Attacker
Well-Known Member
И аз ще взема да се разпиша в тази тема. Ето списък на нещата, които допринесоха за развитието на бизнеса ми, представени в хронологичен ред като кратка история, за да мога да ги вкарам в контекст и да се разбере как са ми помогнали.
1. Интерес - още от ученик се интересувам от онлайн бизнес и ИТ индустрията. Регистрацията ми във форума е именно от това време. Тогава започнах да се занимавам с афилиейт програми. Правих някакви печалби, но нищо фрапиращо. Завърших училище и след това през първата ми година като студент развих малко онлайн бизнесче, което ми носеше около една западна заплата, само че си я харчех при български цени. Основната причина да успея с това бизнесче беше именно интересът ми в тези неща и желанието да се занимавам с бизнес.
2. Късмет - съквартирантът ми в общежитието започна работа за една американска ИТ компания (но не софтуерна). Когато научих какъв им е моделът и с какво се занимават, веднага видях възможността, която ми е дадена. За мой късмет скоро след това на фирмата ѝ притрябваха още двама служители. Кандидатствах и ме взеха.
3. Know-how и контакти - 10 месеца след постъпването ми на работа вече бях детайлно запознат с дейността на работодателя ми, доставчиците и клиентите му. Тъй като характерът на работата беше такъв, че комуникирах с клиенти всеки ден, това ми даде много ценни контакти, които да използвам по-късно.
4. Саможертва - още когато започнах работа, почнах да спестявам от всичко, тъй като ми трябваше капитал, който никоя банка нямаше да ми даде, а не исках да рискувам пари, взети назаем от приятели и роднини. Kогато придобих достатъчно know-how (10 месеца след постъпването на работа), започнах да пиша софтуер, който щеше да е необходим на бъдещия ми бизнес. Междувременно продължавах да работя на пълен работен ден в американската компания (трябва да се издържам някакси), прибирах се и продължавах да работя. Целият уикенд ми отиваше в работа. Шест месеца по-късно (вече от 16 месеца бях в американската компания) започнах да се занимавам с маркетинг, клиенти и доставчици. Малко след това напуснах работодателя си.
5. Постоянство - след като вече започнах собствена дейност, исках да привлека някои от клиентите на американската компания към новосъздадения си бизнес. Мислех, че това ще лесно, защото все пак работих всекидневно с тях в продължение на над година. Всъщност далеч не беше така. Дори не ми връщаха отговор на имейлите, които им пишех, а обажданията ми не им бяха много приятни. Три месеца опитвах какво ли не, но нищо не се случваше. Доста подтискащо. За щастие обаче намерих човек на мениджърска позиция в една от компаниите, които се опитвах да привлека като клиенти, който беше склонен да ми даде шанс. Дадох всичко от себе си - продължавах да си работя по над 80 часа седмично.
6. Капитал - клиентът, който ми даде шанс първоначално, беше много доволен и оборотът растеше доста бързо. Междувременно се появиха и още клиенти. Тъй като падежът по фактурите, които издавах на клиентите си, беше 2-3 месеца след издаване, и бизнесът ми растеше прекалено бързо, спешно ми трябваха пари, с които да си посрещам задълженията към доставчици. Спестенията ми бяха крайно недостатъчни. Банките дори и факторингови услуги (грубо казано, изкупуване на вземанията ми) ми отказваха. В крайна сметка говорих с доставчиците, които се съгласиха да им плащам отложено, и намерих пари от роднини, макар че, както вече казах, не исках рискувам пари, взети назаем. Въпреки това парите ми стигаха само колкото да си плащам на доставчиците - на този етап не можех да си позволя дори да наема офис. Ако имах повече пари, това щеше доста да ми помогне с по-бързото разширяване на дейността.
7. Екип - вече се намираме шест месеца след напуснането ми на работа. Клиентите започват да плащат фактурите, които им издадох преди 2-3 месеца. Финансово съм по-стабилен и дойде време за следващата стъпка - наех офис и трима интелигентни и мотивирани служители. Естествено, стараех се да ги науча на всичко, което знаех. Те бяха достатъчно амбицирани да надградят над това, на което ги научих, и по-нататък да спомогнат за успеха на бизнеса. През следващата година наех още хора. Екипът беше на много високо ниво - посредствеността не се толерираше и плява при нас не се задържаше. Заедно се движехме напред и преодолявахме всяка пречка. Заплатите, които получаваха, бяха няколко пъти над пазарните за подобни длъжности, но всеки един от тях го заслужаваше. Компетентни, иновативни, проактивни - такива бяхме и продължаваме да бъдем - затова клиентите ни обичат и продължаваме да растем с доста бързи темпове.
The End.
1. Интерес - още от ученик се интересувам от онлайн бизнес и ИТ индустрията. Регистрацията ми във форума е именно от това време. Тогава започнах да се занимавам с афилиейт програми. Правих някакви печалби, но нищо фрапиращо. Завърших училище и след това през първата ми година като студент развих малко онлайн бизнесче, което ми носеше около една западна заплата, само че си я харчех при български цени. Основната причина да успея с това бизнесче беше именно интересът ми в тези неща и желанието да се занимавам с бизнес.
2. Късмет - съквартирантът ми в общежитието започна работа за една американска ИТ компания (но не софтуерна). Когато научих какъв им е моделът и с какво се занимават, веднага видях възможността, която ми е дадена. За мой късмет скоро след това на фирмата ѝ притрябваха още двама служители. Кандидатствах и ме взеха.
3. Know-how и контакти - 10 месеца след постъпването ми на работа вече бях детайлно запознат с дейността на работодателя ми, доставчиците и клиентите му. Тъй като характерът на работата беше такъв, че комуникирах с клиенти всеки ден, това ми даде много ценни контакти, които да използвам по-късно.
4. Саможертва - още когато започнах работа, почнах да спестявам от всичко, тъй като ми трябваше капитал, който никоя банка нямаше да ми даде, а не исках да рискувам пари, взети назаем от приятели и роднини. Kогато придобих достатъчно know-how (10 месеца след постъпването на работа), започнах да пиша софтуер, който щеше да е необходим на бъдещия ми бизнес. Междувременно продължавах да работя на пълен работен ден в американската компания (трябва да се издържам някакси), прибирах се и продължавах да работя. Целият уикенд ми отиваше в работа. Шест месеца по-късно (вече от 16 месеца бях в американската компания) започнах да се занимавам с маркетинг, клиенти и доставчици. Малко след това напуснах работодателя си.
5. Постоянство - след като вече започнах собствена дейност, исках да привлека някои от клиентите на американската компания към новосъздадения си бизнес. Мислех, че това ще лесно, защото все пак работих всекидневно с тях в продължение на над година. Всъщност далеч не беше така. Дори не ми връщаха отговор на имейлите, които им пишех, а обажданията ми не им бяха много приятни. Три месеца опитвах какво ли не, но нищо не се случваше. Доста подтискащо. За щастие обаче намерих човек на мениджърска позиция в една от компаниите, които се опитвах да привлека като клиенти, който беше склонен да ми даде шанс. Дадох всичко от себе си - продължавах да си работя по над 80 часа седмично.
6. Капитал - клиентът, който ми даде шанс първоначално, беше много доволен и оборотът растеше доста бързо. Междувременно се появиха и още клиенти. Тъй като падежът по фактурите, които издавах на клиентите си, беше 2-3 месеца след издаване, и бизнесът ми растеше прекалено бързо, спешно ми трябваха пари, с които да си посрещам задълженията към доставчици. Спестенията ми бяха крайно недостатъчни. Банките дори и факторингови услуги (грубо казано, изкупуване на вземанията ми) ми отказваха. В крайна сметка говорих с доставчиците, които се съгласиха да им плащам отложено, и намерих пари от роднини, макар че, както вече казах, не исках рискувам пари, взети назаем. Въпреки това парите ми стигаха само колкото да си плащам на доставчиците - на този етап не можех да си позволя дори да наема офис. Ако имах повече пари, това щеше доста да ми помогне с по-бързото разширяване на дейността.
7. Екип - вече се намираме шест месеца след напуснането ми на работа. Клиентите започват да плащат фактурите, които им издадох преди 2-3 месеца. Финансово съм по-стабилен и дойде време за следващата стъпка - наех офис и трима интелигентни и мотивирани служители. Естествено, стараех се да ги науча на всичко, което знаех. Те бяха достатъчно амбицирани да надградят над това, на което ги научих, и по-нататък да спомогнат за успеха на бизнеса. През следващата година наех още хора. Екипът беше на много високо ниво - посредствеността не се толерираше и плява при нас не се задържаше. Заедно се движехме напред и преодолявахме всяка пречка. Заплатите, които получаваха, бяха няколко пъти над пазарните за подобни длъжности, но всеки един от тях го заслужаваше. Компетентни, иновативни, проактивни - такива бяхме и продължаваме да бъдем - затова клиентите ни обичат и продължаваме да растем с доста бързи темпове.
The End.