От: Нашествието на нелегални имигранти в Европа
Размисъл по темата "Комисарят Хан: Ще има квоти за заселване на бежанци."
КОМИСАРЯТ ХАН И НЕГОВОТО ГОЛЯМО ЕВРОПЕЙСКО ХАНСТВО
След като се наслушах последните седмици на спрягането във всякакви форми на изречението "борба с ксенофобията", и то в контекста на т. нар. бежанска криза, се поразходих в мрежата, за да понаваксам с инфото от всички възможни ъгли. Ако до сега на някой не му е станало ясно, надявам се, че комисарят Хан, от статията по-долу, ще му го разясни възможно най-конкретно.
Не става дума за временна помощ към хора, които бягат от война, защото повечето от тях, както знаем, нито са от Сирия, нито са от воюваща държава, която граничи с България, както реално задължава българското и международно законодателство, за да може напълно легитимно да бъде дефиниран един субект като бежанец, тук иде реч за икономически емигранти, които, забележете, ще бъдат ТРАЙНО РАЗСЕЛВАНИ в държавите, към които са се запътили. Нашата, по височайшата чест на държава членка на Европейския съюз, няма да бъде подмината от това щастие.
Такава практика е имала всяка една империя, като започнем от Римската, влк. Източна и Западна, минем през Османската и стигнем до Руската, а и днес до Европейската, и всяка от тях е разселвала различни по култура и език народи, премествайки ги от едно място на друго, за да създаде вътрешно противопоставяне между несъвместимите културно етноси, и те заети в това противопоставяне да бъдат непригодни да се изправят срещу централната власт, която очевидно възприема хората, земята, а и природните богатства просто като един ресурс. Ресурс, които не принадлежи на гражданите, които живеят в една държава, потомци на дедите си, борили се за независимостта и суверенитета на страната, а на бизнеса, които както знаем е космополитен по дух и убеждения, и всеки, които не е съгласен с мултикулти утопията е гаден фашист-националист, и нищо не му разбира главата от европейски работи. Не случайно към общия хор на грантови непеоици, които разтягат локумите за полезността на бежанците в производството и селското стопанство, както и изпълненото с безочлив цинизъм изречение за "решението на демографската криза", което потриса всеки един наш съгражданин, особено ако той, притиснат от нищетата е тръгнал против волята си, за да осигури препитание на децата си, та към този дебелокож вулгарен хор се включиха и представители на бизнеса, с тезата, че трябва да помислим и за имиграция, сиреч да си внасяме работна ръка, защото високите технологични изисквания не били покривани от българските граждани, та се надявали тия с чалмите и забрадките да ги удовлетворят. Това последното не са го казали, но то се подразбира от самосебе си.
Днес ние сме изправени пред същото социално инженерство, в което се произвеждат какъвто си искаш цвят "революции", говори се за свобода на незнамсикво, бомбардират се диктатори, които не искат да шернат печалбата със западните корпорации, и в резултат на всичко това, потоци от хора, от тотално разбити стопански държави, поемат своя път, катализирани допълнително и от културната пропаганда за съвършения свят на евроцентризма, към жадувания икономически и консуматорски рай.
И за да не реши някой, че съм от ония коравосърдечни типове, които не им мига окото за чуждото страдание, внимателно ще посоча двойния стандарт по отношение на едни други бежанците, от един друг конфликт, този в Украйна, запален междудругото от същите съвременни визионери, обобщаващи света в рамките на икономическия растеж и човешките ресурси, та към тези бежанци от български произход, т. нар. бесарабски българи, се прилага не просто двоен стандарт, а невероятна дискриминация. Да сте видели плакати с надпис "Да погледнем с други очи Бесарабските българи!", да има кампания по медиите от охранени псевдочовеколюбци, които с мазен гласец да приканват хората към състрадание и помощ за решаването на проблемите им? Не, няма и да видите, генералния европейски политически курс не предполага увеличаване на държавообразуващия агент в тази страна, напротив, тук се прави всичко възможно да се създадат анклави, в които да се възпроизвеждат всевъзможни чужди култури,по причини, които описах по-горе. За това и няма и да чуете в новините някой да ви проглушава ушите през пет минути, за рестрикциите, които налагаме пред украйнски и молдовски граждани, от български произход, които говорят един чуден архаичен роден език, които напомня речта на нашите баби, език с който те с невероятно умиление споменават Родината. Напротив, сини шамани и пропаднали политици, изживяващи пореден ренесанс, не и без значителен финансов стимул, съветват истинското решение на демографските ни проблеми, "да бъдат лоялни граждани на Украйна, които да дадат живота си, ако се наложи" и да не търсят помощ от нас, нито да се опитват да се преселят тук, в България.
Идеологическите ментори на това социално инженерство, което не разпознава и не желае да се съобрази с културните специфики, с историческите пластове, лингвистични социални кодове и религиозни характеристики, развиват тезите и стратегиите си по всевъзможни начини. Прави впечатление как апологетите на т. нар. пряка демокрация, идея в която справедливите причини за съществуването и още я държат жива, макар и да бива постоянно употребявана и финансирана от мащабни икономически субекти, кохерентно се покриват във възгледите си с новите колонизатори. Тяхната концепция за края на държавата, като силов и тероризиращ фактор, която налага пряко волята на хората универсални модели, прелива в решението, което те виждат именно в създаването на малки обществени групи, които се обединяват на незнамсикъф принцип, вземат самостоятелно решения, и като следствие от капсулацията, и разрушаване на единния образователен стандарт, развиват собствен културен модел, както и собствен лингвистичен код, собствена идентичност, която не се асоциира с "шаблони", като "българи" и "български", и в резултат създават нови етикети от етнически характер, в един процес, които сме виждали при ерозирането на всяка една отслабнала държава, в която отделни нейни части попаднат под икономически интереси, различни от общонационалните, и в резултат с времето изковаването на нова идентичност става факт, достатъчно е да погледнем към границите ни, които са се простирали в една етнокултурна специфика доста извън днешните, за да се убедим в това, та този техен антиутопичен - анархистки идеал перфектно се вързва с ислямските анклави, намиращи се във всеки един голям европейски град, които живеят по законите на шериата, извън правото на държавата, в която са, като в много от тях има дори и репресивен апарат, които следи дали предписанията в корана и хадисите се спазват едно към едно, като редовно го отнася по някоя незабулена европейка, минала случайно през тази част на града, я със някоя синина, я с нещо по-пикантно, причинено от ."доброволните ислямски отряди". Идеалът на евроанархистите е в пълен унисон с тези шериатски миниобщества, защото законодателството, което те възпроизвеждат е пряка функция на общата воля на населението в тази общност. Така да се каже, наблюдаваме процес, в който секуларните и атеистични анархисти подкрепят теократичен модел, прикрит зад булото на "правата на малцинствата".
За да се случи това и у нас в пълна сила, остава само да бъдат разселени и оземлени икономическите емигранти, титулувани като бежанци, за което цялата медийна и пропагандна машина работи, както и административно-политическия апарат на Европейския съюз, в което можем да се уверим от статията, която виждаме по-долу.
Васил Жечев