От: Кога ще стигнем... Беларус
През 2003-та ходих в Минск. Още след паспортния контрол на летището митничарите питаха дали нося алкохол и цигари и като им казах че не нося решиха да проверят. Понеже летището и далеч от града и транспорт от/до там нямаше си взех такси. Една черна Волга, вероятно по-възрастна от мен. Докато ме закара до града мислех, че ще се разпадне някаде по пътя. Влизам в хотела (до езерото в центъра), проститутките чакат клиенти във фоайето. На разходката по магазините - опашки за месо и хранителни продукти - като при нас 10 години по-рано. Абе мила родна картинка ...
Иначе хората са приветливи и сърдечни, но се отнасят малко резервирано към чужденците първоначално. Ние ги разбираме като говорят на техния си език, те не разбират нас на нашия. Любим спомен ми е как една сутрин на път за офиса един човек ме пита за запалка и на беларуско-български се заприказвахме, покани ме на чай с ром понеже работеше наблизо до нашия офис (в 8ч сутринта). Отиваме там, на вратата пише "акад. проф. д.т.н. д-р" и не знам си какви академични титли, човека почна да разлива едни уискита ... учен човек
Иначе жените им - всяка трета е руса и синеока.
Но да, вярно е че като цяло е доста мизерно там. Направо им се чудя тука на форумните емигранти дето са се запътили натам
През 2003-та ходих в Минск. Още след паспортния контрол на летището митничарите питаха дали нося алкохол и цигари и като им казах че не нося решиха да проверят. Понеже летището и далеч от града и транспорт от/до там нямаше си взех такси. Една черна Волга, вероятно по-възрастна от мен. Докато ме закара до града мислех, че ще се разпадне някаде по пътя. Влизам в хотела (до езерото в центъра), проститутките чакат клиенти във фоайето. На разходката по магазините - опашки за месо и хранителни продукти - като при нас 10 години по-рано. Абе мила родна картинка ...
Иначе хората са приветливи и сърдечни, но се отнасят малко резервирано към чужденците първоначално. Ние ги разбираме като говорят на техния си език, те не разбират нас на нашия. Любим спомен ми е как една сутрин на път за офиса един човек ме пита за запалка и на беларуско-български се заприказвахме, покани ме на чай с ром понеже работеше наблизо до нашия офис (в 8ч сутринта). Отиваме там, на вратата пише "акад. проф. д.т.н. д-р" и не знам си какви академични титли, човека почна да разлива едни уискита ... учен човек
Иначе жените им - всяка трета е руса и синеока.
Но да, вярно е че като цяло е доста мизерно там. Направо им се чудя тука на форумните емигранти дето са се запътили натам