archangelcho
Active Member
Положението е изключително сериозно :
Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си.
Указанието задължава всички вписани в регистрите управители на дружества- ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД да се осигуряват, като такива върху минималния осигурителен доход, определен за съответната дейност, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, т.е. да внасят осигуровки за НЕДЪЛЖИМИ И НЕНАЧИСЛИМИ доходи.
Последното е масов случай на малките фирми, които са си съдружници или еднолични собственици на капитала, управители сами на себе си и едновременно с това работещи в собствените си фирми съответната дейност. В тези случаи НАП иска тези лица да се осигурават на 2 основания- веднъж по договор за управление и контрол, където минималния осигурителен праг обикновено е около 700- 800 лева и втори път, като самоосигуряващи се върху поне минималния осигурителен доход за тях- 420 лева.
Така НАП изисква от най-малките фирми- тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120 – 1220 лева, каквито доходи много от собствениците и управители никога не са и сънували. Става въпрос за всякакви малки фирмички в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене, на брой над 200 000 по данни на Националния статистически институт.
Фактически реално тези собственици не получават доходи, като управители на фирмите си. За значителна част от тях начисляването на подобни заплати, като управители би довело фирмите им до фалит и естествено всеки от тях е решил, подпомагайки дейността си да не си начислява заплати, каквито не е изкарал, защото иначе така сам би декапитализирал собствената си фирмата. НАП, обаче с това указание изисква от тях точно това- да внесат осигуровки, които годишно възлизат на около 4500 – 5000 лева.
Много от собствениците на такива фирми, гневно коментират, че при това положение най-вероятно ще затворят бизнеса си или ще минат на сиво или черно. “Защо тогава ни улесняваха и подтикваха да си регистрираме дружества с 2 лева капитал, за да може по-късно държавата да ни обере с осигуровки. Ако в България целта е да остане само едър бизнес, по-добре направо да ни закрият!”, се възмущават засегнати.
Въпросното указание повдига множество въпроси за счетоводителите и много от тях се чудят как така ще начисляват осигуровки върху несъществуващи реално възнаграждания и дали НАП ги кара да осчетоводяват неизплатени и недължими пари. На практика НАП иска да се платят осигуровки върху нещо, което не само няма да се плати, но и НЕ СЕ ДЪЛЖИ ИЗОБЩО, което пък повдига и други въпроси- част от осигуровките са за сметка на осигуреното лице и те се удържат от неговото възнаграждание.
Когато няма и няма да има такова, от къде ще се удържат, питат изумени счетоводители? Не е ясно и при евентуално майчинство какво ще бъде нетното възнаграждание на такъв осигурен с неначислено и неизплатено, защото е недължимо възнаграждание.
Всъщност въпросното Указание противоречи на множество нормативни актове и влезли в сила решения на Върховния административен съд на РБ, коментират запознати. Едно от сочените най-често решения № 7327/09.07.2007 г по адм.дело № 2778/2007 г на ВАС сочи:
“Дори съдружникът ... да е получавал месечното си възнаграждение за неговия личен труд по управлението на дружеството, това все още не означава, че той е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване.
Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен). Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора.
Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО.
Предложените изменения и допълнения са фискална мярка, чрез която се цели ритмичност на приходите по фондовете на ДОО и поредно ограничаване действията на осигурителите, които са на границата на сивата икономика.
Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в текстовете, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.”
Целият текст на решението на Министерски съвет можете да намерите от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3453
За специалистите и собствениците и управители на дружества остава да чакат указание, което да разясни Указанието на НАП от 25.02.2010 г и да се надяват, че разширителното тълкувание на НАП е било само недоразумение.
Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си.
Указанието задължава всички вписани в регистрите управители на дружества- ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД да се осигуряват, като такива върху минималния осигурителен доход, определен за съответната дейност, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, т.е. да внасят осигуровки за НЕДЪЛЖИМИ И НЕНАЧИСЛИМИ доходи.
Последното е масов случай на малките фирми, които са си съдружници или еднолични собственици на капитала, управители сами на себе си и едновременно с това работещи в собствените си фирми съответната дейност. В тези случаи НАП иска тези лица да се осигурават на 2 основания- веднъж по договор за управление и контрол, където минималния осигурителен праг обикновено е около 700- 800 лева и втори път, като самоосигуряващи се върху поне минималния осигурителен доход за тях- 420 лева.
Така НАП изисква от най-малките фирми- тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120 – 1220 лева, каквито доходи много от собствениците и управители никога не са и сънували. Става въпрос за всякакви малки фирмички в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене, на брой над 200 000 по данни на Националния статистически институт.
Фактически реално тези собственици не получават доходи, като управители на фирмите си. За значителна част от тях начисляването на подобни заплати, като управители би довело фирмите им до фалит и естествено всеки от тях е решил, подпомагайки дейността си да не си начислява заплати, каквито не е изкарал, защото иначе така сам би декапитализирал собствената си фирмата. НАП, обаче с това указание изисква от тях точно това- да внесат осигуровки, които годишно възлизат на около 4500 – 5000 лева.
Много от собствениците на такива фирми, гневно коментират, че при това положение най-вероятно ще затворят бизнеса си или ще минат на сиво или черно. “Защо тогава ни улесняваха и подтикваха да си регистрираме дружества с 2 лева капитал, за да може по-късно държавата да ни обере с осигуровки. Ако в България целта е да остане само едър бизнес, по-добре направо да ни закрият!”, се възмущават засегнати.
Въпросното указание повдига множество въпроси за счетоводителите и много от тях се чудят как така ще начисляват осигуровки върху несъществуващи реално възнаграждания и дали НАП ги кара да осчетоводяват неизплатени и недължими пари. На практика НАП иска да се платят осигуровки върху нещо, което не само няма да се плати, но и НЕ СЕ ДЪЛЖИ ИЗОБЩО, което пък повдига и други въпроси- част от осигуровките са за сметка на осигуреното лице и те се удържат от неговото възнаграждание.
Когато няма и няма да има такова, от къде ще се удържат, питат изумени счетоводители? Не е ясно и при евентуално майчинство какво ще бъде нетното възнаграждание на такъв осигурен с неначислено и неизплатено, защото е недължимо възнаграждание.
Всъщност въпросното Указание противоречи на множество нормативни актове и влезли в сила решения на Върховния административен съд на РБ, коментират запознати. Едно от сочените най-често решения № 7327/09.07.2007 г по адм.дело № 2778/2007 г на ВАС сочи:
“Дори съдружникът ... да е получавал месечното си възнаграждение за неговия личен труд по управлението на дружеството, това все още не означава, че той е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване.
Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен). Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора.
Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО.
Предложените изменения и допълнения са фискална мярка, чрез която се цели ритмичност на приходите по фондовете на ДОО и поредно ограничаване действията на осигурителите, които са на границата на сивата икономика.
Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в текстовете, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.”
Целият текст на решението на Министерски съвет можете да намерите от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3453
За специалистите и собствениците и управители на дружества остава да чакат указание, което да разясни Указанието на НАП от 25.02.2010 г и да се надяват, че разширителното тълкувание на НАП е било само недоразумение.
