HavVvoC каза:Щото и аз съм се зарибил, смисъл не се занимавам сериозно, но през свободното време като прасна по 3-4 статийки и ми удобряват това онова... та съм събрал 15 кинта за 3 дена, ако си върви така скоро ще направя и 50. А дали плащат по куриер или трябва да е по банков път? В условията им пише, че плащанията са по банков път, на ръка от офиса им или по начин удобрен от тях... някой който се е занимавал, ако може да ми удари едно рамо с малко информация
Абе мизерно е ама, ако чат пат ми одобряват по някоя и друга статия, съвсем спокойно могат да се правят по 60-70 кинта на месец, което спокойно може да ми осигури ресурс за други дейности - хостинг, домейн, реклама... Пък усилията честно казано не са кански, аз си имам и мерак да уча за журналист и ми идват разни идейки за репортажи и пр. Горе долу като се занимавам по 1-2 часа на ден просто за кеф съм доволен от резултата, стига наистина накрая да ми платят сумата :wink: или да не стане така да стигна 30-40 лева и да спрат да ми одобряват каквото и да било...UK каза:Аз бих ги ползвал за статия-реклама иначе много мизерно плащат
HavVvoC каза:Абе мизерно е ама, ако чат пат ми одобряват по някоя и друга статия, съвсем спокойно могат да се правят по 60-70 кинта на месец, което спокойно може да ми осигури ресурс за други дейности - хостинг, домейн, реклама... Пък усилията честно казано не са кански, аз си имам и мерак да уча за журналист и ми идват разни идейки за репортажи и пр. Горе долу като се занимавам по 1-2 часа на ден просто за кеф съм доволен от резултата, стига наистина накрая да ми платят сумата :wink: или да не стане така да стигна 30-40 лева и да спрат да ми одобряват каквото и да било...UK каза:Аз бих ги ползвал за статия-реклама иначе много мизерно плащат
Когато говорим за футболни континенти в главите на всички ни изникват две имена : Европа и Южна Америка , но е време да обърнем внимание на още един претендент за челните места - Африка. Само слепецът не би забелязал , че в последните години "Черният" континент е безспирна фабрика за качествени футболисти , които са предпочитани в редица елитни европейски клубове. Ето'о и Дрогба са част от едно страхотно поколение африкански футболисти , които със страхотни темпове превземат целия футболен свят.
Ако погледнете тазгодишното издание на Африканската Купа на Нациите веднага може да видите за какво става въпрос . Всички мачове бяха изпълнени с уникални футболни изпълнения , множество голове и нещо , което сякаш липсва на европейската сцена - омагьосани от футбола фенове. И не говоря за тази магия , която непрекъснато отнема човешки животи из цяла европа , а за магията която кара очите на човек да светнат когато види любимото знаме и сърцето му да забие силно когато чуе химна на своята държава.
Мачовете в АКН 2008 бяха доста непредвидими и често се решаваха в последните моменти , но след приключването на груповата фаза се видя че "силните на деня" продължават напред. Това бяха Гана , Нигерия , Тунис , Камерун , Брега на Слоновата Кост (Кот Д'Воар) , Гвинея , Египет и Ангола. След четвъртфиналната фаза цедката на директната елиминация беше отредил на четирите безпорни титана на африканския футбол да определят кой ще играе на "голям" и кой на "малък" финал.
И така полуфиналите се изиграха а резултатът беше следният - Гана загуби от Камерун с минималното 1:0 и отиде да се бори за третото място със считаният за фаворит Кот Д'Воар. Те от своя страна поднесоха изненадата на турнира след като загубиха с голям резултат от най-големият им съперник - миналогодшият шампион Египет. Мачът завърши 4:1 , а Дрогба , ЯЯ , Калу и Кейта се прибраха с наведени глави и единствен шанс за третото място.
Финалът беше ясен Камерун - Египет , но преди това трябваше да се изиграе "малкият" финал. Това се случи днес на 09.02.2008г. Мачът беше изключително приятен за гледане , като трябва да отдадем заслуженото и на двата отбора , които играха открит , атакуващ футбол и радваха окото на всички ни през всяка една от 90те минути. Гана поведе в резултатът още в десетата минута , но в средата на първото полувреме Кот Д'Воар отбеляза два безответни гола и поведе на полувремето. Непрестанните атаки на двата отбора продължиха и през второто полувреме , като мачът изглеждаше има какво още да ни покаже. Така и стана - след 70тата минута Гана всякаш изключи ръчната спирачка със която се състезаваше и изхвърча далече пред считаните за фаворити футболсти на Кот Д'Воар. 73та минута 2-2 , 80та минута 3-2 и 85та минута 4-2. Съдийска свирка - Гана печелят третото място а "оранжевите" поемат втори съкрушителен удар в рамките на 2 дни. Така считаните за фаворити футболисти на Кот Д'Воар успяха да покорят едва 4тата позиция на тазгодишното издание на АКН.
Относно финалът можем да очакваме изпълнен с множество положения открит футбол , който да радва окото и да бъде достоен завършак на този турнир оказал се диамант в короната на световния футбол. Мачът е на 10.02.2008 и ще се играе на стадион Охене Джан Стейдиъм в Акра , а отборите са два : пантерите на Ето'о от Камерун и миналогодишните победители от Египет .
Роден съм в София и винаги съм живял тук. През целия си живот съм бил свидетел на така наречения "преход" и на всичките "екстри" които ние обикновените хора получавахме с течение на времето. Колкото и странно да звучи нещото , което в момента ме възмущава най-много в нашата европейска столица е начинът , по който се манежира инфраструктурата.
През пролетта на 2007 завърших своето средно образование и като повечето мои връстници кандидатствах и влязох в висше учебно заведение - Технически Университет София. Историята , която ще ви разкажа не е за некадърни преподаватели , студени кабинети и пиянски вечери , а за борбата ми да стигна до всички тези спътници на следването у нас.
Историята започна на 10ти Септември когато беше откриването на учебната година за моето висше учебно заведение. Станах рано изкъпах се и тръгнах. Тъй като живея в така нареченият център реших , че за да не закъснея е най-добре да използвам услугите на така нашумелите "маршрутки". Отидох на спирката и зачаках да дойде моят пръв превозвач към страната на знанията. Така и стана дойде маршрутката с номер 6 , а от вътре се дочуваха отегчените въздишки на около двадесетината пътника , до които аз внимателно се натъпках. Часът беше около 9 , а пътната обстановка - както винаги отчайваща , задръстванията безкрайни , а настроенията "потни". Пристигнах след мъчително пътуване , което смятам че би могло да бъде вдъхновение за роман на Достоевски , за да установя че съм пътувал около 1 час и 20-на минути.
С първият учебен ден завършиха и моите контакти с маршрутните линии. Бях решен да намеря по добър начин за предвижване и се насочих към небезизвестният автобус номер 280. Бях чувал легенди за броят на хора , които се побират вътре , но това не намали изненадването ми когато за първи път реших да ползвам неговите услуги. Когато чаках на първата/последна спирка до ректората на СУ проблемите опираха до въпроса дали ще успея да седна , ако това ставаше факт возенето беше една идея по удобно , но ако недай си боже оставах прав ... ад на земята е доста меко казано. За задръстването по Евлоги Георгиев всички знаем и няма смисъл да го коментирам. Некадърното контролиране на светофарите на кръстовището Орлов мост води до един факт - разстояние от 500 метра се изминава за над половин час.
Когато най-после излезне на Царигарско шосе 280 може да си поеме глътка въздух преди следващото голямо изпитание - сп. Хотел Плиска. На този етап от пътуването се случва нещо необикновено . Погледнато отвън става следното - разкъсва се пространствено-времевият континиум и оранжевият рейс се превръща в черна дупка. В резултат на това се наблюдава едно уникално явление - десетки хора се качват в автобусът , а той така и не се напълва. Отвътре картинакта е съвсем друга - върху седналите лягат други , а правите са на в такава интимна близост , че недай си боже някой моралист е попаднал по погрешка в 280-ката , то той ще скочи през аварийният изход съпроводен от истерични писъци.
След като е превишил няколкократно лимита си от пътници автобус номер 280 продължава бавно , но сигурно към заветната цел - Студентски град. Но всички знаят че макар и да са спечелили битката при х.Плиска и да са се качили в оранжевото возило , ги очаква последната битка - тази при бул. Г.М.Димитров. И там сражението продължава около 30на минути , а битката за кислород става все по ожесточена. Накрая пристигам в университета с много леко закъснени , но за сметка на това съм изморен , деморализиран и най-важното демотивиран да уча каквото и да е.
Смятам че написаното важи и за много други сродни на мен души , които всеки божи ден изпитват ужасът наречен Градски траснпорт.
HavVvoC каза:Много се радвам, че човек от екипа пише тук най - после имам няколко въпроса за задаване... 1 защо някои раздели стоят без човек който да одобрява или отхвърля статии? По този начин дни наред не се появява нищо ново в тях. 2 Защо някои статии стоят сумати време "чакащи одобрение".. толкова голям наплив ли има, че не може дадената статия да бъде одобрена или отхвърлена? 3 По какви критерии оценявате статиите... скоро приятелката ми, която също пуска статии, сложи своя статия на сайта, която беше одобрена и оценена на 2 лева след което сложена в избор на редактора - това не значи ли че той я е харесал? Е това все пак са си решения на редакторите, тяхно право си е. Моята единствена забележка е да се следят по-често всички раздели за нови статии, а не раздел спорт да е оставен със последна статия от преди 2 седмици... Също нещо което искам да питам, плащането може ли да бъде извършено с чек (пощенски запис)?