Ами няма как да излъчват супербол ако няма интерес. Честно казано много малко хора се интересуват от това. Мен лично този спорт не ми е интересен, а съм страшен любител на гледането на спорт. Много други познати са така.
Иначе за е-спортовете не знам. Факт е че има фора които успяват да печелят от това. Ама чак пък да се нарича спорт.
Няма да забравя преди няколко години като започнах да следвам в София се записах на общежитие и се паднах с двама индивиди, които по цял ден и цяла нощ играеха някаква игра на компютрите си.
Няма такава деградация, човече. Ден и нощ една и съща игра. Нон стоп. Стоят един до друг и даже не се дещат да седнат да играят заедно, ами цъкат с някви непознати. Не можеш да проведеш нормален разговор, защото не стават от компютъра. Молеха ме да им пазарувам и да ми дават парите, щото ги мързеше да станат да идат до магазина. Естествено не се съгласих и какво правиха - единия ходеше да пазарува за двама им веднъж дневно. На следващия ден - другия. И така. За лекции, упражнения и купони дума не ставаше. Най-далечната локация беше тоалетната. И двамата бяха някакви първокурсници дебели по 150 килограма. Ако случайно станат от компютъра почваха да играят нещо на телефоните. Нямаха приятели, гаджета, нямаха интереси, само тая игра им беше в главата. Прибирам се и чувам клик клик клик от далече. Направо залинях от тоя шум. Ден и нощ. Няма край. Да не говорим, че за целия ми престой в общежитието не останах сам нито за миг. Една вечер с накакви хора търсихме четвърти за белот, с неимоверни усилия извлякох единия, който симулативно играеше слабо, че да си тръгне и да забие нос в монитора. Хигиената в стаята беше като пингвини на северния полюс - липсваше. Оплакваха се, че нямали сън, не можели да заспят вечер. Ами как да заспиш, бе братле, като цял ден не ставаш, не хабиш никаква енергия, само кликаш на мишката, най-много тендовагинит да си докараш на пръста от такива движения.
Изкарах около 50 дена така, докато една вечер единия образ не се разблъска по бюрото в 4 часа сутринта и не ме събуди с блъскане и викове, защото видиш ли го убили докато играел. Та станах да го бия, едвам ме усмири третия, че щях да му смачкам фасона.
Добре че работех и тогава, та отворих сайтовете за квартири и за няма и седмица се изнесох...
Та от тогава съм се зарекал да не играя игри и след тия образи не мога да допусна, че игрането на игри твърде много е нормално.
Факт е, че има хора коино правят пари, ама далеч не са всички. Тия бяха някакви пристрастени. Пази боже. Ако детето ми някой ден стане такъв изрод, не знам какво ще го направя ... В армията сигурно ще го запиша ...