От: Нашествието на нелегални имигранти в Европа
"На света съществуват и такива личности, които обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята не прелеяни, не оплакани и не поменени. Тая човеколюбива черта е най-много свойствена на българите, които в това отношение заслужават и похвала, и орден "османие", и китка босилек, и недоварена мамалига. И наистина, на чий гроб не плачат благочестивите българи? За коя народност се те не грижат? В кое царство и в кое господарство не кърпят чуждите дупки? Ако хвърлите окото си от Диарбекир и до Пеща, от Адриатическо море и до Орембург, от Йоаническите острови и до архангелската губерния, то ще да намерите българин, който от всичкото си сърце се старае да поправи чуждите недостатъци и който с голямо душевно напрежение се мъчи да закърпи чуждата дреха." - Любен Каравелов.
Малко самокритика по повод на френските знаменца из фейса, а пропускането на важните неща, които се случват под носовете ни.