Пиша този статус преди Законът „за банките или добро, или нищо” да влезе в сила.
Доста къса памет имат политиците у нас. Само преди седмица, нароченият за „феноменален експерт” Орешарски каза, че няма причина да се актуализира бюджета, а сега покрай казуса с банките изведнъж вмъкнаха между другото и едни 725 млн. лв. увеличаване на дефицита, поради лоша събираемост плюс актуализацията на НЗОК.
Естествено, като не излязат сметките, първичната реакция е увеличаване на дефицита и лимита на дълга и ни дума за рязане на разходи, като че ли тази опция не съществува и държавата няма неефективни харчове и безумни програми, чрез които само се изсмукват, произведените в икономиката блага.
Ясно е, че стимулите на политиците са меко казано „перверзни” – те работят с чужди пари. Като кажат „държавата трябва да покаже, че стои зад това или онова”, че трябва да им „буфер” – те имат предвид, че гражданите с техните доходи създават този буфер, имат този ангажимент.
Липсата на загриженост за нашите пари чудесно проличава и покрай казусът КТБ.
Идеята да се увеличи лимита на дълга с 3.4 млрд. лв. (като 2.7млдр. са предвидени за банковата ситуация), плюс още 2 млрд. гаранции, разбирай общо с близо 5.4 млрд., само онагледява абсолютно логичния феномен да се търси най-малко болезненото в кратък период решение – нищо, че накрая винаги се плаща сметката от реални и често неосъзнаващи какво ги чака хора.
Забележете, този дълг не е иск само срещу нашите внуци – това са пари, които ще бъдат изтеглени от производствени дейности днес, за да се спасява едно конкретно дружество и рисковете, които е поело. Но има ли отговорен начин да се подходи в ситуацията?
Гарантираните влогове в КТБ са за около 3.6 млдр. лв.
Във Гаранционния Фонд, събран от вноски на банките има малко над 2 млдр. лв. Вместо правителството да покрива разликата от 1.6 млдр., ако действително КТБ има „добри” активи за 2 млдр. те се продават при ликвидацията и ето я сумата, за която държавата гарантира. Дори стойността им да се спадне при продажбата - гражданите, нямащи сметки в КТБ с лихви в пъти над конкуренцията, ще са нищожно засегнати.
От страх да не се лепне клеймо на БСП, че рано или късно докарва банкова криза, Румен Гечев предлага – всички депозити, без тези на обвързаните фирми до Цветан Василев, дори и тези на 100 хил. евро да бъдат гарантирани.
Тъй като е близо до ума, че в деня на отварянето на банката: и тези с гарантираните депозити, и тези „без”, ще се юрнат да си искат ликвидността, правителството залага „буфер” над нужните 1.6 млдр. при тегленето на нов дълг.
Отбележете, че капиталовите контроли и данъчните справки няма да спрат големите бизнеси и техните счетоводители да приведат нужната документация в ред, така че да могат да си вземат парите.
Като решение на този проблем Румен Гечев предлага добрите активи за 2 млдр. от КТБ, да преместят в Креди Агрикол, която да поеме и задълженията, без тези на свързани до акционерите лица. Любопитното е дали господинът не знае или се прави на луд, че тези активи не са кеш и са слабо ликвидни, тоест не могат да посрещнат ликвидни искове – ако можеха въобще нямаше да се стигне дотук, в крайна сметка още при първите тегления от КТБ, банковите служители щяха вместо левове и евро да раздават ипотеки, корпоративни кредити и ДЦК-та. Шегичка. Менда Стоянова го контрира добре, като спомена ликвидността, но продължи: предлагате да изискаме тези кредити предварително, тоест да ударим тези работещи предприятия?
Едно е да откажеш да подновиш кредит, друго е да го изискаш предварително. Това е договор и както банката няма кеш, така и изтеглилият кредит не го държи под матрака, за да чака правителството да му поиска.
Тоест, ще са нужни не 3.6 млдр. кеш, а вероятно много повече. Активите и съответно пасивите на КТБ са около 6.7 млдр., като извадим капитала (606 млн), на око стават близо 6 млдр. С оглед на това, че явно разкриването на „свързаността” не е силната страна на регулаторите, не е ясно как ще се отсеят „приближените” и „свързани” фирми” на Цветан Василев, особено, ако те са на трети лица. Да не излезе тогава, че евентуална дискриминация, ще е повод за дела срещу страната, като познайте кой пак ще стои от страната на ответника…
Няколко въпроса: докато прокуратурата, одиторите и Искров се опровергават едни-други – няма ли най-сетне да обясни на обществеността аджеба – има ли ги кредитните досиета или не? Ако да – да не излезе, че кредитният портфейл не е толкова лош. В началото се хвърлиха едни 3.5 млдр като сума, но това не бяха и не са лошите кредити, отварящи капиталова дупка (няма как да са станали такива за две седмици, нормативно трябва да са минали 6 месеца), още повече, че при средно за страната 17% необслужвани кредити, за КТБ са около 2 %, а в последните години тя неизменно е на печалба.
Ако се окаже, че това е една е платежоспособна банка, защото й беше отказана ликвидност от БНБ преди да влязат квесторите? Видяхме как се реагира в друга ситуация – призиви и реални заявки от ЕК, а вероятно и реална ликвидна помощ.
Не, че кредиторът от последна инстанция не вкарва морален риск, просто е интересен критерият.
Както и да е!