Да, той. Но предаването на информацията трябва да се документира. Един принт, който да се подпише от възложителя с "Предал" и от Изпълнителя с "Приел" е достатъчен.
Като адвокат мога да кажа, че много рядко такива казуси стигат до съд. Съдебните производства в София може да се проточат с години поради голямата натовареност на съда. Затова са и скъпи. Моята кантора спря да поема съдебни производства (дори на редовни клиенти преди 2-3 години).
Другата неприятност е, че в нашите съдилища, правата върху уеб сайтове, бази данни и т.н. са тера инкогнита, т.е. повечето съдии и адвокати не притежават нуждата техническа грамотност, за да решат компетентно или поемат такъв казус. Вкратце, съдията трудно ще разбере какво му говорят страните. Малко по-лесно ще се намери адвокат, който да "смели" сложното съдържание, за да го поднесе на съдията, но пак никога не може да бъде сигурен, че онзи ще възприеме нещо.
В процеса е от значение доказването. А един съвестен адвокат трудно може да се ангажира, че може да убеди един съдия в нещо чрез доказателства, които имат технически характер. Затова, като се вземе предвид цената на делото и неясният изход, който съвестният адвокат ще определи, не е чудно че много малко такива дела стигат до съд. Естествено, един адвокат мошеник (а такива има доста) винаги може да ви въвлече в процедури, които ще ви излязат скъпо, а изходът им е несигурен. Без да се интересува какво ще си помислите когато теглите чертата накрая.
Стигат до съд дела с по-голям материален интерес. И за да бъде максимално добре обезпечен благоприятния изход, трябва да се помисли за доказателствата още преди да е станал "проблема".
Подходът, който ви препоръчвам (и който аз съм предприел за нашите сайтове) е да вкараме максимално много право в технологията, за да може да бъде тя по-лесно смилаема за един съдия.
Например:
1. Изработили сте "ръчно" една голяма база данни. Естествено вие имате авторско право върху нея, но как ще докажете, че вие сте я направил, т.е. вие сте пръв? Ние имахме такъв проблем още през 2008 г. и това, което тогава реших, беше да се свържа с хостинг провайдера и да поискам от него договор (който подготвих, а те подписаха), съгласно който аз плащам отделно хостинг пространство, до което НЯМАМ достъп. Достъп има само провайдера като трето лице, който се задължава на 1, 3 6 или 12 месеца (според договора), да прави копие на базата данни на основния сайт, да я подписва с електронния си подпис и да я разполага в това хостинг пространство.
Така, в случай че тази база данни бъде копирана и отнета, аз щях да мога да замеря съдията с лесно смилаеми за него доказателства: договор с трета страна дата, която е доста ранна; текст, който свидетелства, че аз съм предвиждал опасността от кражбата на базата; показания на трето лице (хостинг провайдера), че аз на еди коя си дата съм имал еди каква си база данни, която експертизата ще може да определи като доста сходна с процесната база данни.
Така, аз бих имал доста по-големи шансове да се защитя и то на цената на един СуперСтарт акаунт.
2. Ако става въпрос за конкретен текст, има възможност и за нотариална заверка на уеб страница. Първият по време е пръв по право. Така се приема от юристите като става въпрос за авторски права. Как се доказва, че сте пръв по време обаче без да правите горните гимнастики за една проста страница. Нотариусът отваря браузера, отива на страницата, която му посочите, принтира я заедно с урл-то и я подпечатва. Това е доказателство, че на еди коя си дата, на вашия домейн е имало еди какво си съдържание. Ако некоректният сайт е публикувал такова съдържание и е оставил информация за датата на публикуване, вие можете (без знание на бъдещия ответник) да си направите нотариална заверка и на неговата страница (за да избегнете риска в хода на процеса той да смени или премахне датата на публикуване) и така сте подкован с доказателства, че вие сте пръв по време.
По всичко това, естествено, дори няма съдебна практика. Правото върви минимум 10 години след технологиите, а у нас - 15. Тепърва ще се разглеждат такива дела и ще се решават.