От Милано видяхме само две метро станции и една автогара. По нищо не се различаваха от Римските, като автогарата бе яка мизерия. Все едно бяхме в Египет - опушени от пален огън отвън стени, опикани и оср*ни. Лежат по матраци всякакви чернокожи, избират си някого и тръгват след него за да придърпат нещо. Опънати сергии и в Рим, и в него район на Милано имаше с дрехи за по 1-2-4 евро, като белите европейки ровеха там като кокошки. Тоалетните - мизерия, не малко хора ходеха и зад един трафопост наблизо. Бяха направили така подвеждаща метро станцията, че за да излезеш трябва пак да си платиш 2 евро билет (натам те водят знаците за изход), освен ако не минеш през изхода за инвалиди, който е безплатен, а и охрана няма никаква (един от местните "бизнесмени" ни насочи като видя да се въртим да не би да сме объркали изхода).
Минава фирмата за почистване - обира каквото има в кошовете, а останалото не го поглежда. Те горките преливаха, някои пък ги мързеше да си хвърлят нещата в коша и хвърляха на пътя. Найлони се носеха от вятъра насам-натам по земята (сравнително големи) - изобщо никой не им обърна внимание. Накрая един от шофьорите взе, че се спъна в найлона, ядоса се, намота го и го натъпка в едно от кошчетата.
Метро станциите в Рим ще ви направи впечатление по кварталите отвън колко изоставени и нещастни изглеждат.
Ние поне втори път в Рим едва ли ще стъпим, чудим се и за Италия като цяло. Тъй като стана голяма галимация с прибирането ни. С жена ми и детето ни пътувахме. WizzAir избрахме за полетите. На връщане имаше забавяне на полетите от 1 час. Опашки страшни, а отидохме 3 часа и половина преди полета, наредени, готови да чакаме да си оставим куфара на чекина. След близо два часа чакане служителката ни казва "полета ви е отменен, качете се горе да ви дадат нова резервация". Карам я да провери отново, тъй като в сайта им излиза закъснял. Беше категорична затова се качихме горе в билетния център. Докато вървяхме натам видяхме, че на таблото полета ни бе изчезнал - нямаше отхвърлен, закъснял, направо изчезнал. Казват ни от билетния център - първа следваща дата след две седмици, а ние имаме платен паркинг на летище София, кучето ни е с автомат за хранене и поене - няма да изкара още две седмици.
В него момент чувам на съседното им гише други българи (групичка от шест човека) как им казват дата за след 4 дни, но имало само 3 места и се отказват. Накарах служителката пред нас да провери и хоп - имало места за тогава. Взехме новите резервации и ни пратиха обратно долу за да ни дадат хотел. Звъни там служителката, чуди се и след 10-15 минути ми вика - полета ви е само закъснял - отивайте на чекина да си оставите куфара, всичко е уредено.
Отивам на чекина - "ама вие имате резервация за петък, а сега е понеделник, не може". Казвам им че току-що супервайзорката им ме е пратила при тях, но не ги интересува. Уж говориха двете близо час - нищо, да съм чакал.
Мотаха ни и разкарваха нагоре надолу четири пъти само и само да може да изтече времето и затвори гейта, защото поради тяхна грешка не можеха да ни качат на полета.
Накрая ни записаха имената на един хвърчащ лист за хотела и казаха пак да чакаме да ни извика някой. В този момент обаче стана същата грешка с полет за Молдова. От него полет пътниците започнаха да крещят, дойде полиция. Уредиха им хотел, а нас се оказа, че са ни забравили въпреки че на всеки час ходих да питам какво става и колко още да чакаме. Детето ни се разплака от страх, че не може да се прибере и за кучето - онези маймуни отсреща взеха да се смеят. При което ми причерня и ги нахраних както си трябва така че цялата зала хубаво да чуе.
Не предложиха нито вода, нито храна. Хванаха си чантите и заминаха, тъй като смяната им свърши. Детето ни спа на летището на земята. Имаше хора, от нашия и други полети кой плачеше, кой говореше нервно по телефона. Нямаше места къде да се легне на земята да се спи.
На отиване още ни направи впечатление, как хора, чакащи си куфарите на друг колан пляскаха и празнуваха. След което ние чакахме за нашия куфар почти час.
Пълна трагедия са там на него летище.
Сутринта в 5:57 си хванахме влака обратно за Остиенсе (гара в Рим), от там метрото Пирамида до Термини. От Термини чакахме не помня час-два за скоростния влак до Милано, който за 3ма пътника (детето ни е малко) - струваше 580лв, точно колкото бяха и километрите - 580. За 3 часа и с 220 до 300км/ч стигнахме до централната ЖП гара в Милано, от там сменихме две метра и стигнахме до автогарата в западната част на града за да хванем автобус на Юнион Ивкони. С което идваме до Българската простотия.
Колата ми с онлайн резервация за паркинга на Т1 в София. Преди да изтече направих още една половин час преди да изтече същата + за закъснението и 3 часа отгоре - 55лв. Оказва се обаче, че ако не излезеш и влезеш от паркинга за да вземеш ново талонче, тези пари все едно не са ги получавали и трябва да ги платиш пак на място.
Автобуса е написан, че тръгва от коридор 0, а то е D, но някой не си е отварял очите. Пишат ти автобус линия Милано-София, но се оказва, че тръгва от Лагос, Португалия, в следствие на което закъснява със СЕДЕМ ЧАСА! Вместо да дойде в 16:00ч дойде в 23:20ч, та детето ни спа на метална пейка на открито на автогарата там за около два часа.
Нашенци превишили скоростта в Словения, не си спазвали почивките и що след минаването на Любляна да не ги спре словенската полиция, да ни държи 2 часа и нещо по обяд на убийствения пек навън докато си чакат парите от наложената глоба да им дойдат по сметките - 7300 евра платиха глоба от Юнион Ивкони.
Закъсняли с въпросните 7 часа и нещо - влизаме в 00:05 в София на автогара Сердика. Появява се първото ОК такси или какво беше - хванахме го за летището. Кара и чувам помпичката как прецъква, сумата върти яко. 60 лева ми взе. Дадох му ги и му теглих една майна. Не ни се чакаше друго такси не ми се и разправяше, защото за последните 48 часа бях спал общо 4 часа с две прекъсвания (2 + 1 + 1 часа), а ми предстояха още 6 да шофирам към Варна. Разбрах схемичката на паркинга и на летището каква е саката та и там повторно си платих таксата.
На Хемус щяхме да изхвърчим от пътя поради поредното пропадане на асфалта, а карах с не повече от 105км/ч точно там, защото това според мен не е автомагистра, дори би трябвало да я затворят защото е опасна за ползване. После като свърши магистралата един ТИР тръгна да ме изпреварва между два завоя защото съм си позволил да карам с 65 при разрешени 60 заради разклон за някакво село, дойде друг ТИР отсреща и трябваше рязко да ускоря за да има къде да се прибере зад мен. Още 1-2 такива случая и в 7 сутринта на 23ти се прибрахме. После май спах 12 часа, че бях изкарал около 56 с 4 сън.
В момента сме подали искове към авиокомпанията. От летището казаха, че служителите там не са техни. Не са и на WizzAir, а се оказа, че са компания, наета от WizzAir и така отговорността се размива.
Била стандартна практика при тяхна грешка да мотаят пътниците докато си изтърват полета и после да ги пускат по пързалката. Документи не издават за промените по резервациите както и какво е наложило тези промени.
Затова ако откажат изплащане на обезщетение сме указали на адвоката ни да заведе дело.
