по-скоро са такива, че да стана отговорен и зрял, какъвто човек и трябва сигурно, който да и даде дом, семейство, всичко. В момента ако кажа, че мога да и дам това, ще излъжа, макар и да искам да бъда до нея като неин мъж, макар да има къде да живеем и и предложих, просто явно усеща, че още не съм готов истински. Колкото и да ми се иска да имам семейство с нея, трябва първо да бъда истински на място. Но и тя си е права за нея, не мога да и се сърдя, тя е наистина с характер. След срещата ни след дългата раздяла от няколко години аз бях наистина възхитен от нея, колкото и да е онова момиченце, в което се влюбихме като бедни студенти от пръв поглед, толкова и беше вече жена. Не е от София, но през всички тези години се справя съвсем сама - живее сама, плаща си всичко, работи, чете книги (единствената на която съм купувал от мола книги, вместо обувки или чанти...), бори се с живота, а не чака някой нещо да и дава. И отново ме плени с всичко. Само беше малко тъжна, но смея да твърдя, че я направих щастлива отново, имахме страхотни моменти и цялото това време мина толкова бързо, неусетно направо.
Е, и сега показа характер, каза ми, че не е ок, вместо да ме лъже докато търси някой, с който ще е може би ок, ако ще има такъв... Не вярвам някой да я обича толкова и да има това, което имаме ние, но никога не знаеш
Иначе си струва определено, тя е всичко, което съм търсил в някого, бил съм с нея преди и беше уникално. След това бях без нея години, макар и с други и не беше същото, нещо ми липсваше, как казва някои думи така готино примерно, как специфично си казвахме, използвахме една глупава дума, но си беше нашата и не съм наричал друго момиче така, и много такива дребни неща, на пръв поглед, но неща, които много ми липсват без нея. След това пак бях с нея и беше по-хубаво и от първия път. В нея има просто нещо специално, за никоя друга не бих дори си променил графика за ставане, камо ли нещо друго. Но за нея бих направил всичко. И на мен ми се живее, но с нея, тогава се чувствам истински жив и имам желание за всичко.
Жалко, че понякога така се получава, мечтите угасват и хората се разделят и ги боли. Бог ми е свидетел, че 5 години се опитвах да я забравя и пак не успях и пак се намерихме и пак всичко тръгна, и пак се влюбихме и пак се загубихме
Времето ще покаже, може докато правя тези неща за мен, да срещна по пътя някой друг, може да не срещна никой, може и да се окажат излишни и да е нямало смисъл. Но не можеш да кажеш на сърцето си какво да изпитва, както аз в момента чувствам, че я обичам толкова много, тя казва, че сърцето и казва да се разделим, колкото и да е трудно. Ще видя, не се надявам на нищо, тя така ми каза. Може да е за добро.